Завистта е присъща на човека

Завистта е присъща на човека:
но тя е порок и нещастие . Затова трябва да я разглеждаме като враг на нашето щастие и да се опитваме да я задушим като зъл демон. Тъй ни напътства и Сенека с хубавата си мисъл: „Нека се радваме на доброто си положение, без да се сравняваме с другите; човек никога не ще изпита щастие, ако се измъчва от това, че други са по-щастливи”; „Като видиш колко много са те задминали, помисли колко много са и тези зад теб”, т.е. трябва по-често, да обръщаме поглед към ония, които са по-зле от нас, отколкото към другите, чието положение изглежда по-добро. Дори когато ни връхлетят истински беди, най-въздействащото утешение, ако и да извира от същия източник като завистта, е да наблюдаваш още по-големи страдания от твоите, както и да общуваш с хора, които са в същата неволя като теб – „другарите по нещастие.”
Толкова за активната страна на завистта. За пасивната трябва да знаем, че нито една омраза не е тъй непримирима, както завистта; затова и не бива непрестанно и усърдно да я разпалваме; по-разумно ще е да се откажем и от тази наслада, както от много други, заради вредните последици от тях.
Съществуват три аристокрации:
1/ по рождение и ранг;
2/ финансовата аристокрация;
3/ духовната аристокрация.
Последната е всъщност най-благородна и доказва това, стига да й се предостави време. Още Фридрих Велики е заявил: „Привилегированите духове са наравно с владетелите” и то на своя маршал, който протестирал, че докато министрите и генералите седели на маршалската трапеза, Волтер получил правото да седне на маса, предназначена единствено за владетели и принцове. Всяка от тези аристокрации е обградена от армията на завистниците, потайно ожесточени срещу всеки неин член и ако нямат основание да се страхуват от него, по всякакъв начин се стремят да му дадат да разбере: „Ти не си нищо повече от нас!” обаче именно тези стремежи издават, че са убедени в противното. Начинът за самоотбрана срещу тях е всички, принадлежащи към тази тълпа да бъдат държани колкото може по-надалеч и по възможност да се избягва всякакъв досег с тях, така че като защита да зее дълбока пропаст; а ако е невъзможно, да се приемат крайно невъзмутимо техните усилия, чийто източник всъщност ги неутрализира: това също се прилага повсеместно. Хората принадлежащи към един от видовете аристокрация, най-често се отнасят добре към останалите две, без да им завиждат, защото всеки съзнава предимството си пред останалите.

****************
Като наблюдаваме нещо, което не притежаваме, у нас твърде лесно трепва мисълта: „Ех, ако беше мое!” и ни кара да се усещаме лишени. А трябва по-често да се питаме: „Ами ако не притежавах това, което имам?”, имам предвид, че трябва да се стараем понякога така да разглеждаме нещата, които притежаваме, както биха ни се привиждали, ако ги бяхме загубили; и то всичко, каквото и да е: собственост, здраве, приятели, любима, жена, дете, кон и куче: защото най-често едва загубата не разкрива стойността на нещата. В резултат на препоръчания поглед върху тях притежаването им не ще ни ощастливява далеч по-силно от преди, а освен това по този начин ще предотвратим загубата им, т.е. няма да залагаме имота си, да гневим приятелите си, да подлагаме на изпитание женската вярност, да занемаряваме здравето на децата и т.н. Често се опитваме да просветлим мрачното настояще с мечти за изгодни шансове и си измисляме какви ли не химерични надежди, всяка от които носи в утробата си разочарование, настъпващо неизбежно, щом те се пръснат от досега със суровата действителност. По-добре ще е да превърнем в обект на размислите си многобройните неблагоприятни възможности, което ще ни накара да вземем мерки за предотвратяването им, а и ще ни достави приятни изненади, ако те не се осъществят. Та нали след като дълго сме се страхували, винаги незабележимо се разведряваме. Да, дори е добре понякога да си представяме големите нещастия, които биха могли да ни сполетят, за да можем после да понесем далеч по-безболезнено многото малки беди, които ще ни споходят, и да се утешаваме, представяйки си големите, които са ни отминали. При спазването на това правило не бива да пренебрегваме и предишното.

Коментарите са забранени.