РАЗСЪДЪКА (Лошите новини)

Разсъдъкът е система от органи,
включваща цялото физическо същество.
Неговата цел е да оцелее и да бъде прав.
Той ще направи всичко, за да я постигне.

Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Понякога за него има нещо по-важно от оцеляването, а именно – да бъде прав.
Оцеляването лежи в основата на всички функции на всекидневния живот. Разсъдъкът го постига като изготвя поредици от спомени за събития в момента, когато се случват, и извиква обратно тези спомени в ситуации, важни за оцеляването. Запечатват се не само минали събития, но и такива, които евентуално биха застрашили оцеляването. Вие не се нуждаете от спомен за това как Ви е сгазил камион, за да можете в бъдеще да избегнете такова стълкновение. Разсъдъкът може да си създаде представа за това, което би могло да се случи, и да запамети тази представа. Човекът е съвършен оцеляващ именно поради своята способност да мисли с понятия. Нито едно друго живо същество на тази планета не е в състояние да развива и запаметява понятия като човека. Така разсъдъкът много бързо създава определени връзки, „включва кабели и релета”, за да избегне ситуации, заплашващи оцеляването. Освен това той осъществява своята цел, като търси и намира онези основни субстанции, от които се нуждае, за да избегне смъртта. Този процес върви така автоматично, че само малко хора са в състояние да Ви кажат какво точно е необходимо за оцеляването. Обикновено търсенето и употребата на въздух протичат толкова автоматично, че Вие от раждането си до сега изобщо не осъзнавате този непрекъснат процес. Средно 18 вдишвания и издишвания в минута правят само за една година 9 460 800 дихателни цикъла. Почти толкова автоматично протичат и търсенето и приемането на храна. Само когато въздухът и храната започнат да не достигат, разсъдъкът напълно осъзнава своята функция на търсач и консуматор. Третата и последна предпоставка за оцеляването не е така очевидна. Въпреки това без любовта на другите Вие не можете да оцелеете физически. Смърт поради недостиг на любов може да бъде наблюдавана в домове за намерени деца, където малките получават въздух и храна, но не се докосват с любов.
Значи на нивото на разсъдъка животът е игра, чиято цел е оцеляването. За да играят успешно хората си съчиняват номер за оцеляване. Всеки си има такъв номер. Той се състои от модели на поведение, целящи получаването на достатъчно въздух, храна и любов. Обаче в течение на годините се правят множество погрешни асоциации, така че понякога е трудно да се познае, че действията на определена личност имат нещо общо с оцеляването. Все пак оцеляването е в основата на всички действия. Явно начинът, по който действат някои хора, не допринася много за тяхното оцеляване в настоящето. Но често ние не живеем сега. Много често ние живеем после, вместо сега.
Може би сте забелязали, че хората имат известна потребност да бъдат прави. Това е един от аспектите на оцеляването. По-точно казано, имането на право е съвкупност от трикове за оцеляване, успешно прилагани в миналото. Когато тези трикове не минават, могат да се наблюдават отчаяни опити те да бъдат прилагани отново и отново, само защото много силно се асоциират с това, което в миналото е имало успех. Обаче истината е, че да давате на себе си право, а на другите не, не подпомага оцеляването в настоящето. Ето защо имането на право е единственото състояние, което разсъдъкът понякога би предпочел вместо оцеляването. Понякога хората биха отишли даже на смърт, за да излязат прави.
Друг важен аспект на разсъдъка е, че той изхожда от едно състояние на недостиг. Имам предвид следното: разсъдъкът казва, че необходимите за оцеляването субстанции не са в достатъчно количество, така че за наличните трябва да се борим. Това значи: в рамките на контекста за недостиг, не може един да спечели, без друг да загуби. Този контекст е основа на конкуренцията, която съществува само спрямо други разсъдъци, привърженици на вярата в недостига. При конкуренцията разсъдъкът придава на правото огромна стойност и важност като средство за оцеляване.
В този смисъл „право” означава ни повече, ни по-малко една преценка, която разсъдъкът прави за себе си, а именно, че неговите схващания са правилни, а тези на другите – погрешни. Разсъдъкът ще използва всички обстоятелства, каквито и да са те, за да затвърди изводите, че е прав. Разсъдъкът ще използва всичко, за да излезе прав.
Съществуват два вида право – активно и пасивно. Пасивното право привлича съществуващи обстоятелства за доказване на собственото право. Активното право е действие, насочено към други хора с цел да се докаже правилността на собствената позиция. Войната е особено ярък пример за активно право. Има безброй примери за други видове активно право във Вашия живот. Спорът и кавгата са два от тях.
„Оправдание” е действието, при което разсъдъкът интерпретира фактите според своята потребност да бъде прав. Оправданието може да постигне всичко, дори да промени Вашето възприемане на действителността. Дори убийство може да бъде оправдано от разсъдъка.
И така, разсъдъкът е една извънредно високо развита машина, чиято еволюция е траяла милиони години. Той е способен да пази себе си и да се размножава, но най-забележителна е способността му да си спомня. Той запаметява една линейна поредица от събития, ставащи в неговия обсег на сетивни възприятия от момента на зачатието. Въпреки че не е способен волево да извиква тези записи, всеки от тях може да бъде реактивиран при определени условия. Някои от записите са недостъпни за обикновеното съзнание и се определят като „подсъзнателни”.
Тази огромна памет, по-голямата част от чиито данни завинаги остава неосъзната, е отговорна за един много интересен белег на разсъдъка: неговия автоматизъм. Ако престанете да бъдете съзнателен наблюдател на своя разсъдък, ще откриете, че той може да оцелее прекрасно и без Вас. Той ще го прави автоматично, без Вашето участие, защото това е единствената му задача. За да оцелее, разсъдъкът изработва модели на поведение. Тези модели вървят автоматично, ако останат ненаблюдавани. Тяхното производство е толкова силно развита способност на разсъдъка, че поема голяма част от преживяването на живота и ни кара да се питаме учудени: „Защо правя това?” или „Защо изобщо се държа така?”
Обикновено моделите на поведение не ни интересуват особено. Нашата разсъдъчно-телесна машина просто прави това, което спомага за оцеляването й. Но понякога същите тези модели стават повод за болезнени преживявания в отношенията ни. Някои от моделите на поведение и чувстване са формирани около ядрото на минали отношения, за които е характерно, че разсъдъкът прави асоциации между техните особености и оцеляването. Първичните потребности, свързани с отношенията, са храната и любовта. Вследствие на това разсъдъкът съвсем точно запаметява отношения, които някога са задоволили една или две потребности, за да разбере как се създават задоволителни, т.е. осигуряващи оцеляването отношения. По този проблем Вашият разсъдък работи неуморно, без да си дава почивка. Резултатът са модели на поведение, които се прилагат в новите отношения, понеже са били успешни в миналото. Естествено, родителите и други обичани хора образуват ядра на модели за оцеляване. Вашата разсъдъчна машина е склонна да разглежда новите хора, появяващи се в живота Ви, като общо взето подобни на Вашите родители.
Все едно доколко задоволителни са били или са Вашите отношения с родителите Ви, ако не осъзнаете с кого сте в момента, ще изпаднете в големи трудности. Бъдете сигурен, че личността, с която сте сега, е различна и иска да го забележите. Ако се отнасяте към него или към нея механично, има опасност да се лишите от особените качества на отношението, ако не и от цялото отношение. Разсъдъкът не е способен пряко да преживява или да обича другите. Той може само да записва и да реагира. За да протича добре, отношението изисква Вашето участие. Вашият разсъдък не ще може да Ви замести успешно. За него са достъпни само машиналните движения на отношението. Той се “нуждае”, а от състояние на нужда не може да се обича. Вие не можете да обичате този или това, от което се нуждаете.
За да можете отново и отново да преживявате любов към една личност, необходимо е точно и будно да наблюдавате разсъдъка си. Иначе ставате несъзнателен, отнасяте се към другите като автомат и любовта умира от недостиг на Вашето участие. Това е естественият резултат от ненаблюдавани (несъзнателни) модели на поведение. Само Вие имате способността да наблюдавате. Не очаквайте Вашият разсъдък да прави това вместо Вас, защото за него е невъзможно да наблюдава сам себе си.

Коментарите са забранени.