Опасно близо с простотията

Диана Найденова или „Цирк Дьо солей”

В един свой текст Йордан Радичков пише: ”Аз съм виждал човек, нищо човек, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи!
Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: „Ами как! Като игла в купа сено!“
Според Фройд, хуморът е нещо като средство за оцеляване, защитен механизъм, инструмент, който като мелница стрива на прах тежката житейска действителност, за да може вятърът на ежедневието после да я отвее.
Може би затова журналистката Диана Найденова бе поканила в „Опасно близо” измисления архонт Слави Бинев. След всеки негов отговор би следвало да се пуска смях на запис, така както се прави в сериала „Двама мъже и половина”. Нищо че отдавна всички Богослови потвърдиха, че не съществува в църковната ни православна практика званието Архонт. Най- възмутителното е, че това измислено звание се дава на един бизнесмен с твърде съмнителен бизнес и много чалгаджийска биография.
Скоро разбрах, че в България гостува трупата на „Цирк дьо Солей”. Основателят на световния цирк Ги Лалиберте вероятно е забелязал г-жа Найденова, която задаваше въпросите си. Беше невъзмутима и не изпадаше в истеричен смях след отговорите.
Самовлюбения простак е персонаж, на който се задават сериозни въпроси, а той отговаря в духа на „Аз съм истината, пътят и живота”. Точно в този момент се пуска смях на запис.
Г-н Ги Лалиберте, може би е забелязал вече Дияна Найденова и вероятно съвсем скоро ще я покани да стане член на трупата на „Цирк дьо солей”, защото тя говореше така хладокръвно, разбиращо и сериозно с лидера на ГОРД, все едно насреща и бе Ноам Чомски.
Слави Бинев така и не каза нищо. Езиковото поведение на човек е амалгама от дарба и обща култура. В случая нямаше нито едното от двете. Амалгамата при този човек бе съставена от безцеремонна и просташка надутост, самовлюбеност, и познатата ни езикова нищета, чрез която отдавна разпознаваме интелектуалния код на хора с подобна антропология. Езикът му използваше познатите ни втръснали клишета като: отговорност”, „политическо пространство”, „приоритети”, „популизъм”, „прозрачност”, „визия”. Тези думи отдавна са превърнали българския политически пейзаж в пустиня, от която идва лош мирис.
Как така човек като този е станал лидер на партия, и има претенция да управлява европейска държава. Има само два отговора – или държавата да не е европейска, или въобще да няма такава държава. Подобна мегапростащина, самохвална, самонадеяна и бездарна до смърт, може да вирее само в една социо-психологическа и културна среда, в която критериите са безкрайно размити. Чалгата и политиката са се превърнали в един общ балкански сироп, който често ни показват по телевизията. Диана Найденова ни приближи „Опасно близо” точно до този сироп, приближи ни до онази самонадеяна простащина, от която те полазват мравки по тялото. Дори Митьо Пищова, който е като един Стив Джобс сред простаците в България, ми се струва по-безобиден, защото често сам не си вярва, и се смее на собствените си лъжи.
Най-опасен е самовлюбения и самонадеен простак. Защото винаги се намират наивни люде, които да му повярват и да тръгнат след него. Мисля, че този човек няма никакви шансове да управлява страната. Но ако българското изборно безумие все пак го направи управляващ, то ще спрем мисловните часовници на цяла Европа.
И дори Диана Найденова ще бъде уволнена от „Цирк Дьо солей”. Вероятно поради несходство на вижданията ú с философията на цирка.

2 коментара по „Опасно близо с простотията

  1. Винаги актуално-сттрахотен писател

  2. Литературата определено помага за осмисляне на реалността….