Горда съм, че Камю е останал верен на себе си

Кое е любимото ви произведение от Камю?
– Все още намирам „Чужденецът” за провокативен и вълнуващ, какъвто беше за мен и в гимназията – екзотична драма и размишление върху живота. Истински бисер, почти перфектно написан. От позицията на сегашните ми познания виждам книгата като портрет на Камю, младия алжирец. Декорът е неговият Алжир, неговото слънце и море. Дяволито Камю е вмъкнал себе си в сцената със съдебната зала в края на романа. С удоволствие чета и неговите бележници и дневници, за да се докосна до гласа му, настроенията му, бележките му към самия него.
– Защо Камю продължава да е герой и на нашето време?
– Идеите на Камю са много актуални и днес. Той е бил високоморален човек, който е чувствал отговорност да споделя на висок глас проблемите на своето време. През 1957 г. той получава Нобелова награда и това е признание, че Камю е будната съвест на своето поколение. Но неговите размисли за насилието, тероризма, смъртното наказание и вината са вечно актуални. „Разбунтуваният човек” се е разпространявал нелегално в Съветския съюз и другите страни от Източния блок по време на Студената война. Камю всъщност ни дава пример как да преодоляваме времена на морални изпитания с честност и хуманизъм.
– Какво е най-важното нещо, което научихте след толкова години, отдадени на Камю?
– След толкова години, прекарани в изследване на живота му, научих, че Камю винаги е бил един и същ. Той се оказа този, за когото го мислех в колежа, само че малко по-голям, по-сложен, по-истински и в известен смисъл по-героичен. В личен план съм доволна, че избрах него. Горда съм, че Камю е останал верен на себе си.
– Кое е най-неизвестното за Камю?
– Чувството му за хумор. Той е духовит и ироничен, дори смешен, което проличава в използвания от него език и в отношенията му с приятелите. Често съм се смяла на глас на неговите саркастични забележки.

Интервюто е предоставено от ИК „Ера

Един коментар по „Горда съм, че Камю е останал верен на себе си

  1. През 1957 г. той получава Нобелова награда и това е признание, че Камю е будната съвест на своето поколение.

    Няма такова нещо! Нобеловата награда не е подобно признание, а нещо много по-буржоазно. Признанието той получава с убийството си…