Франц Кафка – вечният годеник

Два пъти предлага брак на една и съща жена, а после бяга от сватбата.
Гениалният писател Франц Кафка оставя следи в много женски сърца. Жените харесват неговия ум, обаяние и тънко чувство за хумор, само че Кафка често страни от тях. Той е срамежлив, необщителен и крайно неуверен в себе си. Писателят не харесва тялото си, срамува се от него и постоянно ходи прегърбен, за да прикрие високия си ръст.
Интимният живот на Кафка също е белязан от болезнена неувереност, самоненавист и неудовлетвореност. Конфликтните отношения с деспотичния му баща и атмосферата на угнетеност, самота и неразбиране в родния му дом, се оказват важни за връзките му с жените. В любовта Кафка се разкъсва между страх и копнеж. Той се бои от самотата на ергенството, жадува за свое семейство и дом, за трайна човешка близост. И в същото време се чувства неспособен за брак, тръпне при мисълта за съвместен живот. Кафка прави предложение за брак на всяка жена, с която има връзка.
Три пъти официално се сгодява два от които за една и съща жена, но никога не стига до брак. Едва в края на дните си се обвързва с близо 20 години по-млада от него жена и заживява с нея на семейни начала.
Началото на неговата първа драматична любовна история, продължила 5 години, е поставено на 13 август 1912 година. Тогава Кафка се запознава в дома на своя приятел Макс Брод с 20-годишната стенографка от Берлин Фелице Бауер. Тя е момиче ,,с костеливо пусто лице, което открито носи своята пустота, с почти пречупен нос, с руса жилава коса и мощна брадичка“. Въпреки нейната невзрачност и пълно равнодушие към литературата, тя му става симпатична. След няколко седмици започват оживена кореспонденция. С изключително търпение, внимание и интерес Фелице се отнася към дългите епистоларни монолози на своя любим. В писмата си срамежливият млад човек е решителен, смел и откровен.
След половин година кореспонденция Кафка и Фелице решават да се срещнат през 1913 г. по време на Пасха в Берлин. После той се запознава със семейството й.
На 16 юни писателят иска ръката на Фелице и така попада в собствения си капан. Кафка й предлага брак, като не се надява на положителен отговор. Само че тя се съгласява веднага и без колебание и това стряска младия писател. В този момент той решава, че е прибързал, поддал се на емоциите, без да помисли добре, и дава ход назад. Започва всеки ден да й изпраща писма, в които я умолява да не бързат, настоява да си помисли отново дали иска да свърже живота си „със слаб, болен, крайно необщителен, мълчалив, тъжен, с две думи, напълно безнадежден човек“. Същата година Кафка й изпраща писмо от Венеция с думите „Трябва да се разделим“.
Отношенията им за известно време охладняват. Не след дълго неочаквано и за самия Кафка той отново й предлага ръката и сърцето си. „Не мога да живея с нея, но не мога и без нея“, споделя той с приятеля си Макс Брод.
Объркана, Фелице изпраща в първите дни на октомври своята приятелка Грете Блох при Кафка, която да й разкаже за живота му. Постъпката на Бауер се оказва недалновидна. Обаятелната, умна и лекомислена Грете се среща с писателя и скоро той започва да я ухажва. Тя не остава безразлична. Те изкарват няколко прекрасни дни заедно. Когато Грете се връща в Берлин, Кафка започва тайно да й пише. Нерядко те обсъждат в писмата си Фелице, за което годеницата на писателя естествено нищо не подозира. Кореспонденцията с Грете Блох продължава около година. Кафка твърди, че отношенията им са платонични, но след години Грете обявява, че има син от него
През 1914 г. Кафка заминава за Берлин. Фелице и Франц се сгодяват официално. И докато родителите на младите се готвят за сватба, женихът отново е обхванат от съмнения. Той търси удобен момент, за да се откаже от брака си. На помощ му идва Грете, с която продължава да си пише, като се надява връзката им да продължи и след сватбата с Фелице. Само че Грете решава да разкаже на приятелката си за тайния си епистоларен роман с бъдещия младоженец. Тя показва писмата, в които Кафка се изказва не особено ласкаво за своята избраница. Фелице се вбесява и разваля годежа. Така тя спасява неуверения си ексгоденик от мъчителни обяснения.
Въпреки това те продължават да си пишат. Минават три години и Кафка отново предлага на Фелице Бауер да се оженят. И пак се съгласява. След месец писателят внезапно получава силен кръвоизлив и лекарите откриват туберкулоза. За Кафка това е знак свише – бракът му с Фелице няма да се получи. Този път той се отказва от годежа им. Така приключва любовната им история, която не им донася дългоочакваното щастие, но от която Фелице Бауер все пак успява да спечели – тя продава писмата си от Кафка
След края на Първата световна война Кафка се премества в Шелезен. Там той се влюбва в жизнерадостната Юлия Вохризек. Тя била против брака. Но за Кафка единствено възможната перспектива в отношенията между мъжа и жената е създаването на семейство, при това с много деца. Въпреки че самият той се страхува от брака, настойчиво я убеждава да му стане жена. След като Юлия се съгласява, пускат обява във вестника за предстоящото си бракосъчетание и започват да си търсят жилище. Но и от този женитбен проект не излиза нищо. Баща му не го одобрява, тъй като го смята за неразумен. И отново знак, който Кафка приема като знак на съдбата. Два дена преди щастливото събитие се оказва, че не могат да наемат жилището, което са си харесали. И Кафка използва това като мотив, за да разтури сватбата. Зарязва Юлия и през 1920 година в живота на Кафка се поява пражката писателка, журналистка и негова преводачка Милена Йесенска Тя е с 16 години по-млада от него, омъжена и живее във Виена. Кафка започва кореспонденция с нея, когато тя превежда на чешки език няколко негови разказа. Той е привлечен от нейната интелигентност и страст.
Милена е съвсем различна от жените, в които той се е влюбвал дотогава. На 23 години тя има зад гърба си богат житейски опит. Взема наркотици, които понякога краде от своя баща – лекар. Прекарва известно време в психиатрична клиника. Омъжва се за евреин против волята на родителите си. Харчи лекомислено и често остава без пари. Във времето на нищета тя живее на товарната гара и сериозно уврежда здравето си. Мълвата й приписва хомосексуална връзка с нейна съученичка, която продължава и по време на авантюрата й с Кафка.
Милена обаче не желае да води живота, който й предлага Кафка. Приключва любовната им афера, но не и приятелството им. Те продължават да се срещат от време на време и да си пишат до края на 1923 г. За Кафка Милена е не само човекът, който много добре го познава, но и човекът, който много добре го разбира. Милена Йесенска загива през 1944 г. в концлагера Равенсбрюк.
В началото на 1923 г. Кафка е в тежко физическо и емоционално състояние. Той преживява нервен срив, какъвто по-рано не е имал. Кафка заминава за курорта Мюриц на Балтийско море и среща 20-годишната полска еврейка Дора Диамант. Двамата се влюбват един в друг. През септември 1923 г. заминават за Берлин с надеждата писателят да се отдели от семейството си и да се концентрира върху писането. Най-накрая Кафка постига мечтата си, която преследва цял живот – да е далеч от Прага, да се занимава единствено с писане и да живее под един покрив с любимата жена. И това се случва точно когато всяка надежда е немислима, тъй като здравето му се влошава все повече. След шест месеца на душевен покой и щастие настъпват три месеца на агония. Състоянието му се влошава и той отива в санаториум близо до Виена.
Ненавършил 41 години, Кафка умира в ръцете на своята любима. Тя унищожава всичките му ръкописи, които притежава, тъй като такава е била последна му воля. И въпреки че не били женени, след смъртта му тя нарича себе си Дора Кафка.
.

Коментарите са забранени.