ЗА ЖИТОТО, ПЛЕВЕЛИТЕ И ПОКАЯНИЕТО

В един разговор с наши богослови, епископ Калистос/Уеър/, който обгрижва православните англичани, разказва една Христова притча за житото и плевелите. Та в нея се разказва за човека, който заспал и като се събудил, видял как в полето му, заедно с житото, израснали и плевели. А когато слугите му рекли: искаш ли да оплевим всички плевели и да оставим само житото, човекът рекъл:”Не, оставете да расте и едното и другото, а когато дойде жетвата, ще ги разделим.
А жетвата това е Второто пришествие. Страшния съд. По друг начин казано, черното българско духовенство, монашеството, всички онези епископи и митрополити, който са били назначени от комунистическата власт, би следвало да си останат по местата. Там където са и сега. До Второто пришествие.
Според същия епископ, външното тяло на църквата не бива да бъде нарушавано. Тоест тя трябва да се обнови отвътре, отвън да си остане недокосната. Промените сами ще се случат.
Нещо подобно българският народ направи и с комунистическата партия. Остави я сама да се обновява. Отвътре. Докато се „обновяваше”, тя ограби всичко онова, което беше останало, а после се трансформира в посткомунистическа каста, която сега живее в друго измерение. Превърна се в гигантска червена хидра, която подобно на процеса автотомия постоянно регенерира тъканите си . Дори когато си мислим че е разкъсана, тя от едно парченце възстановява цялото си тяло, и отново продължава да протяга пипалата си към наивните жертви.
За някаква теоретическа и практическа „несъвместимост” между християнството и комунизма e безсмислено да се говори. Преди 67 години комунистическите каскети унищожиха православната църква отвътре. Избиха и изпратиха по лагери най-будните и харизматични свещеници. На тяхно място сложиха подставени лица от ДС на БКП. Някой от тях и сега крачат из коридорите на висшия клир.
Тези хора си имаха своя религия, свои комунистически събори, наречени конгреси. Имаха си свои канонизирани лица. Таков, Маков, Даков, Цолов, нали са ви познати лицата на тези светци, чиито икони висяха по училища и учреждения. Същите тези люде, с помощта на своя апарат, демонизираха църквата, докараха я до състояние на будна кома. Превърнаха я в някакво музейно образувание, под чиято изпосталяла черупка някакви хора мърмореха под нос неща, които сякаш само те чуваха и разбираха.
Основното предназначение на свещенослужителя е да служи на своя върховен Бог. Няма значение дали става дума за свещеническо или епископско служение . Важна е святостта. А тази святост Църквата я дава с това, което нарича тайнство. Източното православие приема свещенството като тайнство, белязано с благодатта, с ръкополагането, с хиротонията. По друг начин казано: Църквата изисква Духът на светостта да осени този човек, свещеника, да го пречисти и да се всели в него.
Но често се оказва, че същият този човек, е участвал и в друго тайнство, в друго ръкополагане и обет за служение – това към ДС.
Коя ръка е целувал толкова години загрижения за своето духовно битие мирянин – тази на номиналната святост на свещеника, или реалната ръка на ДС. Изпитвам ужас и отвращение при мисълта, че ДС е прониквала до най-интимните глъбини, до дълбоко спотаените страхове и копнежи на търсещият контакт с трансцедентното мирянин.
Това усещане за ужас и отвращение, за скръб и чувство за вина, има само един изход – покаянието.
Епископ Калистос / Уеър/ се опитва да разшири представата ни за покаянието. Той казва, че за да достигнем едно по-пълно разбиране на покаянието, би трябвало да гледаме на него и като една „обнова на ума”. Това е като да се опиташ да промениш основно възгледите си, да промениш погледа към себе си и към другите. Велико разбиране, което не води задължително до емоционална криза.
Да сте забелязали бившите комунисти да са преминали през някаква емоционална криза. Или пък да са направили някакъв дори плах опит за покаяние. Наглостта им би могла да се измерва не само това, че продължават да мълчат пред жертвите си, но и с това, че не спират да се правят на спасители пред същите тези жертви.
Може би трябва този изстрадал народ да се събуди, както в притчата за селянина. Да види че в полето му плевелите са станали толкова много, че не се вижда вече житото. Да помогне на всички епископи и свещеници, чиято зависимост от ДС е дисквалифицирала морално църквата. Да им помогне да стигнат до своето публично покаяние. Да посочи онези одиозни митрополити, които се държат като феодали, раздавайки архонтски титли на съмнителни люде, с още по-съмнителен бизнес.
Всъщност крайно време е българинът да се събуди. И ако няма сили да опровергае края на Христовата притча, там където селянинът ни съветва да оставим да растат едно до друго както житото , така и плевелите докато дойде жетвата, то поне да посочи ясно кои са плевелите, и кои са житото. Но затова е нужно да е в будно състояние.
Защото Бог едва ли обича сомнамбулите.

Коментарите са забранени.