Ами сега?

Уличните протести успяха. България може да ликува – “събудените” българи успяха да свалят правителството. Тиранът падна, милиционерската държава отиде в историята. Остава само ликуващите да си зададат един въпрос – ами сега?
Ами сега ето какво: на власт идват БСП и ДПС. Плюс Кунева или плюс националистите. Идват с големия шлем и порционите, със заменките и комисионните, с левия си завой (към Кремъл), с октоподите и наглите си. Това е единствения валиден отговор на този въпрос, който уличните бойци можеха да се зададат, преди да подхванат бойните песни “Боят настана, тупат сърца ни…”
И така, правителството падна. Аз също би трябвало да се радвам: имах доста несъгласия с това правителство – от естетически, етически и политически характер. Когато е трябвало, не съм пестял острите думи по негов адрес – и особено по адрес на неговия премиер.
Няма как да се радвам обаче. Защото зад възгласите на доволните от края на това управление се долавя и едно потайно потриване на ръце. Защото успяха не хората, които протестираха, а хората, които си правеха сметка да използват техните протести. И защото това, което видях вчера като визии от софийските улици, имаше много малко общо с представата за народното недоволство от сметките за ток.
Всъщност самото то се изпари яко дим, ескалира в искане на оставка на правителството. Хората, които хвърляха камъни и бомбички по полицията, които обръщаха боклуджийски кофи и трошаха полицейски автомобили, нямаха нищо общо с каквито и да било достойнства. Този протест изглеждаше така, като че ли футболните хулигани на Дучето бяха пуснати да вилнеят, дискретно подкрепяни от бригадите на Трактора.
Само изглеждаше ли? Или направо си беше така?
Случайно ли тези протести определиха като своя цел национализацията на електроразпределителните дружества – веднага след като конгресът на БСП си постави същите цели? (Какво пък, там разбират от национализация – имат натрупан ценен опит още от 1944 г.)
Случайно ли се получи такъв впечатляващ синхрон между искането за оставка на правителството от страна на социалистите още при първите протести – и ескалацията в исканията на самите протестиращи, които набързо забравиха за сметките за тока – и започнаха да скандират: “Дянков падна, Бойко е наред!” (Сега падна и Бойко, попарата е сервирана, време е за сърбане.)
Случайно ли Сергей Станишев още преди месеци предупреди, че ако това правителство не си тръгне доброволно, има и друг начин да си отиде. (Другият начин го видяхме. Граждански протести – провокация – кръв по паважа – оставка.)
Най-голямата ирония в случая е, че постигнаха целите си тъкмо онези политически сили, които носеха пряка отговорност за липсата на справедливост, мизерния живот и омерзителното забатачване на българския преход към демокрация.
Нека се вгледаме например прословутите сметки за ток. Защо се повишаваха токова екстремно сметките на потребителите? Заради кожедерите-монополисти ли? Не. Заради простия факт, че НЕК, която е монополист в продажбите и доставката на тока, е най-големия длъжник в държавата и се крепи на ръба на фалита – със задължения над 2,2 милиарда лева.
Защо са натрупани тези задължения? Ами поради две взаимосвързани причини. Първо – заради налудния проект за скроеж на АЕЦ “Белене” – който е икономически налуден, но корупционносъобразен – защото чрез него парите – тези близо два милиарда, порахосани за беленския гьол, се преляха в джобовете на енергийните олигарси, които до един са свързани с БСП. И второ – защото “евтиния” ток, дето го бил произвеждал АЕЦ “Колодуй”, го продаваше не НЕК, продаваха го зад граница с огромна печалба същите тези олигарси.
С чия подкрепа се ползваха те? Ами помислете си само – тяхната партия превърна строежа на “Белене” в крайъгълен камък на политическата си програма. И сега какво? Ще се върнат на власт и ще строим пак светлото си ядрено бъдеще.
Токът в България бил твърде скъп? Не, всъщност реално е най-евтиния в Европа. Проблемът не е в сметките, проблемът е в доходите, спрямо чиято мизерия тези сметки са несъразмерни.
Ще намалеят ли те, ако ЕРП-тата станат държавни. Не, няма да намалеят. Разходите за поддържане на техните машинарии и работна ръка са били далеч по-големи, когато същите тези дружества са били държавни. И между впрочем и тогава цената на тока е вървяла неотклонно нагоре.
Защо така ли? Ами така става, като държавата е монополист. И като енергетиката е изцяло нереформирана система, която се използва за корупционни схеми и чрез която се пълнят черни партийни каси.
Тези разходи могат да намалеят може само ако държавата тръгне да спонсорира производството на ток, за да предотвратява избухването на спонтанни огнища на недоволство. Подобен тип стратегия обаче звучат като сегмент от доктрината Виденов – и водят право към национална катастрофа от типа на тази, в която пропаднахме в края на 1996 г. По-опасна от нея би могла да бъде само една друга стратегия – тази, която обслужва не българските, а нечии чужди интереси. За съжаление случаят е точно такъв. И тъкмо това ни чака.
Чака ни нов коалиционен кабинет (сиреч такъв с размити отговорности), който да отхравна олигарси, да върти обръчи от фирми и да разпределя “порционите” в държавата. Чакат ни разните “нагли” и “октоподи”, които изгарят от нетърпение БСП да дойде на власт, та да бъдат пуснати от кауша. Чака ни най-сетне съдбата на руски троянски кон в ЕС – поне докато все още ни търпят там – а сетне ни чака путиновата Евразия.
Това ни чака. Това е отговорът на въпроса “Ами сега?” И това е приносът на всички политиканствующи индивидиуми, които си казваха: чакай сега да свалим Бойко Борисов, пък после ще му мислим.

svobodata.com

Коментарите са забранени.