28°36′ ИЗТОЧНА ДЪЛЖИНА

В едно свое прочуто есе Херман Брох за пръв път споменава понятието кич. Според него, кичът не е само произведение на лошия вкус в духа на панаирджийското изкуство. Той е позиция, манталитет, нещо наподобяващо изкуството, и то точно там, където се срещат безсмисленото и развлекателното. Брох дори смята, че в някакви дози кичът е необходим, защото освен че запълва някаква празнина сред една част от публиката, той очертава още по-ясно границите на истинското изкуство.
Животът на българина сякаш винаги е бил един отчаян опит да разбере неразбираемото, ирационалното и непредвидимото в битието му, за да си изгради някаква философия на оцеляването. Минавайки през различни културно-исторически периоди, той сякаш не може да се изтръгне от своето трагично време, и като че обитава един свят, който постоянно се разпада.
Може би затова един виден наш психиатър казва, че българинът винаги е живял като симулант. Това поведение произлиза от житейският му опит, от натрупаното лично познание в контекста на оцеляването. Не че той е оригинален и неповторим в концепциите си за това, как най-добре се симулира, но със сигурност е дал някои неоспорими образци в световната симулация.
„Всички желания на човека за безсмъртие, съдържат винаги нещо от силния стремеж за оцеляване. Човек иска не само да съществува винаги, той иска да съществува, когато другите вече ги няма”. Това са думи на Канети, и те са общовалидни за всяка точка на планетата. Защо българинът да прави изключение. Когато една източна империя нахлу в малка България и наложи тоталитарен режим, възможностите за избор не бяха Бог знае колко. Да приемеш новите обстоятелства симулирайки, или да се противопоставиш – което в най-добрия случай ти осигуряваше дълъг престой в лагер, а после те чакаше съсипан живот.
И започна дългото, голямо симулиране. Българинът се преструваше, че вярва в идеите на комунизма. Записваше се в редиците на БКП, в разни низови и браншови организации, пишеше си фалшиви автобиографии, ръкопляскаше и викаше осанна на нискочели партийни величия, превръщайки се в клакьор на посредственото, уродливото и безличното. Тогава, докато е ръкопляскал, дори не е подозирал, че жестоката цена на този театър ще платят децата му и самия той. Вече два милиона млади българи напуснаха страната на ръкоплясканията, страната на манифестациите и на всеобщия възторг. Напускаха страната на фалшивия социализъм, на прогресивните семейства, на духовата музика и идеологическият кич.
Тази продължила тъй дълго симулация, превърна българина в гротеска, в същество живеещо в някаква изкривена шизофренична нормалност. Когато дълго време ти се налага да живееш с маска, идва момент в който се превръщаш в самата маска. Границите между нормалното и безумното стават незабележими, когато безумието и деградацията са завладели целият обществен пейзаж. Плачещият за партийния си вожд гражданин на Северна Корея, едва ли би попитал колегата до себе си, защо и той така тежко ридае. Бездушието и жестокостта на външните обществени явления нарушават целостта на вътрешния свят, водят до катастрофално нарушено нормално поведение.
Всички сме виждали как някой застрашени насекоми се правят на умрели, докато опасността премине. Падат бездиханни и не показват никакви признаци на живот. Дори и да ги вземеш в ръка те не трепват. В момента в който ги захвърлиш и оставиш на мира, те хукват и изчезват в храсталака. Така живя половин век българина. Когато си лишен от правото на избор това винаги те извежда вън от нормалността. Лъвовете не се правят на умрели, когато са застрашени. При опасност те са по-живи от всякога. Борят се и ако загинат смъртта им е истинска…
Същият този наш виден психиатър пише, че в България имало провал на политическите елити. Но дали това са елити и откъде идват те. От страната на насекомите, или от страната на лъвовете.
Във всяко племе, общество или общност, има хора със специални качества придобити или дадени им по рождение. Поради своя талант, мъдрост, смелост или богатство, те натрупват един естествен авторитет, печелят всеобщо доверие и уважение. В посткомунистическа България новите „политически елити” са продължение на старите „политически елити”, те са техни издънки, синове, дъщери и внуци. Та нима човек като довчерашният президент Георги Първанов може да бъде причислен към политическият елит. Та той идва от идеологическата пустиня на комунизма. А пустинята не може да роди роза. Попитан в едно интервю какво мисли за президента Георги Първанов, покойният вече проф. Иван Славов отговаря следното: „Георги Първанов е едно преуспяло нищожество, което изплува използвайки конюнктурата. Само вижте откъде тръгва неговата генеалогия. Той идва от института за история на БКП. И второ, той се гордее, че в продължение на 20 години се е занимавал… знаете ли с кой мислител? С Димитър Благоев! Такова скудоумие!”
Не е имало провал на политическите елити. Просто не е имало такива елити. Нито политически, нито икономически. Вижте как изглеждат съвременните богаташи. Техните антропология и поведение рисуват най-точния образ на постсоциалистическите мутации, където бързото забогатяване, безогледното нарушаването на нормите и законите създаде уродлив идеал на успелия човек. Изглежда че така ще изглежда политическата антропология на Югоизточна Европа поне още едно поколение. Тези „елити” произхождат от корена на бившата комунистическа номенклатура примесени с бивши ченгета от ДС, мафиоти, ДДС-измамници и бивши спортисти. Просташкия лукс и демонстративното харчене на фона на чалга-културата създаде едни поведенчески парадигми в които попадат и млади хора. Дванадесет годишни момичета се обличат и гримират тежко като тридесетгодишни проститутки. Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет пише анализ озаглавен ”Чалга-културата като култура на българските елити”. В анализа си Катерина Гел заключава: „Целта ми е да покажа кое е доминиращото в българското общество, не какво има в него изобщо. За съжаление интелектуалците не са доминиращите…”
Чалга културата започва да заема все по-огромни място в публичното пространство. Тази смесица от вулгарност, простащина повърхностност, заля като мощно цунами преса, телевизия и клубове. Националната телевизия и кабеларките започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в етно-индификатор. Скъпият автомобил, луксозните дрехи агресивния сексапил се превръщат в модел на реализирания човек. Телевизионните реклами са за същия този човек. От екрана ни заливат с интимни части, дини, мастика, запотени тела в близост до задника на Азис. Зад отблъскващата и нечистоплътна демонстрация на луксозен начин на живот стои тарикатът, пичът, татуираният до ушите простак, който кара скъп мерцедес и успешно живее извън правилата. Наблюдавайки цялата тази ориенталска воня, етноложката Радост Иванова пише за „културния избор на Изтока” и за „самоориентализация”.
Основните внушения на чалга културата са свързани с бързото забогатяване, бързото влизане в политиката, безпардонното налагане на личния интерес, връзките, далаверата, като напълно се неглижира личната отговорност. Източниците на това богатство по правило тънат в мъгла. От тези среди излизат чалга политиците със своите антизападни и антиевропейски настроения. Водещи журналисти канят на напоителни интервюта бивши борци с размазани уши и несметни богатства, за да ни говорят за политика, морал и пазарна икономика. Чалга културата и чалга политиката стигнаха до там, че хора от ъндърграунда започнаха да учредяват политически партии. Откровени мафиоти, станали известни от улични престрелки и мутренски боеве, учредяват политически партии. Зад гърбовете им се вижда националния флаг, знамето на ЕС, свири националния химн, после следват прегръдки, целувки, подаряват се огромни и скъпи икони, следват интервюта. По един естествен балкански начин, никой от журналистите не се сеща да попита тези хора, откъде идва богатството им.
Когато питат същата тази д-р Катерина Гел, кои са елитите въплъщаващи чалга културата в България, тя отговаря че е достатъчно да отворим вестниците или да пуснем телевизора, за да ги намерим. Това са политици, артисти, бизнесмени, журналисти които могат да се видят как играят кючек в „елитните” заведения на чалга културата.
Телевизионният екран е превзет сякаш завинаги от момичета с големи, фалшиви гърди и мозък на колибри, които канят в предаванията си други момичета с още по- големи гърди и същите мозъци на колибри за интервюта. Млади и стари чалга-певици ни говорят за „своя творчески път”, за „своите фенове”, за „култови заведения”, за „свои култови песни” изпълнявани във „ВИП заведения”. Абонирани за тези предавания, разните Анелии, Галени, Бианки, Нелини и Марии постоянно ни облъчват с техните житейски прозрения, разказват ни мизерните си биографии в които неизменно присъстват новобогаташи с наднормено самочувствие. Телевизионният ефир се е превърнал и в огромна помийна яма, в която цялото национално празнодумие и нищета, всички медийни буламачи се изсипват върху главите на нещастните зрителите, очертавайки и оцветявайки една нова културна карта на България – тази на тоталния кич, близък до сумрачните периферии на развиващият се свят.
В кича има нещо приспивно и упояващо, тъй като той е по-близо до подръчното, битовото и ситуативното. Там нямаш нужда от размисъл, от дълбинно вникване в съдържанието. Чалгата представлява еклектика от фолклорни и ориенталски звуци, в която телесно-сексуалните внушения вървят успоредно с материалното изобилие. Това е култура на настоящето, на момента, на леката приятна болка в слабините, на щастливия миг който веднага ти ”бърка в душата”. Това е мястото, където можеш да изконсумираш, да изчукаш и подлъжеш света, с мераците и патоса на някой Кондьо или Мария. Затова се търси силният момент, разбитото сърце, сапунените отношения, извънбрачното дете, прелъстеният и изоставеният. Всичко това на нивото на махленския хумор и прозрения в предавания като „Сладко отмъщение”, „Море от любов”. Заедно с ориенталските сериали, постоянно вървят предавания в които се канят общоизвестни мутри, за да проследим техният жизнен път и гражданска еволюция.
Естествено върхът на наглата посредственост и развихреният кич, показващ героите на нашето време, е „Шоуто на Слави”. Самият водещ всяка вечер излиза с космическо самочувствие и мутренска походка на сцената, за да ни представи следващата простовата чалга изпълнителка, говорейки за нея като за Лайза Минели. После тържествено ще я покани да изпее песен с текст от типа на: „завържи ме, удари ме, късно е сега!” Хуморът на шоуто е отблъскващ, първосигнален, а когато е забъркан с някакви патриотични подправки, се превръща в едно от най-отвратителните и бездарни неща, показвани някога по българската телевизия.
Преживял симулация в тоталитарния комунистически кич, българинът се отдаде с патос на пазарния, консумативен, либерално демократичен кич. Тогава се преструваше, че вярва на герои със странни имена, като Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов… сега се учи как да успява с имена като Соса, Хлебарката, Пора, Румбата, Мортала, Хамстера, Големеца, Хришча и Лалугера.
Българинът винаги е живял с усещането че е прецакан. Така се е чувствал по времето на комунизма, така се чувства и сега. В основата на чалга културата стои внушението, че когато си прецакан, единственото спасение да излезеш от това положение е, когато сам ти прецакаш всички останали. Забелязва се една ре-феодализация, в която мутри и силови фигури, на практика владеят цели общини и области. Цар Киро в Катуница, Галеви в Дупница, Дон Цеци в Златица….Това е естествено продължение на червените олигархично-мутренски кланове. В парламента партийни лидери загубили за десети път избори в тази си позиция, продължават да стоят като аятоласи начело на партиите си в противовес на всякакви политически и европейски практики. Българският парламент наподобява Великата Лоя Джирга в Афганистан, където начело на партиите стоят несменяемите до смъртта си племенни старейшини.
Официално България е парламентарна република разположена в Европа. Територията ѝ се намира от 41°14′ до 44°13′ северна ширина и от 22°21′ до 28°36′ източна дължина. За справка Афганистан е някъде 34°31′ северна ширина 69°08′ източна дължина. Не зная дали разликата в източната дължина се оказва толкова фатална.
Според немската етноложка в основата на чалга-културата стоят комплекси, породени от сблъсъка ни със Запада. От една страна желание за европейска интеграция, от друга – чалга идентификация.
„Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, и колко малко тази Европа я разбира и понася…”
Този ужас продължава и в момента, разбивайки по един абсурден начин всички онези отличителни духовни, интелектуални и емоционални черти, почиващи на традициите и вярванията на българския народ.

54 коментара по „28°36′ ИЗТОЧНА ДЪЛЖИНА

  1. Навремето Чърчил е казал „Европа свършва там където започват да ядат шкембе чорба“. За манталитета на българина е писал и поета Алеко Константинов.

    • Аз бих съветвал всички всезнайковци от народа на Чърчил, както и от всички други нации, които се напиват с бира, да не дават акъл на тези, които изтрезняват с бира. А на всички, п*ткопоклонници и дупедавци им тегля една майна !.

      ПС – Аз не обичам шкембе чорба.

  2. Статията е добра и е хубаво като има такива интелектуалци като всички които са писали ,и въпроса ми е към всички вас как да се направи така че на отговорни постове в тази държава да застанат хора начетени и професионалисти в областта в която работят . По какъв начин да променим тази държава към по- добро не може простотията да продължава да се вихри .

  3. драги задълбан, винаги чета ПО редовете! предлагам и ти да започнеш, белким някога научиш, че множествено число не завършва на Й! или може би говориш за древния римлянин Тенденций?! смешно ми звучат претенциите ти, когато показваш постоянна неграмотност!
    ха сполай ти, ходи да се правиш на умен пред някой друг! :)))

  4. Нима смятате, че нежеланието ми да се представя с името си отслабява аргументите ми против слабия текст. Не разбирам постоянната готовност на масата да се остави да бъде упоена от с неинтелигентни методи.

  5. Г-н Маринов, аз представих една (макар и неизчерпателна) критика на текста. Липсата на аргументи в него, забъркването на светила от различни области, липсата на предложението за изход, превръщат писанието в банален кич. В началото е зададена дефиницията за кич: липса на професионализъм. Науката Текстопроизводство е дала точни предписания за избягване на тези неща, за да се постигне пълна целесъобразност на текстовете.
    Сарказмът с Евгени Минчев не води до конструктивна дискусия. Аз забелязвам, че става въпрос за непрофесионалисти, по-неприятни за мен са обаче други тенденций.
    Занапред ви препоръчвам да се освободите от социалистическия призив да четете между редовете. Четете ПО тях!

    • „Науката Текстопроизводство”, „Целесъобразност на текстовете”,”Предписания”. Този скудоумен, словесен наукоподобен инструментариум, ми напомня соц-критиката от онова време. „ЗАДЪЛБОЧЕН” се опитва да каже нещо, но на практика не казва нищо впечатляващо. Това е един свободен, майсторски написан текст, докато вашите постни писания напомнят напъните на селски учител, решил да покаже знания. Господине, нима не знаете, че авторът не е длъжен да дава отговори, да показва изход. Това ставаше по пленумите на БКП. Авторът само показва реалностите, политиците са тези, които могат да променят нещо. Най-добре е, вместо да хвърляте фекалий във вентилатора, да ни покажете Вашето „текстопроизводство”. За да видим Вашата „целесъобразност” и Вашите „предписания”, за да видим и оценим що за „текстопроизводител” сте. А фактът че пишете под псевдоним вече означава слабост, и ви причислява към армията безименни драскачи, чиято единствена възможност да масажират нараненото си его е, като заливат мрежата с наукоподобните си глупости.

    • В отговор на „Задълбочен“:

      Жалко е, че не сте прозрели в болезнените истини, разкрити така правдиво в статията на г-н П.А.- Дарев. Колкото до отправените Ви критични бележки, специално касаещи „липса на предложения за изход“- то бих Ви препоръчала да си помислите за факта, че народът ни трябва да осъзнае какво става с него, т.е. да му се помогне и отворят очите и ушите му пред истината, за да се дават предложения от какъв то и да е характер. Колкото да правописа Ви- има място за критика!

  6. „анализ и коментар“…, овацийте…
    задълбочен, все едно, че слушам евгени минчев как произнася лекция за PR! :))))

    • …пред „модерно“-„интелигентна“ циганско-перхидролено-силиконова аудитория от ‘меки китки’ и изпълнители на песни, почти всичките с „авторитетни“ висши образования по чалга-специалности и преобладаващо „известни“ с модерни „артистично“-‘собствени’ имена на ‘другарки’ и цветенца, като: Калинка, Малинка, Бръмбаринка и пр. ‘…инки’ или ‘…ини’! 😀

  7. Коментарите. които не пасват на доктрината се трият. О свообода на словото ~

  8. Приятели,народите са като плодовете-някои са зелени,други узрели,а ние
    Българите сме като семката която е заровена в земята,и чака импулса на
    времето(точното) за да прорасте със сила и болка.Не усещате ли този
    стремеж и тази болка? Ще се роди една нова България,и Вие всичките ко–
    ито пишете тези коментари сте свидетели на това раждане защото Ви боли,
    а това е свидетелство че се раждате заедно с нея.Обичайте се, карайте се
    коментирайте, ето това е раждането !

  9. Статията е убедителна, тревогата е уместна и неподправена. Но би ми се искало да се види българският конформизъм в повече широта. Например, как Първанов хем декларира, че изучавал Д. Благоев, хем се прехласва по Стефан Стамболов – фигура, която Дядото не е долюбвал по никай начин.
    Или вземете подражателските ходове в нашата високочела интелигенция с патетичното им ницшеанство или с кумиризирането на отдавна оспорения фройдизъм. Атаките срещу Ботев, Вазов, Вапцаров, заменянето на турското робство с „присъствие“ са от същата серия поръчкова уж-хуманитаристика. Струва ми се, че силиконът е твърде ясен прицел. Простащината на Слави Трифонов, на пишман комиците са само върхът на айсберга. В основата му е, например, че студентите по културология не изучават история на изкуството. Та културата е именно в шедьоврите на литературата и на изкуството: не в теориите, които с тълкуванията си изпълняват властничиски стратегии. Страшно е, когато проф. Боряна Христова, директор на НБ „Кирил и Методий“ заминава в Страсбург да се чества Ботев и представя книгата си с псевдонима Йорданка Минева “Чувствата. Срок на годност” (Feelings. Expiry Date). Вж.: http://e-vestnik.bg/6431
    orlin.stefanov@abv.bg

  10. Благодаря за подробна та статия и точни те анализи.Моето мнение е,че 60 годни в БГ. 95% от населението винаги е живяло на ръба на финансово то оцеляване .А това население за толкова години ,става като пластелин…..

  11. Ако съм искрен, това просветление е също токова безсмислено,колкото и коментираната тема. Напомня ми на стара рецензия на „Междузвездни войни“, коментарите са пълна „чалга“. Що се отнася до това ,което дразни автора , персонализираните му коментари са това срещу което се бори ужким той.
    Може би трябва да се концентрира в някой друг вид спорт.

    • До: ‘Анонимен’ на 26.08.2012 в 16:54
      Съдейки от думите ви, че уж ви е минавала през главата някаква си ‘…стара РЕЦЕНЗИЯ на “Междузвездни войни”…’, явно сте с ЕГН на човек от времето на систематичното трениране/промиване/измиване на мозъците, в стил стериотипно ретроградно автозомбиране чрез разводняващи (чалга) занимания, от рода на:
      1. Партийно/комсомолско/пионерско „осмисляне“ и обсъждане (‘отговор на литературен въпрос’ – спомняте си го с носталгия, нали!) на идиотската идея: ‘Какво искал бил да каже автора с думите си…’ – дори и при наличието на живи автори!
      2. Изразяването на „сериозни“ контра-тези ала ‘Аз като че ли…’ или ‘Ако аз съм/несъм…’
      3. Чалгосване на всякаква тема, по метода да се плещят псевдо интелигентни празни приказки в стил ‘може би…’, ‘сигурно…’ или другарски поучения ала ‘ама той (автора) по-добре да бе…’
      4. Занимаване с умоидиотщините на отбрани рецензенти, вместо със самото произведение.

      След като използвах вашия стил на ‘ала-бала – ха сега забравете какво сте чули и/или видели’, да ви кажа и по същество:
      Авторът на тази статия бая се е постарал в анализа на нещо сложно, актуално и силно негативно от реалния живот в съвременна България, при това доста успешно, аргументирано и на ниво описва възлови детайли. И като цяло, според мен, заслужава овации!
      А вие си имайте ваше си виждане по въпроса.

      • Ок, може би сте прав, не споря, харесва ми че защитавате така нещо, което ви харесва, може би аз не съм вникнал в дълбокия смисъл на написаното, но ще ви възразя по повод аргументирането.
        Що се отнася до ЕГН то, аз съм на 36 години, стари рецензии не чета и не се засягам толкова лесно, нямам свое виждане по въпроса, но и не се съгласявам с обикновен лов на вещици.
        А вие си имайте ваше виждане по въпроса сляп идиот.

        • Щях да застана на Ваша страна,но Вие си изпуснахте нервите накрая.
          Лов на вещици няма в Б-я, но и отричането на всичко при комунизма не е правилно. Защото, във времето в
          което живеем се проявяват много уродливи черти на „демокрацията“.
          Беззаконието и бедността,липсата на перспектива дори за физическо оцеляване на някои и от другата страна алчност и просташка наглост. А ,“битието определя съзнанието“,така че всичко споменато в статията е само следствие.Дали след години ,с нарастването на населението и намаляването на ресурсите ще признаем че закона на Малтус отдавна е в сила.Накъде отива света?

          • Госпожо Иванова,
            като чета почти ‘подкрепящите’ ви думи за ‘изпусналия нервите си’ ‘Анонимен’, оставам с впечатление за личната ви философия, че ако по комунистическо/социалистическо, „другарите“ ви бяха поставили пред сериозна дилема, с алтернатива да станете реален професионален палач-екзекутор на хора, вие щяхте да приемете със самообяснение от рода на ‘Е какво пък, нали и това е професия, а пък и нямам друг ДОБЪР изход!’
            Прав ли съм – какво ще отговори обучената ви съвест?
            И още един въпрос: Вие сериозно ли мислите че времето след 1990 г. е правилно да го наричате ‘демокрация’?
            Поздрави

    • Напълно съм съгласен и с анонимен. И съм готов да аргументирам позицията си. Повечето от коментарите са същата чалга, както и самият текст. На не сведущите ще река, че „анализ и коментар“ са журналистически жанрове, при които тезите трябва да са основателно аргументирани. Т.е., когато отидете на лекар е желателно не да се оставяте в плен на ораторския му чар, а да изискате от него точна диагноза според симптомите. Ако към това се сложи и блага дума – още по-добре! След диагнозата се предписва и лечение. Тези неща се преподават в западноевропейските университети. Та препоръчвам и на публиката да не бърза с овацийте.

      • До края на живота си ще бъдем благодарни на „ЗАДЪЛБОЧЕН” , че беше така добър
        да ни обясни какво е анализ, и какво е коментар. Той, който има смелост да препоръчва на другите какво е хубаво и кое не, няма куража да си изпише името дори, ставайки част от безличната армия от анонимници, част от онази армия безименни скакалци, които летят из форумите на ята, без да можеш да запомниш никого. Просто напишете нещо по-силно от този текст, сложете си името и го публикувайте. Иначе наподобявате на онези рояци мухи, които прелитат край нас само жужейки, оставяйки след себе си единствено малки черни точици по стъклата…

  12. Щом смятате , че можете да прибавите нови аргументи по темата, просто напишете нещо, което аз бих могъл да публикувам в сайта!
    Петър Ангелов – Дарев

  13. Смятам че имам още доста силни и разностранни аргументи!
    Ако позволите, ще ми бъде много приятно да се запозная с вас и с други ваши така дълбоки анализи и прозрения!

  14. Господин Ангелов,
    Адмирации за вашата чудесна статия – много ми допадна! Тя е точно в десятката на един от важните и злободневни проблеми в България!
    Поздравявам ви за проявените в нея смелост и интелигентност, прецизност и умереност, изчерпателност, аналитично здравомислие и силен усет за добро!
    Но лично аз не съм съгласен с извода ви, че българина е такъв, какъвто го описвате че е, защото му се е налагало да бъде такъв в последните няколко десетилетия! И за да съм по-точен, аз считам така: малка част от българите всъщност са, голяма част от българите се правят, а също малка част от тях изобщо не са!
    Ние българите имаме мнооого по-дълга история, имаме български управления и успехи, които са неоспоримо добри и респектиращи – изобщо не вземам под внимание разните му там „научно“-„официални“ „исторически“, гръцки, руски и незнам още какви ли не псевдо-измишльотини, с които наопаки ни се промиват мозъците систематично. О’кей, успели са да ни зомбират и затова някои от нас се изхвърляме, кипазиме се, крадем и правим куп други недобри неща. Но!
    Аз съм работил с месеци и познавам най-различни хора от много националности – гърци, руснаци, германци, англичани, белгийци, филипинци, индийци, пакистанци, египтяни, араби и пр., и пр. Картинката при всички тях изобщо не е по-различна – повярвайте на думите ми! ‘Нищо ново под слънцето!’
    И истината, която прозрях в последствие, е че ние българите, въпреки явните ни и скрити съвременни недостатъци, по принцип сме голяма работа! Като народ се отличаваме с по-добри традиции и култура, философия и мироглед, история и с неопровержими факти за това, образовани сме (именно ние, българите, а не циганите ни пр. други), знаем, можем, добри сме и не се оставяме на никакви нации за нищо смислено и стойностно!

    И още веднъж – благодаря ви за стойностната ви статия!

    • Аз също Ви благодаря за интелигентния коментар. Много ми се иска да вярвам, че всичко което пишете е точно така. Още веднъж Ви благодаря!

  15. Моето желание е повече българи да прочетат тази статия !! Много точно е описан и анализиран проблема с чалгата, политиците и мутрите. Благодаря Ви от сърце, Вие ми върнахте надеждата, че не всичко е изгубено за България и за децата ни !!

  16. Поздравления! Страхотно написано и истинско!

  17. едно голямо „БРАВО“, дано майка България роди повече такива българи.Успех в бъдещето!

  18. Син съм на юнашко племе… Ние не сме Нация, ние сме ПЛЕМЕ управлявано от КРАДЛИВИ УПРАВНИЦИ. Единственият начин да се оправим е някой да ни управлява, независимо кой Германци, Турци ,или Румънци!

  19. Prekrasna statija! Vuodusheven ,kato njakoi emocionalen iunosha /a veche sum na 56 godini!/ MI idva da izkreshtja …samo edno …SMURT NA KOMUNIZMA I VECHEN POZOR ZA KOMUNJAGITE! No smurt …ne samo fizicheska ,kojato v nashija „bulgariski“ sluchaoi e mnogo nalozitelna .no i…smurt ,kojato da ne poazvoli „zavrushtane“..na tazi chervena pomija kojato ni zaliva oshte ot 1944 godina,kogato ,retorgradnata Ruskapolu-feodalna imperia ..okupira malkata ni hubava durzava!Ottogava hora koito ne mogat i 5ovce da prebrojat se razporezdat sus sudbinite ni i dori ni jucht kak da ziveem! Da …tova sa SELJANDUR-KOMUNJAGITE..KOITO PRECHAT NA NAPREDUKA NA BULGARIA I NA PRAVILNOTO NI DURZAVNO RAZVITIE!
    Nashata alternativa e ili bavno potuvane v bezizihodicata na bednotata i postojannoto ni podchinjavane na tezi cherveni mnishtozestva ili SMELA.BEZ-KOMPROMISTNA ,ZESTOKA BORBA S TEZI ADSKI IZCHADIJA ..KOMUNJAGITE!!! Za tazi velika nasha cel nie trjabva da sme edinni ,splotenio smeli i bez-kompromisni v borbata si za spravedliv .i po-dobur zivot!

  20. Господине, целта ми не беше да Ви обидя, просто Ви посочих къде сте уязвим. Когато човек се занимава с писане, критикуващо повсеместно ширещата се простащина, е длъжен да овладее правилата за употреба на езика, а те съвсем не са толкова сложни, така че нищо непоправимо не сте сторили, нито пък сте от най-тежките случаи. Искрено Ви пожелавам успех и много съмишленици.

    • Господине, целта ми не беше да Ви обидя, просто Ви посочих къде сте уязвим.

      Господине, моята цел не целеше да Ви обидя! Посочих Ви къде сте уязвим.

      Ганке, така е по стилно, нали?

      • Но иначе е по-просто! :)))

  21. Съгласна съм с разсъжденията и заключенията в статията, но няма как да не ми направят лошо впечатление правописните и пунктуационните грешки, някои от които са доста груби. Когато критикуваш простащината и неграмотността, трябва да го правиш грамотно. Препоръчвам на автора следващия път да се обърне към коректор преди публикация.

    • Г-жо Филиповска, благодаря Ви за забележките относно правописа. Наистина аз нямам коректор. Не мога да си го позволя.
      За да не застрашавам правописния Ви вкус, може би ще бъде най-добре да посещавате други сайтове. Там където нещата свързани с правописа, ще са блестящи.
      С уважение: П. Ангелов – Дарев.

  22. Прекрасен коментар! Поздравления и от мен ! Жалко , че много малко хора ще го прочетат , а някои даже няма и да го разберат !!!!!

  23. Чудесна статия! Чудесен анализ, но има още много да се напише в тази насока: повече за политиците-мутри и политиците-кукли на конци, за крадливите мишоци с бели якички (Павлов, Донев и пр.), разхождащи се на свобода, за тотално купеното правосъдие, което съществува само проформа и закриля големите пари, за безнаказаното съществуване на разни измислени мишки в парламента и в управлението, за фалшивите дипломи, които се продават на килограм – изобщо нямаме държава а една огромна кочина! След като сме в Европа, а нашите институции не работят, би следвало просто да ни зачислят към управлението на някоя от водещите европейски страни, а нашите институции да се закрият!!! Предлагам цялото управление на държавата България да се поеме от Германия! Ставаме тяхна провинция и точка по въпроса! Ако ни искат, де…! Защото те могат и да не ни искат. Аз, например, не съм много сигурен, дали след пет века робство, турците са били победени и изгонени от България или просто сами са избягали от нас, като са разбрали с какви дървени глави си имат работа…

    • Предполагам, че освен моята имате предвид и Вашата? Боже пази България от такива“ българчета“

  24. Благодаря на г-н Ангелов за чудесната препратка! За съжаление,хората,които мислим по този начин сме твърде малко.При това влизаме в групата на ителигентните,образовани ,успели в професията си с труд. И както е ясно,не сме актуални.Според мен поколението на нашите деца няма да се справи с това.Простащината е агресивна и за съжаление се увеличава в геометрична прогресия.Поздрави!

  25. Чудесен анализ.Силен текст. Поздравления!

  26. Уважаемата изследователка е права, но нека да прочетем нещо и за мустакатите дюнерджии в нейната родина. Там какво става????

    • Мустакатите дюнерджии не ги дават по телевизията всеки ден и не са обект на подражание от младото поколение, от което се очаква да поеме управлението на тая държава!

  27. До Ceci Totova:
    Не „може би“,нямат образование(справка-Бони,Софи….)Това не им пречи на самочувствието..Други чалгаджийки завършиха „Психология“,в платени ВУЗ-ве.Като знам,как се готвех за изпит(89-90г.),какви психоложки са тези?Няма лошо,винаги в стадото е имало мърша,но не толкова много,и не с такива нагли претенции за ВИП.

  28. Изключителен текст. Поздравления, стискам ръката Ви.

    • Много високо оценявам желанието на автора да анализира чалга явлението у нас. Според мене доста точно е уловил съвременните му характеристики. Не толкова успешно е направил аналогията с миналото. Тя има място, но не е направена успешно. Има толкова много още неща да се споменат по повод на приемствеността и при това по-близки до същността. Не виждам толкова мястото за споменаване на Първанов в темата, нито на Мако Даков и т.н. Друга е темата при тях. В този смисъл ми се искаше да видя по-фокусиран върху темата текст. А обяснението накрая със стъписването от европейската култура ми се струва недостоверно, или ако е така, то трябваше да е сред малка група от хора, които да не повлияят върху цялата ни култура и бит. Не е оправдано и наличието на толкова пунктуални (правописни) грешки при този иначе в добрия смисъл на думата претенциозен материал.

      • Напълно съм съгласен с анализа на това писание, но то не може са се отнесе към някакъв жанр. Може би есе, но също не точно. Слабичко написано, още по-зле аргументирано, но трогва читателя с радикалност. Препратката към миналото в началото е ненужна, обемна, подробна; „консултацията“ с психо-то -също е ирелевантна, макар и да придава патос и усещането за присъствие на компетентни… Като цяло писанието е много амбициозно, но за жалост – неуспешно. Писането също трябва да се изучава!

  29. Наистина, много точна преценка на последните 22 години. Но защо ли никой от нашият кръг от роднини, приятели, колеги и познати не е залитнал към чалгата. Напротив, ненавиждаме я в цялата и разновидност. Мисля че това значи, че има искрица надежда, че българската нация не е тотално чалганизирана. Много често пътуваме в чужбина и винаги, с гордо вдигната глава заявавам че съм Българка и се гордея с това.

  30. Благодаря Ви, за разбирането и интелигентния коментар!

  31. Блестящ анализ. Точни и ясни характеристики.
    Удачни сравнения и изводи.
    Само с едно не съм съгласен – българинът не симулира, той си е такъв.
    Това му е реалното поведение – като в онази песничка за храста и дървото, той винаги е залегнал по-ниско от тревата, там се крие, в своята удобна, мръсна, но топла дупчица. Никой друг не го интересува.
    Липсата на колективна отговорност и загриженост е вродена в него.
    А чалга културата също е елемент от вродените му качества, качества на нискоинтелектуални индивиди, за това и се радва на споменатите шоу и т.н.

  32. За съжаление,и да говорим и да не говорим по темата май по-голяма част от обществото се е вчалгила .Подражаването на чалгата е навсякъде – т.е. плитокоумието и повърхностността са навсякъде.

  33. Хареса ми! Наистина телевизионният екран е превзет от момичета, които можи би нямат даже необходимото образование. Но….за съжаление от тях днес се учат децата! Видяхте абитуренските балове тази година…..! Често си задавам и въпроса, защо кича не се забрявя дълго време?!