Дейвид Айк за илюзиите на матрицата

Искам да говоря за някои от аспектите на матрицата, този затвор на ума, в който всъщност живеем, как го създаваме и как той бива манипулиран, така че реалността ни става тази, която ни налагат манипулаторите, защото тя устройва плановете им. Част от това е осъзнаването, че не сме физически тела, независимо дали са черни, бели или небесносиньо-розови. Това не сме ние, това е средство да преживеем тази реалност. Ние сме едно безкрайно съзнание, което не умира — тази дума не съществува в съзнанието. Следователно, ако се считаме за физически хора, Дейвид Айк не съществува. Дейвид Айк е само името на едно преживяване на безкрайното съзнание в тази реалност — само едно преживяване! Но ако започнем да се идентифицираме като Дейвид Айк на отделни части, започваме да се възприемаме като малки незначителни хора. “О, аз съм толкова малък и жалък, какво мога да направя?” Затова непрекъснато биваме тласкани в това откъснато състояние, като се отъждествяваме с това, което правим.
Малко е странно… хората да се отъждествяват с работата си. Питат ви “какво си ти?” – “Аз съм миньор”, “аз мета улиците”, “аз съм пилот”, “аз съм от Лондон”. Съдим, както и съдят за нас какви сме, според това, което правим. Но това е само преживяване, нищо повече. Колко хора, когато им кажат “Приятно ми е, кой си ти?” отговарят: “Аз съм всичко, което съществува, приятно ми е да се запознаем.” Ние не правим така. В един просветен свят другият би отвърнал: “О, аз също, май те познах.”
Разделението съществува, за да ни разделя. Ще говоря за това и за много други странни неща…
Мислим си, че виждаме света, гледайки с очите си. Това, което виждаме е честотен обхват, до който имат достъп петте ни сетива, а той е изключително тесен. Извън този честотен обхват е безкрайността. Безкрайност от възможности, преживявания и места за съществуване. А ние виждаме само една частица. Физическият свят е една илюзия. Приемайки физическа форма, ние се заключваме в тази реалност и затова преживяваме само този честотен обхват. Светът е холограма. Ако можете да програмирате реалността и убежденията на подсъзнателния ум, създавате реалността, която после се декодира в нещо смятано за реално. Поради тази причина, мишената е подсъзнателният ни ум. Матрицата има “съгласувана реалност” на колективно ниво, което позволява всички ние да сме единодушни за това, което виждаме в света. Индивидуалният ум е като компютър, а колективният ум е като Интернет. Айнщайн е казал, че най-лошият ефект на времето е неговата относителност. Илюзията за преминаване от минало в бъдеще е част от контрола върху нас.….

Коментарите са забранени.