Сьорен Киркегор за Семейството, Жената, Доверието…

Из „Естетическата валидност на брака“ – (Житейски фрагмент от Виктор Еремита – писма до А) – Сьорен Киркегор
Големите страсти са самотни,
да ги пренесш в пустинята,
е да ги върнеш в тяхното царство“
Шатобриан

****Бракът е школа за характери. Човек се жени, за да облагороди и усъвършенства своя нрав. Но нека не забравяме, че бракът възпитава именно тогава, когато не искаме да стоим над него, а както винаги, когато става въпрос за възпитание, се подчиняваме на това, което трябва да ни възпитава. Бракът кара цялата душа да съзрява, придавайки чувство за значимост, същевременно обаче и тежестта на една отговорност .
Бракът облагородява човек с руменината на свенливост, която принадлежи на жената, но е укротител на мъжа, тъй като жената е съвестта на мъжа

****В по-простите съсловия се сключват бракове с цел да се създаде домашно огнище…. Една известна благородна простота им придава както естетически, така и религиозен оттенък. Няма всъщност нищо егоистично в това човек да има дом, напротив, за подобни хора тя се свързва с представа за дълг, за дело, което им бива възлагано, но същевременно е и сладко задължение.
Всички бракове страдат само от един недостатък: те превръщат един-единствен момент в цел и поради това често се чувстват разочаровани, когато трябва да признаят, че бракът все пак трябва да означава малко повече от придобиването на удобен, уютен и приятен дом.

****Няма нищо, което толкова много да изгражда характера, колкото малките детайли. Съществува период в живота на човек, когато те трябва да се държат на разстояние от него. Съществува и обаче такъв период, в който е добре, а и е нужна велика душа, за да спасиш душата си от тяхното иго. Но това е възможно, когато човек иска, тъй като да искаш, значи да имаш велика душа, а който обича, иска. За мъжа това може да бъде особено трудно и поради тази причина жената ще има за него толкова голямо значение. Тя е създадена да се занимава с дребните детайли и умее да им придава значение, достойнство, смисъл, красота, които омагьосват.

****Разбирателството е жизненият принцип в брака.
Историческият характер на брака е причина именно за това, разбирателството да се прояви както внезапно, така и непрекъснато, да продължава да се проявява. С него става същото както с индивидуалния живот. Когато човек е добил яснота по отношение на самия себе си, когато е придобил смелост да се погледне, от това в никакъв случай не следва, че историята е свършила, защото едва сега тя започва, едва сега тя получава истински смисъл, като всеки преживян момент се свързва с тоталния светоглед. Така е и в брака. В това разкритие непосредствеността на първата любов се е разтворила, но не се е загубила, а се възприема в брачното разбирателство и така започва историята.
Брачната любов е по-добре ориентирана, движенията й не са насочени навън, а навътре и тя скоро забелязва, че има пред себе си един просторен свят, но същевременно, че всяко едно малко самопреодоляване има съвсем друга съизмеримост за безкрайността на любовта. И дори и да изпитва болка, че съществуват толкова неща, с които да се пребори, тя също така чувства смелост за тази борба.

****И ето моето мнение за това, кога човек не трябва да се жени: Когато личният живот е така заплетен, че не може да се стигне до откровение. Ако историята на твоето вътрешно развитие крие нещо неизразимо или ако животът ти те е направил съучастник в тайни, накратко, ако по един или друг начин си се задавил от някоя тайна, която не може да бъде изтръгната от теб по друг начин освен с цената на живота, то никога не се жени. В противен случай или ще се чувстваш привързан към същество, което няма никакво понятие какво става в теб и бракът ти ще стане некрасив и неравен, или ще се свържеш със същество, което изпитвайки страх, ще го чувства, всеки миг ще вижда сенките по стената.
Тя може би ще реши никога да не те разпитва, никога да не се приближава прекалено много до теб, ще се откаже от онова любопитство на страха, което я изкушава, но никога няма да бъде щастлива, а и ти също.

****Ти се страхуваш, че когато загадъчното изчезне, любовта ще престане. Аз обаче съм на мнение, че любовта започва едва тогава, когато то отмине. Ти се страхуваш, че човек не бива напълно да узнае какво обича, разчиташ на несъизмеримото като абсолютно необходима съставна част. Аз твърдя, че човек обича истински, когато разбере какво обича.
Едва когато любовта наистина е разтворила сърцето на индивида и го е направила приказлив в един далеч по-дълбок смисъл, отколкото иначе имаме навика да казваме, едва когато индивидът е депозирал по такъв начин всичко в общото съзнание, едва тогава потайността получава сила, живот и значение. Но за това е нужна една решителна крачка, а също така и смелост и все пак брачната любов се принизява до нищо, когато това стане. Защото едва по този начин човек показва, че не обича себе си, а друг.
А как иначе би могъл да го покаже, освен че съществува само за другия, но как иначе съществува за друг, освен посредством това, че не съществува за себе си. Но да съществува за себе си, това е и най-общия израз на потайността, когато притежава индивидуалния живот когато остане вътре в себе си.
Любовта е отдаване, но отдаването е възможно само посредством това, че аз излизам вън от себе си, как тогава тя може да съедини с онази скритост, която иска да остане вътре в себе си? „Но човек губи, когато се разкрива по този начин.”

****Да! Разбирам! Който печели от това да бъде потаен, винаги губи.
Системата на потайност произлиза по принцип от мъжете и макар във всеки случай да е погрешна, това обстоятелство е по-поносимо, отколкото непоносимото, а именно когато жената е тази, която упражнява подобен „доминиум”. Най-грозната форма е, разбира се чистата деспотичност, в която жената е робиня, момиче за всичко във вътрешните отношения. Такъв един брак никога не е щастлив, дори годините да създадат едно притъпяване, което да се отрази благоприятно върху връзката между двамата.
Системата на потайност в никакъв случай не води към щастлив, следователно и към естетически красив брак. Не! Откровеност, откритост, искреност, разбирателство, това е жизненият принцип в брака, без тях той е некрасив и всъщност безнравствен, защото тогава се разделя това, което любовта обединява – чувственото и духовното.
Едва когато съществото, с когото живея в най-нежната връзка на земния живот, в духовно отношение ми е също толкова близко, едва тогава моят брак става нравствен и поради това естетически красив. И вие горди мъже, които може би се радвате на жената в тишината на този победоносен триумф, първо забравяте, че е лош триумф, когато триумфирате над по-слабия, и че мъжът се почита в лицето на своята съпруга и който не прави това презира сам себе си.

**** Жената е слаба, казват, тя не може да понася тъга и грижи, към слабите и крехките трябва да се отнасяме с любов. Лъжа! Лъжа! Жената е точно толкова силна, колкото и мъжът, може би дори по-силна. А нима ти действително я обграждаш с любов, когато я унищожаваш по този начин? Или кой ти е позволил да я унижаваш, или как може душата ти да е толкова заслепена, че да се мислиш за по-съвършено същество от нея?
Довери ú всичко сега. Ако тя е слаба, няма да може да го понесе, е, добре, тогава може да се облегне на теб. Та ти имаш достатъчно сили. Виждаш ли, това не можеш да понасяш, за това нямаш сила. Следователно на теб ти липсва сила, а не на нея. Може би тя ще има повече сила от теб, може би ще те засрами, ето, виждаш ли, нямаш сила да понесеш това.
А откъде вземаш твоята сила, нима тя не е толкова близо до Бог, колкото и ти? Нима искаш да я лишиш от възможността да намери Бог по най-дълбокия и най-съкровен начин, чрез болка и страдание? И толкова ли си сигурен, че тя съвсем не подозира твоята тайнственост? Знаеш ли дали вътре в себе си не тъжи и не въздиша, дали не нанася пакост на душата си? Може би нейната слабост е смирение, може би си мисли, че неин дълг е да си носи всичко това. Може би ти си бил поводът да се развие сила у нея, но не си го желал или обещал по този начин. И не се ли отнасяш с нея, нека употребим една силна дума, като са наложница? Защото фактът, че нямаш други освен нея, не й помага с нищо. И не е ли двойно унизително за нея, когато забележи, че я обичаш не защото ти си горд тиранин, а защото тя е крехко същество?

Из „Естетическата валидност на брака“ – Сьорен Киркегор

2 коментара по „Сьорен Киркегор за Семейството, Жената, Доверието…

  1. Mного силно ми въздейства статията. Мисля, че е точно така – без доверие, всичко в семейството е един фалш. Благодаря за размислите и искреността.

  2. Този текст изключително много ми хареса