Збигнев Бжежински пред Даря Асламова: Без Европа Русия ще се превърне в празно пространство

В навечерието на президентските избори в САЩ руският проправителствен таблоид „Комсомолская правда” изпраща в Америка ударното си перо Даря Асламова, нашумяла у нас със статията си „Нашите братя-българи: Предадохме Русия, но я обичаме!” (По-подробно виж тук.) Тя се среща със Збигнев Бжежински и преди интервюто си го представя така:
„Наричаха го най-добрия враг на СССР. Роденият във Варшава политолог Збигнев Бжежински е един от най-влиятелните представители на политическия елит на САЩ. Той се слави с опасния си ум, с умението си да определя безпогрешно болевите точки на противника, с чувството за собствено превъзходство, съхранявано в леда на иронията, с чисто полски шарм и полска подозрителност към всичко руско. Като съветник на президента на САЩ Джеймс Картър през 1977 – 1981 г. активно подкрепя афганистанските муджахедини, воюващи със съветските войници. Сега е съветник на кандидата за президент Барак Обама по въпросите на външната политика. Успях да се срещна с този герой от „студената война” във Вашингтонския му офис, в Центъра за стратегически и международни изследвания.”

Интересно е да се срещнеш с най-прочутия си враг. Особено ако този враг е умен, казах на господин Бжежински, когато си стиснахме ръцете.
– Вярно. Но е лоша идея да увеличаваш броя на враговете си, както например обича да прави вашият премиер Путин.

– Господин Бжежински, вашата неприязън към руснаците на полските ви гени ли се дължи?
– Не изпитвам неприязън към руснаците. Сред руснаците има много прекрасни хора. Възхищавах от забележителната журналистка Анна Политковская. Тя имаше удивителната дарба да съпреживява, да съчувства и на “другите”, на чуждите. Дълбоко уважавах Солженицин, макар в последните си години той да премина към национализма.

– Кой говори за национализъм? Един поляк. Според мен, има само два народа, чиято кръв не може да бъде разредена – поляците и евреите.
– Вашата забележка ми говори за вас повече, отколкото самата вие бихте искали да кажете, с насмешка ми подхвърли господин Бжежински.

– През 1997 г. в книгата си “Голямата шахматна дъска” нарекохте Русия “черна дупка” и заявихте, че пред Русия вече не стои въпросът за геополитическия избор, а за оцеляването. Променихте ли гледната си точка?

– Аз описвах действителността, каквато беше по онова време. Разпадането на Съветския съюз създаде геополитически вакуум (щом не ви харесва думата “дупка”), пространство, което беше неспособно да поддържа съществуването си между Китай и Европа. Ситуацията се подобри оттогава, Русия възстанови икономиката си и политическата си стабилност. Но фундаменталният извод, който направих тогава, е верен и днес: Русия не може да постигне успехи за бъдещето си и за процъфтяването на гражданите си, без да се стреми към по-близки отношения с Европа. Ако не направи това, тя ще се превърне в празно пространство. Демографската криза е много сериозна, вашите хора стареят. А в съседство Китай постига драматичен растеж. Но вие не можете да вървите към Европа, докато мислите за себе си като за империя. Имам предвид думите на Медведев за зоната на руските привилегировани интереси.

Смятате, че нямаме право на това? Но САЩ също си имат привилегирована зона.

– Не е така. Ние се примирихме с комунистическа Куба, не възразяваме, когато вашите кораби и самолети пристигат във Венецуела. Но на вас не ви допада да има наши кораби в Черно море. Би следвало да се освободите от тази менталност. През ХХІ век няма привилегировани зони.

– В книгата си предлагате да се раздели Русия на три части: европейска, сибирска и далекоизточна
– Изопачавате думите ми. Говорех за друго. Русия не може да се развива заради изключителната централизация – всички решения се вземат в Москва. Като резултат от това останалите части на страната се развиват бавно. Казвах, че ако в Русия възникне федерация от също руски републики с центрове в Далечния изток, в Сибир и в Москва, всички региони биха били в много по-изгодни позиции и биха могли активно да си сътрудничат със съседите. Например, Далечният изток в нова, децентрализирана Русия би могъл да осъществява много по-тесни връзки с богатите Китай и Япония. Западна Русия би могла да се кооперира със скандинавските страни. Ако САЩ бяха централизирана държава като Русия, никога нямаше да имаме Калифорния и Ню Йорк. Столичният бюрократичен елит обича да паразитира на гърба на провинциите. Вижте какво става в Далечния изток!

– Аз съм родена в Далечния Изток, в Хабаровск.
– Познавам Хабаровск. Погледнете руските и китайските градове от двете страни на реката. Колко различно равнище на живот! Вие имате милиардери в Москва, които изпращат парите си в Лондон, в Кипър, на Каймановите острови. Те не инвестират в развитието на Владивосток и Хабаровск. И какво става там? Хората се махат или умират. За съжаление, при вас има тенденция да смятате всяка критична забележка за враждебна. Би трябвало да се освободите от този комплекс.

– Смятате, че рано или късно Далечният изток ще стане китайски?
– Ако има празно пространство, запитайте се, колко дълго ще остане празно? Погледнете картата и сравнете размерите на руската и на неруската Азия. Руската част е толкова голяма, колкото и останалата част на Азия. Но колко хора я населяват? Само 35 млн. срещу 3,5-4 млиарда. от другата страна. Там са мощният Китай с градове и пътища като в Америка. Там се надигат развиваща се Индия, многообещаващият Иран. Ако Русия съумее да привлече към своя Далечен изток и към Сибир инвестиции и хора, да насочи натам имиграционните потоци, тогава вие имате бъдеще. Вие имате талантливи хора, силно чувство за национална идентичност, но старите ви имперски схеми ви изолират и създават ситуация, в която всичките ви съседи не ви обичат и се страхуват от вас.

– Какво мислите за провокационната политика на САЩ и НАТО към Русия? Имам предвид опита за експанзия на НАТО в Украйна, половината от населението на която е проруски настроено, както и разполагането на противоракетни системи в Чехия и Полша.
– Половината от населението на Украйна говори руски, но това не означава, че те се смятат за руснаци. 85% от гражданите на Украйна поддържат идеята за самостоятелна държава. Ако говорим за НАТО: даже проруският Янукович преди седем години издигаше идеята за влизане в организацията. Но вие сте права, че голямата част от населението там не приветства идеята за влизане в НАТО. И това е една от причините, поради които няма да получат покана. Има разлика между Украйна и балтийските страни. Защо те са в НАТО? Защото отчаяно се стремяха към това. Тези страни имат горчива историческа памет за съветската окупация. НАТО им дава чувството, че са защитени. Що се отнася до противоракетния щит, аз се отнасям критично към тази идея, тя е преждевременна. Но трябва да кажа, че системата е толкова ограничена, че никак не може да попречи на руски ядрен удар, ако го има. Но какво казахте вие на чехите и поляците? Ако разположите ракетите, ние ще насочим ядрения си потенциал срещу вас.
Резултатът беше, че те веднага се съгласиха да разположат на своя територия противоракетната система. Лошата ви тактика обърна общественото мнение в тези страни срещу руснаците.

– Да поговорим за изборите. Какъв ще е светът след Буш и какво ще се промени във външната политика на САЩ, особено по отношение на Русия?
– Приятно ми е, че се интересувате от нашите избори (с ирония). Голямата разлика между американските избори и руските е, че ние още не знаем кой ще ги спечели. Ако говорим за бъдещата външна политика на САЩ, не мисля, че между Обама и Маккейн има съществени разлики. И двамата искат стабилни отношения с Русия. Макар че, ако говорим за руско-грузинския конфликт, Маккейн отиде твърде далеч в коментарите си, Обама беше по-предпазлив.

– Вие сте негов съветник?
– Аз съм негов поддръжник, но не се присъединих към екипа му. Бих искал да съм свободен от дисциплината в предизборната му кампания, за да казвам и неща, които понякога противоречат на възгледите му, например, по въпроса за Афганистан.

– Преди време вие нарекохте Америка единствената свръхсила. Не мислите ли, че светът върви към многополярност?
– Да, някои неща се промениха. Но мисля, че да бъдеш единствената свръхсила, не означава да диктуваш своята воля на света. Именно така действа Буш – като диктатор. И ние платихме за това в Ирак и, може да платим за това и в Афганистан. И финансово ние вече не доминираме. Но не бива да се злорадства, защото фактите са такива: ние сме абсолютен център на глобалната стабилност. Ако при нас всичко е наред, светът ще е стабилен. И обратно. Погледнете какво става с вашия пазар, например.

– Сега вие злорадствате.
– Просто ви припомням реалността! Ние ще възстановим нашата финансова система и Америка пак ще бъде център. В бъдеще може да се установи по-равновесен баланс на силите и ще имаме многополярен свят. Но да се говори сега, че някоя държава може да смени САЩ като финансов и политически стабилизатор, е напълно нереалистично. Такива държави просто няма. Европа няма политическа воля, вие я имате, но нямате икономически и финансови възможности. Китайците не се стремят към бърза слава. Те са внимателни и предпазливи. И ситуацията е такава, че в близките 10-25 години САЩ ще останат ключов играч за глобалната стабилност или страната ще бъде принципен проблем във всеобщия хаос.

По в. Комсомолская правда

Коментарите са забранени.