Страница 1 от 11

Сред редиците на протестиращите ясно се очертават провалени политически птеродактили, чиито устни кухини се пълнят с партийна слюнка, предвкусвайки възможност, отново да се докопат, все едно по какъв начин, до властта. Няма нужда да ги изреждаме. Достатъчно е да видим кадрите с бягащите в метрото култови герои, които смело спряха електричеството наПРОФИЛ влаковете. Минчо Спасов и Еленко Божков , двама едри мъже с мозъци на колибри, тръскаха нашишкавелите си тела, подобно на кадри от „най-доброто от Бени Хил”, герой на когото никога не му липсва смелост и енергия, да извърши поредната малоумна глупост. По улиците бързо изпълзяха червени, депримирани, политически плъхове като Румен Петков, Лупи, Мая Манолова и компания. Само след броени месеци ще има избори, но тези люде нямат търпение да се домогнат до властта. Финансирани от Черепа, поведени от проруският аватар Радев, върволицата от изпаднали от властовия театър люде, крачат под тежестта на огромните си мераци да са протагонисти в политическия сюжет на страната. Болшевишки отрочета като Бойкикев, Минеков, депримираната отвсякъде Манолова, хиперактивния логорей Хаджигенов, безформената и хлъзгава политическа медуза, Бабикян, руският продажник Копейкин, търсят не само място, но роля и реплики в задкулисния спектакъл. Техните злоба, гняв и недоволство, възбудимост раздразнителност и болестна дисфория, идват от факта, че нямат желаната роля, тежест или дори глас в политическия театър. Номенклатурни отрочета на генерали от ДС, продължават яростно и фанатично да удрят с юмручета по парламентарните банки. Те продължават да смятат, че след като са завършили в чужбина, трябва задължително, по произход, като в Камарата на лордовете, да им се полага да заемат важни позиции в политическия и стопански истаблишмънт на страната . Какво да кажем за останалите млади наивници, участници в този задкулисен спектакъл. Те просто ще бъдат употребени. Това, че дори не разбират, че крачат заедно със собствените си врагове, се дължи на факта, че нямат нито културата, нито знанието да го проумеят. Развяват разнопосочни байраци, дават разнопосочни, полуграмотни, неимформирани, изненадващо плоски и безсмислени изявления. Всичките тези въздушно-капкови призиви от типа „смяна на системата”, „ свобода и демокрация”, говорят за една пълна, смущаваща, историческа, правна неграмотност и неадекватност. Смяна на системата може да се извърши единствено с процедура, изискваща тежки парламентарни мнозинства, изискваща още по-тежки парламентарни консесуси – все неща, които са не само непостижими, те са направо невъзможни по тези земи. Рано или по-късно, Борисов ще си отиде. Но големите проблеми на тази страна ще си останат същите. Докато не се извърши пълна лустрация на бившата, червена върхушка и нейните служби, които съсипаха съдбите на хиляди българи , няма да има истински промени. Докато цялата българска земя продължава да бъде набучена като игленик с паметниците на съветския окупатор, нищо няма да помръдне. Докато цялата червена натрупана фамилна тиня, от некадърници, докарани на власт със съветските танкове, продължава да бъде политически фактор и търси своя идеологически и фамилен реванш, за отнетите привилегии – нищо няма да помръдне. Тези хора още стискат червената комунистическа проруска нафора между зъбите си. Тяхното неимоверно озлобление, отмъстителност и ярост, идват и от факта , че неща като сделката с F-16, и едно бъдещо влизане в Еврозоната, ще правят все по-трудни техните политически домогвания. Ще става все по-трудно задоволяването на техните стопански, кариерни и властови апетити. Наследниците на Третия Райх след края на Втората световна война, бяха изтикани в периферията на обществения живот. Печатът на срама от престъпленията и зверствата на техните предци ги следва неотлъчно и до днес, те са задължени да се отрекат от тях. Те не можеха да влияят по какъвто и да било на начина на живот и съдба на своите съграждани, или да предприемат, каквато и да било изява в обществото. Докато тук доносници и щатни служители на ДС, прилежно служили на репресивния апарат на обявената за престъпна комунистическа партия, продължават да участват в политическия живот на страната. Говорят в качеството си на анализатори, социолози, политолози, антрополози, външни анализатори и каквито там се сетите. Продължават да водят телевизионни предавания, да пишат анализи, да обясняват на простосмъртните що е това морал, етика и хуманизъм.
Същото е като педофил да ти чете лекции по начална педагогика.
За каква промяна говорим, за каква смяна на системата става дума, за Бога !
Оказва се, тези хора освен в комунистическата система, продължават са част от следледниковата посткомунистическа епоха. Те опасно кръжат около ръба на онази помийна яма наречена евразийство, от чийто дълбини се чува грозното грачене на все същите червени птеродактили

Страница 1 от 11