ВРЕМЕ

Времето повече от всичко омайва, омагьосва хората на тази планета. То изглежда точно толкова реална част от човешката природа, колкото и самите структури на разсъдъка. Времето се схваща като променлива константа, никога не е едно и също и затова е толкова обаятелно. Разсъдъкът го персонализира и изразходва огромно количество енергия за размисъл над него. Животът на разсъдъка започва и завършва в определени точки от времето. Това е повече от сигурно. Ето защо той прави времето, т.е. от недействителното, нещо крайно действително и създава безброй „чувства” в подкрепа на това становище. Болка при загубата на обичан човек или надежда за идни събития са примери за чувства, подкрепящи позицията, че времето е действително.
Понякога хората дълбоко затъват в илюзията на времето. Мъка или ядове за отдавна отминали неща траят с години, дори цели животи преминават с желанието нещата да са други, а не каквито са. Както вече видяхме, нещо, което не създава състояние на удовлетвореност, по дефиниция е лъжа. Така идеята за действителността на времето е лъжа, без значение колко действителна изглежда тя на разсъдъка.
И така, времето е разсъдъчна конструкция, целяща да обясни факта, че нещата се променят. Времето не е повече от това. И нещата се променят. Всъщност това е всичко, което нещата правят: променят се. Разсъдъкът не може да спре процеса на промяна. За да се справи, той започва да го описва. Щом времето е недействително, а промяната – действителна, тогава, за да водим задоволителен живот, трябва да забелязваме промяната и да й отделяме жизнено пространство. Нефункциониращ, т.е. незадоволителен живот имаме, когато се опитвате да спрете промяната.
Цялото объркване се разплита, когато проумеем, че има само едно „време” и че това време е СЕГА. Ако сте готов да преживеете тази истина, ще се разрешат всички Ваши проблеми с „миналото” и „бъдещето”. Защо? Защото минало и бъдеще няма, има само сега. Ако сте затънали в това, което наричате „минало”, затънали сте тъкмо сега. Ако прекарвате времето си в мечти за „бъдещето”, правите го тъкмо сега. Вие дори не можете да идете в тези местности, наречени минало и бъдеще. Те не са реални.
Ако минало и бъдеще са недействителни, какво са те тогава?
Миналото е една линейна поредица от спомени, съществуваща в разсъдъка точно сега. Вие я осъзнавате само когато разсъдъкът Ви реши да я реактивира. Той би избрал да реактивира спомени, за да оцелее, да има право или понякога за удоволствие. Значи, миналото е поредица от спомени. Това е. Това е всичко. Ако смятате, че понякога сте обезпокоен от минали събития, грешите. Обезпокоен сте от една линейна поредица спомени, която разсъдъкът Ви продължава да реактивира в настоящето.
Излишно е да споменавам, че бъдеще няма. Ако казвате, че се тревожите за бъдещето, по-добре седнете на скамейката на резервите. Каквото и да създадете в живота си, ще го създадете в настоящето си, сега, или изобщо няма да го създадете. Това е друг аспект на играта „Ей това е”. Сега е. Всичко останало не се смята. Няма друго.
В случай на неизживени събития става твърде реален фактът, че настоящето е единственото възможно време. Когато някой най-после успее да си създаде пълно преживяване за някое минало събитие, „изглежда” сякаш събитието „току що” се е случило.
Значи това, което Ви казвам, е, че за практическо приложение разполагаме единствено с настоящето – тъкмо сега. Само това върши работа. В действителност настоящето не е нещо осезаемо или доказуемо, защото щом кажете „това е сега”, него вече го няма и не е възможно да се докаже, че някога е било. То изчезва за по-малко от миг, всъщност за нула-време. Значи дори и настоящето е недействително. Времето е недействително.

Всичко е илюзия. Въпреки това ние играем една игра,
в която илюзията се смята за действителност,
а действителното и трайното – за илюзия.
Е, щом е така, нека го правим с любов и пълна енергия.
Ей това е!

Коментарите са забранени.