ПТИЦИТЕ / По Хичкок/

Погледнете предизборните клипове на регистрираните партии. Напомнят ми на филма „Птиците” на Хичкок. Тези птици връхлитат да изкълват и последната разпадаща се надежда, последното проиграно доверие на нашия нещастен народ. Иван Костов казва:” В ПОЛИТИКАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО, АКО СИ БЕЗОЧЛИВ И РАЗЧИТАШ НА КЪСАТА ЧОВЕШКА ПАМЕТ”
Свидетели сме на голям биологичен феномен – постоянното роене на все нови и нови ята партии, чиито абревиатури не могат да бъдат запомнени дори от роднините на мераклиите за парламента.
На политическия манеж се появяват политически мутри, които никога не са имали реален контакт с реалността. Властовите им компетенции и елементарни познания са достатъчни, за да заемат позицията единствено на домоуправители. Това не им пречи да събират рехава, наивна и объркана публика, пред която да надуват целофанени балони, пълнени с манипулативния хелий на лъжата. Тези балони се носят от телевизия на телевизия заедно с предизборните клипове. Появяват се самовлюбени простаци като Слави Бинев, чиито изрази са в духа на „Аз съм истината, пътят и животът”. Езикът на тази „политическа птица” е съставен от безцеремонна и просташка надутост, самовлюбеност и онази позната ни езикова нищета, чрез която отдавна разпознаваме интелектуалния код на хора с подобна антропология. Подобна мегапростащина, самохвална, самонадеяна и бездарна до смърт, никога не дава повод за надежда. Ефирът се изпълни с втръсналите ни се клишета като „приоритети”, ”работни места”, „прозрачност”, „визия”, „малкият и „среден бизнес”, „здравеопазването” и „образованието”… Това са думи, отдавна превърнали българския политически пейзаж в пустиня, в която всичко живо, което мърда, е изкълвано до очите от лицемерието и манипулацията на политиците.
„Аз съм пътят, истината и животът” е лайтмотив и на водача на малката, камерна и направо сакрална политическа секта ДСБ, превърнала се в „Свидетели на Иван Костов”. Сигурно сте забелязали винаги преди избори как на лицето на нейния лидер се появява онази пластмасова усмивка, която, усетила мириса на власт, отново и отново се опитва да изкълве и последните зрънца доверие на стапящия му се електорат. Всеки политик си има лимит на доверие. Няма европейска практика, в която един политик да загуби 15 пъти избори и да продължава да стои 23 години като лидер на партия. Пожизнени са само Далай Лама и аятоласите на Изток.
Червените политически птици особено яростно се нахвърлиха върху оредяващия си електорат, разчитайки най-вече на неговата амнезия. Червените лъжи и манипулации стигат до стратосферата, там, където без изолиращ костюм и скафандър за въздух тези лъжи биха умъртвили всеки средно интелигентен човек. Страхът да не изгубят и тези избори е особено голям, защото втора загуба ще ги отдалечи от яслите, от които се хранят половин век червените кланове и техните семейства. Тази паника ги кара ужасно да грешат, водейки война с компромати, които ще се върнат като бумеранг точно срещу тези, които ги хвърлят. Досегашният политически опит в страната показва именно това. Изглежда никой не иска да се учи от грешките си.
Странното е, че все още има българи, които смятат, че синовете и снахите на бившата комунистическа номенклатура са именно тези, които трябва да ни учат на морал, гражданско общество и пазарна икономика. Лица като Станишев и Кунева, разните Руменовци, Гечевци, Кутевци, Дъбовци, Първановци са свързани генетически с комунистическия проруски паноптикум на миналото и привилегиите.Те нямат никаква идея, освен тази да са във властта, която е най-мощният инструмент по тези земи, за да си в непосредствен контакт с многото пари. Партията на Кунева е по-скоро „България на баламите”, която се опитва да изкълве и последните зрънца доверие от останалите наивници, подведени от гладкото, стерилно, бездарно и безидейно постно говорене, подведени от смиреното лицемерие на един политик, който никога не е живял като обикновените българи. Около тези ята от политически птици има и едни по-малки птичи пасажи, изпаднали поради различни причини от предишни участия във властта, но със сладки спомени и живи мераци отново да влязат в нея. Те летят наоколо и следят онези вертикални въздушни потоци от топъл въздух, наречени термики, които отново да ги издигнат вертикално до онези по-големи ята, които имат шанс да влязат в парламента, та да ги включат в парламентарните си листи
Тези малко ята принадлежат на хвърковатата, разнопосочна, политическа проституция, която не се свени да отива от партия в партия само и само да кацне на парламентарната банка. Имена като Бисеров, Орешарски, Прошков, Даниел Вълчев вече мътят надеждите си в нови партийни листи.
Българското политическо небе почерня от ята политически птици. Хичкок ни подсказа, че рационалното, разумното, дори научното, може внезапно да се срути пред внезапния, непредвидим и примитивен страх, връхлетял ни без предупреждение и без мотив.

Филмът „Птиците” на Хичкок ни докосва по един много личен и болезнен начин. Това е филм, който всеки тълкува различно. Но може би все пак има нещо, което би обединило всички мнения – зад привидното спокойствие често около нас летят политически птици и персонажи, които могат да срутят и последните надежди за бъдещето на нашия нещастен народ.

Един коментар по „ПТИЦИТЕ / По Хичкок/

  1. Интересен анализ,НО, защо липсва партия ГЕРБ заради която се самозапалиха толкова хора???