ОПРАВДАНИЯ

Това, което се оправдава, не се поддава на директно преживяване, иначе нямаше да се нуждае от оправдание. Само нещата, които не могат да се преживеят пряко, се фиксират от разсъдъка като позиции. Разбира се, възможно е да се вземе една истина и да се фиксира като позиция, но тогава не е необходимо тя да се защитава. Когато нещо е истина, защитаването му е съвършено излишно.
Вие винаги можете да познаете кога някой защитава нещо, което не е истина – ще чуете прекалено много шумен протест от негова страна. Също така ще познаете кога някой защитава нещо истинско – съответната позиция отстъпва място на истината, която говори сама за себе си.
Необходимо е човешко величие, за да се откажем от някоя позиция, която не е истина. Само истински способен индивидуум разрешава на другите да бъдат „прави”. Когато слушате как някой размотава оправдания, за да Ви покаже колко е прав и колко Вие сте неправ, Вие трябва да сте толкова голям, колкото сте всъщност, за да оставите нещата каквито са. Разсъдъкът притежава вграден рефлекс: „Изкарвай неправ онзи, който не е съгласен с твоите убеждения.”
Това, което не носи нищо, е следното: да се опитвате да отклоните някого от развиване на оправдания по отношение на някоя позиция. Така тези позиции само се засилват.
Това, което носи нещо, е следното: оставете оправданията да се изтъркалят. Те нямат собствен източник на енергия и съществуването им зависи от Вашата съпротива. Може би сте забелязали, че някой, който Ви разправя колко е прав, звучи като грамофонна плоча. Така е, защото това, което чувате, действително е грамофонен запис. Човекът не създава идеите си в момента, а само повтаря каквото е чул или научил. Този процес има тенденцията да отзвучава доста бързо, ако не бъде възпрепятствуван. Знам, че изглежда така, сякаш хората се отдават напълно в своите оправдания. Но, гарантирам Ви, само разсъдъкът е този, който е включен в процеса. Оставете ги да бъдат прави. Какво Ви интересува кое е „прав”?
Но как стои въпросът, когато Вие самият развивате оправдания? Тогава какво ще правите? Е, ако сте достатъчно съзнателен да го забележите, тогава сте в състояние да избирате. Вижте, Вие не можете да спрете, само ако не знаете какво правите. Ако решите да продължите с оправданията, ще забележите някаква промяна в преживяването си. Няма да сте повече сериозен. Ще се чувствате лек, дори малко лигав. Може би ще се превивате от смях. Но до това ще стигнете, само ако забележите, че сте пуснали плочата си и не сте Вие самият.
Сега, ето какво можете да направите с позициите си:
Първо, осъзнайте ги, че ги имате.
След това признайте, че ги поддържате с убеждения.
Накрая, бъдете просветлен от това познание.
Спомнете си, че ако това, в което „вярвате”, е истина, излишно е да го вярвате. Ако то действително е истина, накрая ще проличи дали сте си изхабили енергията за оправдания или не. Ако не е истина, все едно, нищо няма да излезе от него, независимо колко енергия сте изхабили да го оправдавате. Така че отпуснете се, Вашите позиции са без значение. Не вярвайте в тях. Отдайте се на това, което може да се преживее непосредствено. Изоставете своите възгледи и престанете да ги защитавате. Всичко това е само излишен багаж по Вашия път през живота. Бъдете просветлен. Животът върви по-добре, когато не сте обременен с позиции, които смятате, че трябва да защитавате.

Коментарите са забранени.