Писателят Елиас Канети за нещата, които човек не казва никому

Елиас Канети и неговите спонтанни хрумвания в „Провинцията на човека”

На 14 август 1994 г. е починал Елиас Канети, един от най-значимите европейски писатели и интелектуалци. Представяме размисли на роденият през 1905 г. в Русе Елиас Канети, наричани от него „записки – спонтанни и противоречиви. Те съдържат хрумвания, родени понякога от непоносимо напрежение, но често пъти с голяма лекота.” Според Елиас Канети „съществуват неща, които човек не може да каже никому, дори на най-близкия си, защото се срамува от тях. Не е хубаво, ако изобщо не се споделят, не е хубаво, ако потънат в забрава.” Ето някои от тези спонтанни и противоречиви хрумвания:
* „Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!
* Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.
* Човек казва, че иска да стане по-добър, а всъщност само иска да му е по-леко.
* Добър би могъл да бъде само оня, когото никъде не смятат за добър. Така този, който още като дете винаги е искал да го наричат добър, в действителност никога не може да стане. Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти.
* Законът за съответствията в психическия живот – не можеш да сториш другиму нищо, колкото и потайно да е то, без същото да се случи и на теб. Не е изключено възмездието да се съдържа още в самата форма на нашите постъпки.
* Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години.
* Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух.
* Никога още не съм чувал някой да е нападал властта, без да я иска за себе си, и в това отношение най-ужасни са религиозните моралисти.
* Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост. Не забравя нищо от това, което някога е могло да зарадва другия. Обзет от безумна ярост, той ревизира списъка на предишните си радости и прецизно ги превежда на езика на омразата.
* Мразя почитанието на историците към нещо, само защото то се е случило, техните фалшифицирани, вредни критерии, тяхното безсилие, лазещо по корем пред всяка форма на власт. Какви царедворци, ласкатели, вечно користни адвокати!
* Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече. Такива са дръзновените мисли; повторят ли се, дръзновението им умира. Мълнията не пада два пъти на едно и също място. Напрежението й е голямо, но светлината мимолетна. Там, където пламне огън, вече няма светкавица.
* Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.
* Би трябвало да можеш да се изразяваш с толкова малко изречения, както Лао-Дзъ или Хераклит, и докато не можеш, значи действително нямаш какво да кажеш.
* Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.
* Светец е онзи, който е успял сам да насочи срещу себе си всички нравствени изпитания. Но мъдрец е онзи, който е престанал да се самоизмъчва, който знае, че съвършенство няма и е престанал да се въодушевява от него.
* Сатирикът променя естеството на наказанието. Сам определя себе си за съдия, но няма никаква мярка. Неговият закон са произволът и преувеличението. Бичът му е безконечен и стига и до най-отдалечените миши дупки. Оттам измъква онова, което ни най-малко не го засяга, и шиба, сякаш има да си отмъщава за неправда, която са му сторили. Въздействието му се крие в неговата безогледност. Себе си той никога не подлага на проверка. Щом се провери, с него е свършено, ръцете му отмаляват, бичът се изплъзва от тях.
* Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.
* В напразната си надежда една-едничка грозна жена връща стойността на поевтинялата любов.
* Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.
* Твоят аскетизъм би бил повече и от мълчанието: ако живееш, без да търсиш нечие възхищение.
* Той стана жертва на наблюдателите. Щом усети погледите им, насочени към себе си, той се превърна във всичко онова, което виждат те.
* Да се нахвърляш срещу преуспяващите? Излишно, та те носят успеха в себе си като гниене.
* Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания.
* Той има безсърдечните очи на човек, обичан прекалено много.
* Най-голямото ми желание е да видя как някоя мишка яде жива котка. Но преди това трябва достатъчно дълго да си е поиграла с нея.”
Из „Провинцията на човека”, Елиас Канети;
Издателство „Народна култура”, София, 1981 г.
http://www.cao.bg

Един коментар по „Писателят Елиас Канети за нещата, които човек не казва никому

  1. The writings of Elias Canetti I have always appreciated deeply. Largely he knows well how to hold and live the tension of opposites./Писанията на Елиас Канети , аз винаги оценявам дълбоко. До голяма степен той знае добре как да се държат и живеят напрежението на противоположностите. …