СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

В основата на всеки живот лежи едно централно желание: да бъде значителен. Да се смята, да се брои, че сте живели, да не е все едно дали сте били тук или не. Това централно желание за значителност се нарича „смисъл”.
Не бъркайте това с „причината” да сте тук. Причината за Вашето присъствие в света е нещо, което ще трябва да съчините и което има общо със специфичното съдържание на разсъдъка Ви. Тя е формата, която приема Вашият смисъл, но не е самият смисъл. Впрочем Вие трябва да изберете формата, която Вашият смисъл да приеме. Ако седнете да чакате някакво божие послание, по-добре се откажете. Вие сте изворът на тези послания.
Съблазнително е да се впуснем в разглеждане на формите, които смисълът би могъл да приеме, но това би означавало да навлезем в царството на разсъдъчния инвентар, а ние нямаме такива намерения тук. Преценки за това, кое е добро и кое лошо, са неизбежни и в крайна сметка винаги неистина. Вашите преценки за нещата, които вършите в живота си, са налице, но не са важни, дори когато ги преценявате като такива. Тук не се интересуваме от съдържание, а по-скоро от контекст.
Като премахнете цялото съдържание, включително и това, което сте смятали за контекст, и стигнете до абсолютните основи, където нищо повече не може да бъде премахнато, тогава се появява нещо интересно. Изплува фактът, че Вашият живот е значителен, и то още преди да сте манифестирали каквото и да е „доказателство”. Просто е значителен и това е. Не е нужно да правите нещо, за да придавате значение на живота си – той е естествено значителен. Но човешките същества са странни, те искат да видят твърди доказателства, че животът им е от значение.
По пътя към проявяването на твърди доказателства за значителността на живота дебнат опасности. Работата е там, че е възможно да задраскате от преживяването си факта, че животът Ви е естествено значителен. За целта трябва да прибавите към него нещо неестествено, така че да започне да изглежда, сякаш е различен от това, което е. Трябва да го затрупате с „инвентар”. Трябва да вземете онова, което вършите, и да започнете да правите преценки за него. Може би ще кажете, че не печелите достатъчно пари с работата си. Или че нямате достатъчно свобода в професията си. Може би, за да заличите естествената си стойност ще привлечете обстоятелството, че хората уж не забелязват труда Ви. Или не сте получили достатъчно образование? Всичко това са преценки, и като такива са неестествени. Ако по непросветлен начин ги приемете сериозно, те стават система от оправдания, която затваря пътя Ви към преживяването, че животът Ви е от значение. Вие отричате природата на съществуването си.
Когато изключите целия противоречив инвентар, остава естественото състояние на съвършен интегритет и той е това, което трябва да отречете, за да заличите смисъла на живота си. Това, което правите, за да проявите интегритета си, е спазването на споразумения. Това, което интегритетът всъщност е, е готовността да оставите истинското си преживяване на живота да бъде такова, каквото е: истинско. Интегритет означава да не го затрупвате с нищо изкуствено. Вие ще можете да преживеете, че животът Ви е значителен, само когато действате, изхождайки от интегритет. Ако изхождате от интегритет, не е нужно да се грижите за формата, която приема животът Ви. Всяка форма ще се грижи по естествен начин сама за себе си, без да има нужда да се ядосвате или да се “опитвате” да я постигнете.
Когато изхождате от състояние на интегритет, винаги настъпва следното: Вие започвате да служите на другите и те започват да Ви служат. Вие преживявате естествената стойност на живота си. Вашият смисъл става извънредно действителен. Под „служене” нямам непременно предвид какво точно вършите, а по-скоро Вашето отношение към него. Възможно е извънредно много да служите на другите, а сам да не преживявате приноса си. Всъщност служене е всичко, което вършите и което не е разрушително за другите. За да сте доволен, бъдете готов да преживеете своя принос. Дори когато причините на себе си или на другите нещо разрушително и това стане в контекст за принос, в определен момент то ще се трансформира в принос. Дори метенето на улиците е принос – един извънредно конкретен принос. Може би никога няма да го счетете за своя заслуга, освен чрез Себе си, но вижте, така и така само Аз-ът е този, за когото изобщо нещо е от значение.
Един сигурен начин да премахнете удовлетворението от живота си е да се пренесете в онова разсъдъчно състояние, наречено „гордост”. Все едно какво вършите. Вие не можете да се гордеете и същевременно да преживявате, че служите на някого. Не ме е грижа дали Ви смятат за много „важна” личност; ако сте в състояние на гордост, не ще можете да преживеете, че делата Ви са в услуга на някого. Защото, вижте, служенето не е някакво определено действие, то е духът, или контекстът, в който извършвате действията.
Вашият принос не лежи в това, което правите,
а в духа, в който го правите.
Най-съвършеното нещо, което можете да направите, е може би точно пред Вас, пред очите Ви. Това, което сте търсили, в действителност не е нещо друго, въпреки че вероятно така сте си мислили. Вие сте търсили един съвършен, естествен контекст за принос, за да вършите в него каквото вършите. Само когато поемете отговорността за естествения контекст на всички неща, истински ще преживеете своя принос и това, че животът Ви е значителен. Преди този момент, независимо какво правите, винаги ще Ви се струва, че би трябвало да правите нещо друго.
Накрая искам да знаете дълбокото значение на това, което вършите, когато го вършите в неговия естествен контекст. То позволява на другите да знаят, че животът им е истински значителен. Това, че живеем, е от значение.

Коментарите са забранени.