ЗА МУНК, ПЧЕЛИТЕ И КЬОРАВОТО

Според Лудвиг Маркузе никак не е за чудене, че всъщност никога не  стигаме до отговорите.
Отговорите винаги са преди въпросите. Може би затова, когато гледах по телевизията учредяването на движението ГОРД, не си зададох никакъв въпрос. Душевно, а мисля че и физически наподобявах образа от прочутата картина на норвежкият експресионист Едвард Мунк – „Викът”. На масата на официалните лица бе Архонтът Слави Бинев. Архонт значело „владетел”, човек който предвожда. До него беше седнал Любен Дилов – син. Той пък отдавна си е Архонт на телевизионните предавания, и то с много широк диапазон на действие, като се започне от „България търси талант”, до предавания свързани с проблемите на българската православна църква, оплождането по метода ин витро и изчезването на белоглавия лешояд по нашите земи. Много вълнуващ бе моментът, в който Дилов подари на Слави Бинев три големи икони. Почти съм сигурен, че са „осветени” от самия Дилов. Някои от тези силни моменти по време на учредяването на ГОРД, страшно ми напомняха на кадри от телевизионния сериал „Семейство Сопрано”. Към прегръдката на ГОРД освен „Гергьовден”, се включват „Обединени земеделци”, които нито са земеделци, нито пък някога са били обединени. „Съюз на патриотичните сили” „Защита”, и партии с езотерични абревиатури, които имат за цел да разкрият скрития духовен потенциал на човечеството, като му отворят очите за святата истина. Но това би могло да бъде разтълкувано в по-голяма дълбочина единствено от хора с ранга на покойната мадам Елена Блаватска. Цялото това събитие бе приветствано от Илияна Йотова, Станимир Илчев, Метин Казак и някакви други казаци, професори, бивши министри, попаднали поради някакви свои мераци там. Имаше и чуждестранни членове на Европейския парламент, вероятно дошли да почувстват поривът на новото движение към реалната демокрация. Сред присъстващите гости бяха Стефан Софиянски, поетът Любомир Левчев, актьора Кофе Бабоне и рапъра Иван Динев – Устата. Наистина не видях певецът Тони Стораро, но почти е сигурно, че и тези, последните двама ще отдадат живота си за напредъка на реалната демокрация. Интересното е, че Слави Бинев, час преди това, основава и друга Консервативна партия „Движение на успеха”. Явно че човекът е решил да раздаде до последна капка кръв силите си за добруването на тази страна. Този партиен холдинг може да нарои още други по-малки движения, които с общи сили да трансформират тласъкът към реалната демокрация направо в скок в нея. Според пчеларите причините за възникването на роенето при пчелите, е наличието на все по-голямо количество неангажирани с работа млади пчели. Семействата се подготвяли за роене, за да увеличават търтеевите килийки. Всъщност единствената роля на търтея била да осеменява новоизлюпените млади майки. Брачният танц се извършвал във въздуха, но след него оплодителните органи на мъжкия се откъсвали от коремчето, оставали във влагалището, а самият търтей умирал. Пчеларите казвали на това „облитане”. Ако не станело точно по този начин, пчелите изгонвали търтеите извън кошера, защото те изяждали три пъти повече мед от пчелите работнички. После търтеите умирали от глад или просто бивали изяждани. Подобно нещо се забелязва и с нашите парламентарно представени партии. Има „облитане” и тенденция към изяждане на лидерите. Тези които вече се подготвят за „облитане” или изяждане на лидерите си, са Атака, РЗС и ДСБ, а защо не и БСП. Защото младите пчели търсят нови търтееви килийки, и вече не могат да гледат как собствените им лидери изяждат три пъти повече мед от тях. Да удариш келепира или кьоравото, е сред доминиращите „екзистенциални” търсения на българина. Великият Алеко Константинов е по-жив от всякога. Бай Ганьо си е направо една „Онтология на кьоравото” по тези земи. Това си мислех, докато слушах речта на Бинев. Това бе една разтърсваща реч, пред която хора като Мирабо, Дантон и Марат биха изглеждали като селски кметове, говорещи на ежегодния събор. „Аз имам лична битка – каза Бинев – но с глупостта, нещастието и бедността.” По всичко личи че битката му с бедността е спечелена, докато тази с простотията и глупостта, той я е загубил някак си по рождение. Някъде бях чел, че когато Марк Твен за пръв път трябвало да произнесе реч пред публика, той почувствал устата си като натъпкана с памук, а пулсът му бил такъв като че ли е участвал в състезание. Но нека все пак си дадем сметка, че той не е бил Архонт. Нищо подобно не забелязах в речта на Бинев. Тя беше образно-чалгарска, емоционална и експресивна, скриваща една очевидна агресивност зад маската на непоколебима твърдост и харизматична убеденост. И всичкото това натопено в някакъв патриотичен сироп със забъркани вътре думи-клишета, думи-жетони , които толкова са ни се втръснали, че вече сме ги пренесли в гробището на езиковото пространство. Съществува непотвърден слух, че някакъв човек разглеждащ картината на Едвард Мунк „Викът” малко нервно попитал художникът: „този защо крещи?” Ако си представим тази случка в нейния български вариант, сигурно великият художник би му отговорил така: „Крещи, защото е разбрал, че българският народ, освен че не вижда и не помни, но изглежда че не може и да чува”.

2 коментара по „ЗА МУНК, ПЧЕЛИТЕ И КЬОРАВОТО

  1. перфектно,ясно и по точно не може и да бъде!