СЕГА имам, каквото имам СЕГА

Сега. Наблюдавам какво е … Всеки миг решаваме какви да бъдем и решенията ни са проявление на същността ни, точно на тази част от нея, която имаме нужда да изживеем в настоящата минута. В този момент, а не вчера. Вчера БЕШЕ друго. Мислим си, че нещата от Вчера просто са длъжни да бъдат част от инвентара на дома ни Днес, че те ще ни чакат, така както диванът в хола изглежда, че очаква завръщането ни в някакво състояние на безтегловност или безпаметност, но всъщност и диванът в хола не е същият онзи, който оставихме преди миг. Та нима сега не е с покрит с малко повече прах от мига, в който за последен път си направихме труда да го забележим?

Промяната е единствената истинна характеристика на нещата. Промяната е от малкото неоспорими неща, които можем да си позволим да твърдим за съществуването.Промяната е в мен, в теб, в човека, когото обичаше вчера, в човека, който ме обичаше преди осем дни. Тя Е плодът в утробата на онова сега, за което започнах да пиша преди 17 минути. Физическото й проявление е просто въпрос на желание да осъзнаем, че вече промяна се

е случила, но дори и това не е вярно – тя всъщност се случва и в този миг. Вчера бях влюбена в един мъж, днес го поглеждам отблизо и онзи мъж от тогава вече не е там. В подобно, дори не същото като вчера, тяло на мъжа живее друго същество. Да, май нещо в усмивката напомняна един човек, когото съм познавала, но дори е трудно да си спомня дали тя се роди от някоя моя неуместна шега, или беше част от необходимия антураж на флирта…Пък и какъв е смисълът да разгадавам мистерията на нещо, за което вече дори се съмнявам, че е било. СЕГА пред себе си имам две очи, почти безизразно отправени към мен, чийто кестеново топъл нюанс на кафявото от Вчерашните дни сее смалил в неприличащо на нищо от познатите ми понятия или вещи сиво. Може би сиво, подобно на стари, забравени вече,похабени от четене или от самота страници на някой философски трактат, чиято несвързаност с реалния дишащ,туптящ, конвулсиращ, раждащ и отиващ си живот ги е направила просто непотребни.Непригодни да бъдат друго освен красиво и синтактично правилно изразени мисловни конструкции. Облечени в думи от някого, който вероятно предполага, че говорейки за щастието, способността да обичаме и да се справяме със собствените си съмнения, би могъл да осинови истината за човешката природа. Да ви издам ли тайна? И вие я знаете… Усещаме конспирацията на самообявилите се за мъдреци ,докато чуваме истории за щастието от устни, стиснати като за проклятие на живота, докато слушаме сентенции за познанието,постигнато с годините или опита… В такива мигове дори порите на кожата ни искат да изкрещят „Да, ама това си е твоята истина и тя дори не е валидна за днес. Днес ти самият си друг, днес и аз съм друг.”Истината не е в думите, в опита, в емоционалните ни вулкани или в кучешки преданите ни очи, вгледани в някого, от Вчера, не е дори и в принципите ни отпреди няколко месеца, които си мислехме, че ще следваме, докато дишаме.Истината е просто в случващото се сега, в нашето преживяване на случващото се сега.

СЕГА имам, каквото имам СЕГА. СЪМ, каквато съм сега. Нямам друго, не съм каквото бях вчера. Не съм и каквато СЕГА си мисля, че бих могла да бъда утре. Вземам себе си, каквато СЪМ сега и отивам да посрещна детето си, такова, каквото е днес, в сегашното късче от двадесет и четиричасовия му опит да изживее себе си. За следващото денонощие не съм сигурна дали ще си спомням за мислите си от СЕГА.

2 коментара по „СЕГА имам, каквото имам СЕГА

  1. А автора не е ли Дориана Ангелова?

    • Авторът е Рон Смодермон!