Какво ще се случи с България, ако Гърция пропадне?

Ако Гърция фалира, върне драхмата и излезе от Шенген, България ще се окаже в доста неизгодна позиция.
Възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават. А не бива, защото опасността е съвсем реална.

През юли 2010 в София се състоя първото (и единствено досега) съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия се отказ от българска страна колегата му Бойко Борисов обяви пред медиите току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки.
„С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов, а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на България в Шенген през 2011-та. Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит, а България е все още извън Шенген.
Валидни останаха единствено страховете, че най-бедните европейци може да бъдат повлечени по съседски от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.
Близо една трета от банковия сектор в България е в гръцки ръце
В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА, цитирана от БТА, управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „Гръцките банки в Гърция никога не са били част от проблема. Гръцките банки в Гърция винаги са били част от решението, тъй като това са едни от най-добре капитализираните и добре управлявани системи в Европа. Техните дъщерни банки в България, Румъния, Сърбия, в страните от Западните Балкани са изключително добре работещи и са с достатъчно висока ликвидност”.
Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и напусне еврозоната е съвсем реална, въпросът какви биха могли да бъдат последствия за нейната европейска съседка, в която една пета от общите банкови активи (21% според привлечените депозити, 23% според активите) се контролират от гръцки банки, отново става актуален.
Преди две години експерти прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, опит, който страната вече има с фалита на ирландските банки с поделения в региона, в това число и в София.
Възможните последствия от подобно развитие при новото изостряне на ситуацията в Гърция все още не се дискутират, вероятно поради уверенията за непроменени добро състояние и функциониране на всички банки, опериращи под надзора на БНБ. И още – преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първото тримесечие на 2012 г. са 237 милиона евро – число, която далеч надхвърля 42 милиона евро, колкото са ПЧИ в страната през първото тримесечие на 2011 г.
Тенденция, която би могла са се промени, ако големите световни инвеститори започнат да изпитват недоверие към района като цяло, както и да отчитат неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.
Шенгенският смях и плач
Сериозни опасения буди и възможното излизане на Гърция от Шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година, това би означавало, че големи имигрантски потоци от Африка и Близкия изток навярно ще се насочат към българските граници.
Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави.
Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.
Готови ли са българската икономика, социална и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили – да, готови сме – и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”.
Песимистите обаче иронично биха поклатили глава заради наличието на почти 13-процентна безработица или биха кимнали многозначително заради увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.
Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика.
Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерните им доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за справяне с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това.
Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто”, предупреждавайки, че предприемането на ненужни рискове е опасно.
По Deutsche Welle
Публикувано в http://bolgari.net/

Коментарите са забранени.