Без изкуството бих престанал да дишам! Просто бих умрял!

Публикуваме интервю с американския художник от български произход Кристо – Христо Явашев, роден на 13 юни1935 г. в Габрово. Един интересен разговора на Кристо с журналиста Михаел Марек от списание „Профил” за важните неща от живота му.

Въпрос: През ноември 2009г. почина съпругата Ви. Може ли съвместното дело изобщо да бъде продължено без Жан-Клод (съпругата на Кристо)?
Кристо: Несъмнено. Жан-Клод е винаги при нас. Къщата ни е ръководен център за нашите проекти. Тук рисувам и продължавам да работя по проектите.
Не работите с компютри?
Не обичам да прекарвам и минута пред екрана. А най-много мразя да говоря по телефона. Не обичам да говоря много и с голямо неудоволствие с хора, които не виждам. И ето измислихме да използвам скайп, така човек може да вижда лицето най-малко на екрана.

Как живеете сега без жена си?
Работя. Жан-Клод и аз сме хора на делото. Никога не сме използвали отпуски, имали сме най-многото „работни ваканции”. Ние живеем чрез изкуството. Живот и работа при нас никога не са били разделени. Навсъкъде по стената още са залепени листчета с бележки на Жан-Клод. Тя продължава да живее. Съществува тази непрекъсната креативна дейност. Това е един голям подарък, тъй като обичам да работя по този начин.
Можете ли да си представите живот без изкуство?
Не! Но това е един забавен въпрос. Работя ежедневно по 17 часа. Без изкуство бих престанал да дишам. Просто бих умрял!
Жан-Клод не искаше да бъде погребвана. Тя предостави мъртвото си тяло на науката.
Аз също, когато почина.
Защо?
Ни не сме привърженици на някаква религия. Жан-Клод обичаше „Imagine” на Джон Ленън, преди всичко думите „Imagine there’s no religion too“. ( „представи си, че няма и религия”).
Нямаме ли нужда от нещо, например гроб, за да скърбим?
Не, съвсем не. Аз също не съм в траур, защото съществува тази непрекъсната креативна дейност, която богато ме дари. Изкуството е мястото, на което Жан-Клод и аз се срещаме.
Роден сте и сте израснал в Европа, живеете обаче от 40 години в Ню Йорк. Защо?
Обичам Ню Йорк. В началото не знаех дума английски. Жан-Клод винаги казваше, че сме емигрирали в Ню Йорк, не в САЩ, а в Манхатън. Тук става дума за правенето. Животът е напрегнат и свързан с фрустрации. Но това е част от живота ни.
Как в делови град като Ню Йорк може да се живее като художник?
Изкуството също е бизнес, а не хоби. Наистина е глупаво да се очерня деловия живот, тъй като изкуството, както и бизнесът, е израз на човешката енергия. И двете неща носят в себе си ирационални черти. Дори и най-смахнатото изкуство има отношение към бизнеса. Бизнесът е част от живота.
Съществува представата, че креативният процес в изкуството трябва да бъде независим от икономическите интереси.
В изкуството човек е свободен да бъде креативен. Но и в деловия живот съществува тази свобода. В наши дни подчертаваме противоположността между изкуство, креативност и делови живот. Но в най-различни отношения тези области са много подобни. Например изкуството не може да съществува, ако не се консумира. Винаги се обръщам към младите художници с думите: „Продавайте работите си колкото е възможно по-бързо! Вашето изкуство няма да съществува, ако не се консумира!”
Един човек на изкуството не би трябвало винаги да мисли за оползотворяването на творбата си, или?
Вие формулирате една много романтична представа, в която изобщо не може да има изкуство. За художника е важно да изпита удоволствие в творческия процес. Нашето модерно общество може да си представи хората на изкуството само като аутсайдери и особняци. Но това е образ от Холивуд. Естествено, има художници, които са били алкохолици, но алкохолици има и в деловия живот.
Кога разбрахте, че искате да станете художник?
С най-дълбоки чувства благодаря на родителите си. Още когато бях на 5 или 6 години винаги рисувах. Майка ми забеляза това и се грижеше да ходя на частни уроци, така както други деца ходеха на уроци по пиано. Обичах това, картините с маслени бои и палитрата за рисуване.
Като дете не играехте ли и футбол, не строяхте ли замъци от пясък?
Когато бях малко момче, семейството ни беше посещавано от много художници, архитекти, писатели и актьори. Брат ми беше известен артист (Янани Явашев). Обичах да играя шах, понякога баскетбол, но въобще не играех футбол. Карах малко ски, но престанах да правя това, когато отидох на Запад.
Вярно ли е, че като млад студент в България е трябвало да изграждате Потьомкински села (по името на княз Потьомкин, руски държавник, който наредил да се изградят покрай пътя декори на красиви селски къщи, така наречените Потьомкински села, за да ги показват при обиколката на императрица Екатерина II)?
През петдесетте години следвах история на изкуството в София. Единствената връзка с външния свят беше прочутият „Ориент-Експрес” и правителството имаше голям интерес хората, които пътуват с влака и разглеждат околността, да добият впечатлението за едно функциониращо селско стопанство. Като студенти по изкуство ние трябваше да ходим в почивните дни в колхозите, за да обясняваме на селяните как да поставят селскостопанските инструменти, превозните средства и купите със сено, така че всичко да е чисто и да изглежда като благосъстояние. Но по време на тези ужасни уикенди научих за себе си нещо важно: как се говори със съвсем нормални хора извън академичния свят. Това бяха обикновени селяни и аз научих някои неща за местностите и техните дадености.
Можете ли да си представите да опаковате нещо грозно, например една атомна електроцентрала?
Никога не избираме умишлено грозни места. Но за нас това трябва да бъдат особени места, които имат връзка с нашия живот и изкуството ни. Всеки проект има своята собствена история, но това не е никаква тайна.
Искам да Ви поставя още един личен въпрос…
Не и за политика, религия и други хора на изкуството!
Никога ли нямате кризи?
Кризи? Постоянно имаме кризи!
Имате един син. Той подкрепя ли Ви във Вашите проекти?
Нашият син върви по собствения си път. Той е един неромантичен активист, бори се за правата на човека и за защитата на животните. Ако говорите по телефона с него, в продължение на 2 часа ще Ви обяснява как всичко се развива погрешно. Знаете ли, той иска да спасява света. За щастие не стана банкер.
Превод: Господин Тонев: със съкрашения от списание „Профил”

Коментарите са забранени.