Смелостта на Любовта

Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва.
Ако обичаш дълбоко, няма да откриеш страх. Страхът е негативност, липса. Това трябва да се разбере много, много дълбоко. Ако пропуснеш тук, никога няма да си в състояние да разбереш естеството на страха. Той е като тъмнината. Тъмнината не съществува, тя само привидно съществува. Всъщност тя е просто липса на светлина. Светлината съществува – като махнеш светлината, и ето я тъмнината.
Тъмнината не съществува, не можеш да премахнеш тъмнината. Каквото ида правиш, не можеш да премахнеш тъмнината. Не можеш да я донесеш, не можеш да я изхвърлиш. Ако искаш да направиш нещо с тъмнината, ще трябва да направиш нещо със светлината, защото може да се прави нещо само с това, което съществува. Изгаси светлината и ще се появи тъмнина; включи светлината и тъмнината я няма – но ти правиш нещо със светлината. Нищо не можеш да направиш с тъмнината.
Страхът е тъмнина. Той е липса на любов. Не можеш да направиш нищо с него и колкото повече правиш, толкова повече ще започнеш да се страхуваш, защото тогава толкова по-невъзможно ще ти се види. Проблемът ще става все по-сложен и по-сложен. Ако се бориш с тъмнината, ще бъдеш победен. Можеш да вземеш сабя и да се опиташ да убиеш тъмнината: само ще се изтощиш. И накрая умът ще започне да си мисли: „Тъмнината е толкова мощна, ето защо съм победен.“
Ето къде логиката греши. То е напълно логично – ако си се борил с тъмнината и не си могъл да я победиш, да я унищожиш, напълно логично е да дойдеш до заключението, че: „Тъмнината е много, много мощна. Аз съм безпомощен пред нея.“ Но реалността е напълно противоположна. Ти не си безпомощен, тъмнината е безпомощна. Всъщност тъмнината я няма -ето защо не си могъл да я победиш. Как можеш да победиш нещо, което го няма?
Не се бори със страха, иначе ще ставаш все по-уплашен и по-уплашен, и нов страх ще навлезе в твоето същество: това е страх от страха, който е много опасен. Преди всичко страхът е една липса, а на второ място страхът от страха е страх от липсата на липса. И започваш да се побъркваш!
Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва. Ако любиш дълбоко, не намираш страх. – Когато си бил влюбен в някого, дори и само за момент, имало ли е страх? Страхът никога не се открива във взаимоотношения, в които двама души дори и само за момент са в дълбока любов и между тях се получава среща, те са настроени един към друг – в такъв момент никога не може да се намери страх. Точно както ако се включи светлината, не се открива тъмнина – ето го тайният ключ: люби повече.
Ако чувстваш, че в твоето същество има страх, обичай повече. Бъди смел в любовта, прояви смелост. Впусни се в приключения с любовта – обичай повече, обичай безусловно, защото колкото повече обичаш, толкова по-малко ще е страхът.

Обичай дълбоко.
…След това втората стъпка е любовта. Обичай хората -безусловно. Ако имаш някакви условия в ума си, никога няма да можеш да обичаш – тези условия ще се превърнат в бариери. Щом като любовта е благодатна към теб, защо се притесняваш за някакви условия? Тя е толкова благодатна, тя е такова дълбоко чувство на благополучие – люби безусловно, не искай нищо в замяна. Ако можеш да разбереш, че просто като обичаш хората, ти израстваш в своето безстрашие, ще обичаш просто заради самата радост от това!
Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Ако внесеш свеж въздух в-къщата си и я затвориш отвсякъде -всички прозорци затворени, всички врати затворени, – въздухът скоро ще стане застоял. Винаги когато любовта се случи, тя е част от свободата – след като си вкарал свежия въздух в къщата си и я затвориш отвсякъде, скоро всичко става застояло, мръсно.
…И колкото повече обичаш, толкова повече биваш обичан. Колкото по-малко обичаш и колкото повече изискваш другите да те обичат, толкова по-малко те обичат, толкова повече се затваряш и се ограничаваш в своето его. И ставаш раздразнителен – дори ако някой дойде при теб с любов, ти се плашиш, защото във всяка любов има Възможност за отхвърляне, за отдръпване.

Какво е страх? Страхът е чувство за липса на контакт със съществуванието. Нека това да е дефиницията на страха: състоянието на липса на контакт със съществуванието е страх.
…Страхът убива, иска да убива. Страхът е разрушителен, любовта е творческа енергия. Когато обичаш, би искал да твориш – можеш да искаш да пееш песен или да рисуваш, или да създаваш поезия, но не би взел щик или атомна бомба и да се втурнеш като побъркан да убиваш хора, които са ти абсолютно непознати, които нищо не са ти направили; които са ти толкова непознати, колкото и ти на тях.
Светът ще изостави войните едва тогава, когато любовта отново навлезе в света. Политиците не искат да обичаш, обществото не иска да обичаш, семейството не иска да обичаш. Те всички искат да контролират твоята жизнена енергия, защото това е единствената енергия, която съществува. Ето защо има страх.
Ако ме разбереш както трябва, остави всички страхове и обичай повече – обичай безусловно. Недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш – ти правиш нещо за себе си. Когато обичаш, това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш; не казвай, че когато другите обичат, и ти ще обичаш -въпросът изобщо не е в това.
Бъди себичен. Любовта е себична. Люби хората – чрез това ще се осъществиш, чрез това ще получаваш все повече и повече благодат.
И когато любовта навлезе по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината, страхът е тъмнината.

…Не взаимоотношение, а състояние на живот
Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта[1], той е любов. И разбира се, когато някой е любов, той е в любовта – но това е резултат, страничен продукт, не е това източникът. Източникът е, че човек е любов.
А кой може да бъде любов? Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът. В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота. Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе.
…Медитирай, танцувай, пей и навлизай все по-навътре и по-навътре в себе си. Слушай птиците с по-голямо внимание. Гледай цветята с благоговение, с изумление. Не ставай ерудит, не слагай етикети на нещата. Ето това е учеността – великото изкуство да се слагат етикети на всичко, да се категоризира всичко. Срещай се с хората, смесвай се с тях, с колкото е възможно повече хора, защото всеки човек изразява една различна страна на Бога. Учи се от хората. Не се страхувай, това съществувание не ти е враг. То се грижи за теб като майка, то е готово да те подкрепя по всеки възможен начин. Уповавай се и ще започнеш да чувстваш един нов прилив на енергия в себе си, Тази енергия е любов. Тази енергия иска да благослови цялото битие, защото в тази енергия човек се чувства блажен. А когато се чувстваш блажен, какво друго можеш да направиш, освен да благословиш цялото битие?
…Има два вида живот: единият е ориентиран към страха, а другият към любовта. Ориентираният към страха живот не може никога да те доведе до дълбоки взаимоотношения. Ти си оставаш уплашен, а на другия не може да се позволи, не може да бъде допуснат да проникне в теб до самата ти сърцевина. До някаква степен допускаш другия, след което идва една стена и всичко спира.
Ориентиран към любовта човек е този, който не се страхува от бъдещето, който не се страхува от резултата и последствията, който живее тук и сега. Не се притеснявай за резултата, това е ориентиран към страха ум. Недей да мислиш какво ще излезе от това. Просто бъди тук и действай тотално. Недей да пресмяташ. Този, който е ориентиран към страха, винаги пресмята, планира, урежда, взима предпазни мерки. По такъв начин прахосва целия си живот.

…Един свят без граници
Любовта е отваряне в един свят без граници, в един свят, който не свършва никъде. Любовта започва, но никога не свършва; тя има начало, но няма край.
Помни едно нещо: обикновено умът се намесва и не позволява на любовта нейната безкрайност и нейното пространство. Ако наистина обичаш един човек, ти му даваш безкрайно пространство. Самото ти същество е просто едно пространство за него, в което, с което той да израства. Умът се намесва и се опитва да притежава човека, и тогава любовта се унищожава. Умът е много алчен – умът е алчност. Умът е много отровен. Така че ако някой иска да навлезе в света на любовта, той трябва да остави ума. Той трябва да живее без намесата на ума. Умът е добър на своето място. От него има нужда на пазара, но не и в любовта. Имаш нужда от него, когато си подготвяш бюджета, но не и когато навлизаш във вътрешно пространство. Той е необходим в математиката, но не и в медитацията. Така че умът има своята полезност, но тази полезност е за външния свят. За вътрешния той просто е неуместен. Затова ставай все по-любящ и по-любящ… безусловно любящ. Стани любов. Стани отворена врата – просто обичай.
Птици и дървета, земя и звезди, мъже и жени – всички разбират това. И при черни, и при бели има само един език, който е езикът на вселената – този език е любовта. Затова стани този език. А веднъж щом станеш любов, един напълно нов свят без граници ще се отвори за теб.
Винаги помни, че умът е причината хората да се затварят. Умът много се страхува да се отбори, защото той съществува основно поради страх. Колкото по-безстрашен е един човек, толкова по-малко той използва ума си. Колкото повече се страхува един човек, толкова повече използва ума си.
Може да си забелязал, че когато си уплашен, когато изпитваш безпокойство, когато нещо те тревожи, умът твърде много изпъква. Когато си обезпокоен от нещо, умът присъства прекалено много. Когато си спокоен, умът не е толкова изразен.
…Медитацията не е нищо друго освен създаване на ситуация, в която умът има все по-малко и по-малко неща да върши. До такава степен не си уплашен, толкова си любящ, в толкова дълбок мир – толкова си задоволен с всичко, което се случва, че умът няма какво да каже. Тогава умът малко по малко отива на заден план, изостава и се създава все по-голяма и по-голяма дистанция.
Един ден умът напълно се оттегля – тогава се превръщаш във вселена. Тогава ти вече не се ограничаваш от своето тяло, не се ограничаваш вече от нищо – ти си чисто пространство. Ето това е Бог. Бог е чисто пространство.
Любовта е пътят към това чисто пространство. Любовта е средството, а Бог е целта.
…Човек може да обикне дори и един непознат, минаващ по улицата. Може просто да почувства любов към него и да продължи по пътя си. Няма нужда дори и да говори с него. Няма нужда да съобщава за любовта си. Човек може просто да почувства любовта и да продължи по пътя си. Може да обича някоя скала. Може да обича дърветата, небето, звездите. Може да обича някой приятел, съпруга, децата, бащата, майката. Човек може да обича по милиони начини.

…Нито лесно, нито трудно, просто естествено
Любовта е естествено състояние на съзнанието. Тя не е нито лесна, нито трудна, тези думи изобщо не са приложими към нея. Тя не е някакво усилие, следователно не може да бъде нито лесна, нито трудна. Тя е като дишането! Тя е като туптенето на сърцето ти, като движението на кръвта в тялото ти.
…Любовта дава смелост, любовта отнема всички страхове – а потисниците се осланят на твоя страх. Те създават страх в теб, хиляда и един вида страх. Обкръжен си от страхове, цялата ти психология е пълна със страхове. Дълбоко вътре в себе си трепериш. На повърхността поддържаш някаква фасада, но иначе вътре има цели пластове страх.
Този, който е пълен със страх, може само да мрази – омразата е естествена последица от страха. Човек, пълен със страх, е пълен също и с гняв, и е в по-голяма степен против живота, отколкото за живота.
…Омразата е неестествена. Любовта е състояние на здраве; омразата е болестно състояние. Точно както и болестта, и тя е неестествена. Тя се случва само когато загубиш дирите на природата, когато не си вече в хармония със съществуванието, със своето същество, със своята най-вътрешна сърцевина. Тогава си болен – психологически, духовно болен. Омразата е само един символ на болестта, а любовта е символ на здраве, на цялостност и на святост.
…Когато мразиш, егото ти се осъществява. Егото може да съществува само ако мрази, защото като мразиш, се чувстваш по-висш, като мразиш, се отделяш, определяш се. Като мразиш, постигаш някаква идентичност. В любовта егото трябва да изчезне. В любовта ти вече не си отделен – любовта ти помага да се слееш с другите. Тя е среща и сливане.
Ако твърде много си привързан към егото, тогава омразата е лесна, а любовта е най-трудното нещо. Бъди нащрек, наблюдавай: омразата е сянката на егото. За любовта трябва голяма смелост. Любовта изисква голяма смелост, защото при нея трябва да се пожертва егото. Само тези, които са готови да станат никой, са способни да обичат. Само тези, които са готови да се превърнат в нищо, напълно да се изпразнят от себе си, са способни да получат от отвъдното дара на любовта.
Егото е малодушие. Малодушието не е просто една част от егото, а цялото его. И не може да не е така, защото егото живее в непрестанен страх да не бъде изобличено: то е празно вътре, то не съществува; то е само една привидност, не е реално. А когато едно нещо е само привидност, мираж, страхът не може да не бъде там в самия му център.
…Егото е несъществуващ феномен – хората, които са далеч от теб, могат да го почувстват, могат да го видят, да бъдат наранени от него. Трябва само да внимаваш да не се приближат твърде много. Всеки държи другите на дистанция, защото ако позволиш на хората да се приближат твърде много, ще се отворят вратите на твоята празнота.
Егото не съществува. А ти толкова си се отъждествил с егото, че смъртта на егото, изчезването на егото се чувства така, като че ли ти умираш. Не е така, тъкмо напротив – когато егото е мъртво, тогава познаваш твоята реалност, твоята същност.
Колкото по-егоистична е една личност, толкова по-самотна остава тя. А да си самотен е нещастие, но човек трябва да си плати. Трябва да платиш, за да може несъществуващото его да изглежда реално – със своето нещастие, със своята болка, със своята мъка. Но във всеки случай дори и ако успееш да не допуснеш някой да се приближи до теб, самият ти ще знаеш много добре, че това е просто един сапунен мехур – като го боцнеш малко, и ще изчезне.
…Егото е толкова крехко, до такава степен е винаги на ръба на смъртта, че хората, които се държат за него, винаги треперят дълбоко вътре в себе си.
Да оставиш егото, това е най-великият акт, който човек може да извърши. Това показва, че имаш силен дух; доказва, че си нещо повече, отколкото изглеждаш; доказва, че има нещо в теб, което е безсмъртно, нерушимо, вечно.
Егото те прави страхливец.
Липсата на его те прави безстрашен поклонник на вечната мистерия на живота.

Един коментар по „Смелостта на Любовта