Стивън Хокинг на 70: Кратка история на човешкото обаяние

Когато Стивън Хокинг казва нещо, светът го слуша. Показателна за това е реакцията на направеното от учения изявление миналата година, че вярата в задгробния живот е „вълшебна приказка“ за хората, които се страхуват от смъртта, предаде ДПА.
Теоретичният физик и космолог, който страда от тежко заболяване на двигателните неврони от 21-годишна възраст и общува чрез компютър, е засягал и други фундаментални теми като например защо съществува човечеството и има ли различен живот във Вселената.

Срещу всички очаквания на медицинските експерти, Стивън Хокинг празнува днес 70-годишния си юбилей.
„Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли“, казва Хокинг в интервю за германското сп. „Шпигел“ през 1988 г. след излизането на бестселъра му „Кратка история на времето“.
Научната книга, продадена в над 10 милиона екземпляра, засяга теми от космологията като теорията за Големия взрив, черните дупки, светлинните конуси и физични теории за развитието на Вселената.
От излизането на „Кратка история на времето“ Стивън Хокинг е смятан за гений от по-голяма част от обществото, а в научния свят гледат на него като на звезда.
Хокинг тръгва по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста 30 години от 1979 г. Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти.
По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката – квантовата теория, общата относителност и термодинамиката. Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората.
Те го възприемат и като символ на човек с интелект, способен да достигне звездите, но същевременно толкова осакатен, че не може да направи нищо за себе си и прекарал по-голямата част от живота си прикован към инвалидна количка.
„Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение“, казва Стивън Хокинг в интервю за Би Би Си.
Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той иска да следва математика в Оксфорд, но по това време учебното заведение не предлага такова обучение и Стивън Хокинг записва физика. След дипломирането си през 1962 г. той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж, където изучава теоретична астрономия и космология.
Скоро след това започват да се проявяват симптомите на болестта му, известна като амиотрофична латерална склероза – тип нелечимо заболяване на двигателните неврони.
Лекарите му дават не повече от три години живот. Изправен пред подобна перспектива, за Хокинг става ясно, че въпреки всичко може да постигне много. Научната му кариера процъфтява.
През 1974 г. Стивън Хокинг е избран за един от най-младите членове на Кралското дружество. Ученият сключва брак с Джейн Уайлд, от която има три деца. Двамата се разделят през 1991 г. Малко е известно за личния живот на Хокинг.
В края на 90-те години на миналия век Уайлд публикува книга. В нея бившата съпруга на учения го описва като тиранин у дома, на когото често трябва да се напомня, че не е Бог. Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живее без страх от смъртта.
Живях цели 49 години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща“, споделя Хокинг в интервю за в. „Гардиън“, направено миналата година.
„Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното“, допълва ученият.
http://science.actualno.com/news_373883.html

Коментарите са забранени.