Всеки е роден да бъде принц и негова корона е небето.

Как намирате съвремието ни?
Т.Т. Програмирано и в дълбок сън. Всички имаме нужда да се пробудим от този сън на програмата. На нас ни обаче ни трябват десетилетия, за да се изчистим, защото сме „замърсени” от правилата на обществото още като деца. Животът ни минава в опитите ни да изчистим боклука на фалшивостта и докато дойде време да се родим духовно, настъпва време да се пенсионираме, а и смъртта ни очаква някъде там. Всеки човек е богоподобен и всеки мозък може да бъде развит в различни посоки.
Днес е абсолютно доказано от генетици, биохимици, квантови физици, а и големите лекари знаят, че ако поставиш мозъка в едни условия, той развива едни потенции, като го поставиш в различни условия – други. Вземете една редица от гении и ги поставете в бараки с плъхове, да нямат възможност да се развиват, те ще останат едни гениални невежи.
Генералната програма, която ръководи човечеството е следната: от една страна да създаваме лоши материални условия за хората и младите да са принудени да се грижат само за изкарване на прехраната си, за да могат да оцеляват и да не отиват по-далече от злободневното. В същото време им се пречи да се развиват и от малки ни насаждат най-злата психологическа програма: Само някои са гениални, вие не сте, само някои са талантливи, вие не сте! Непрекъснато от малък на човек му се внушава, че е незначителен. Систематично се наблюдава в съвремието ни комплексът за малоценност. Няколко са начините, по които се опитват хората да го премахнат –или полудяват, или стават престъпници или са готови на всичко, за да се освободят от комплекса – наркотици, секс, алкохол, шоколад и т.н. Първото депрограмиране е всеки човек от малък, от дете, трябва да развива чувството, че е ценен, способен, талантлив. Когато един юноша израсне със самочувствие, на него му се спестява злобата, егоизма и завистта, защото той е повярвал в себе си. Понеже нямаме достатъчно висока самооценка ние завиждаме и сме готови да убием.
Как можем да отгледаме истинско човешко същество съм описал в книгата си: „Генериране на таланти”. Всеки от нас е омнипотентен. Ние носим онзи вроден безсъзнателен космически спомен за това, че имаме родство с боговете. Нашият знатен произход е усещане, водещо до истински екстаз. Всеки е роден да бъде принц и негова корона е небето. Нещо в нас ни говори, че можем да живеем в разкошна екзалтация, но му е запушена устата. Ние продължаваме да го търсим, не го намираме и ето я причината да посягаме към наркотиците.
Тази информация, която ви давам сега, не се разгласява, защото богаташите ще спрат парите за проектите на учените и професорите ще са принудени да спрат проучванията си. Те не дават тази информация и ние продължаваме да тънем в мрака на програмирания живот.

Как можем да се депрограмираме?
Т.Т. Като практикуващ психиатър и психолог зная, че със свободата може да анулираме това зло. Какво ни води към нея? Първо да осъзнаем, че ние самите сме виновни с всяка мисъл, емоция и действие за личния си живот и да престанем да изнасяме стрелката на вината навън към други хора и действия. Да не насочваме агресията си към другите, защото тогава се появяват разрушителните инстинкти за нас и обществото.
Когато съм автоагресивен и малко мазохист и позволя на другия да се реализира, израствам нравствено. Това е много фин момент, когато спираш да обвиняваш Бог, света, съдбата, другите за твоите неволи, тогава започваме да растем и да се освобождаваме. Даже Хосе Ортега Гасет казваше: Интелектуалци са тези, които имат много повече изисквания към себе си, отколкото към другите. Колкото по-често осъзнаваме нашата роля в живота си и поемаме отговорност за нашите мисли, отношения и дела, тогава ще съумеем да реставрираме своето богоподобие и чувство за величие. То не трябва да се прикрива от обществото и да му се дава само престъпническа, девиантна или наркоманска реализация. Човек става престъпник или полудява, защото иска да бъде Бог, а това е забранено. Колкото повече се подтискаме, спираме реализирането на способностите си, защото родителите ни искат да станем адвокати, а ние сме зашеметяващи танцьори, толкова по-голяма вероятност има да свършим в лудница. Жизнено необходимо е да осъществим дарбите си, които са безгранични.

Мислите ли, че сте опасен за „матрицата” с вашите идеи? Това съм чувал да казват за Тимъти Лиъри, който в лекциите и книгите си говори за освобождението?
Т.Т. Да казвали са ми, че имам потенциала да стана опасен за програмистите на „матрицата”, особено с подробните си изследвания на мозъка. Стигнах до извода, че в главата на съвременния човек се развива трета мозъчна сфера – Corpus calosum – това е структура, която обединява двете полукълба. Тя може да ликвидира упадъкът на нравите, тя може да се свърже с третото око, но окото е орган за опознаване на пространството, ухото е перцепция за чуване на времето. Пространството е интелектуално и се вижда с окото, времето е емоционално и се чува с ухото. Модерната фигура за предаване на духа е емоционална и затова днес идеите се чуват по-добре, от колкото се виждат. Окото ни е завладяно от масмедиите, които бомбардират с безумство. Но това е друга тема.
Опасен може да бъде всеки, който събужда. Аз съм създал много практики за осъзнаване. Това излизане от състояние на илюзия ще напомни на всеки за истинската му богоподобна същност, и така ще се разсипе статуквото като счупено огледало. Това, разбира се, ще увреди тези, които са скрити зад парите, пороците и суетата, но идва такова време, защото е неизбежно. Само нищите духом ще влязат в царството небесно, защото ще осъзнаят истинската си същност, а имащите ще разберат, че са нищожества.

Коментарите са забранени.