Страница 1 от 11

Ницшевото amor fati /обичай съдбата/ ни приканва да обичаме реалността, такава, каквато е. По възможност изцяло. По друг начин казано ще прозвучи така : на тази земя, открай време има палачи, мъчители и жертви. По-голямата риба изяжда по-ПРОФИЛмалката. Всичко това несъмнено е част от реалното. Щом ни приканват да обичаме реалността такава, каквото е, излиза че трябва да обичаме и палачите. Теодор Адорно се пита дали все още можем, след Аушвиц и Холокоста да приканваме хората да обичат света какъвто е. Ако трябва да приемаме всичко такова, каквото е, при всички обстоятелства, в цялото му трагично измерение и съучастничество, не означава ли да сме в сговор със злото ? Адорно е евреин. Той съвсем не приема съдбата си в духа на amor fati . Бяга в Англия, за да се спаси от нацизма.
Нюрнбергският процес сякаш идва , за да окаже влияние върху начина по който да бъдат дефинирани международните престъпления. Там има един американски съдия Робърт Джаксън . Искал войната да бъде обявена за универсално престъпление, т.е. основите, положени в Нюрнберг, да бъдат валидни по-късно за всички. Идеята е отхвърлена. Нюрнберг си остава военен трибунал, създаден специално за осъждането на нацисткия режим.
Затова няма Нюрнбергски процес за чудовищните престъпленията на Сталинизма !
Сталинските масови екзекуции, репресии и агресии към чужди държави, по нищо не отстъпват на тези на Хитлер. Сталин избиваше и заличаваше цели държави. Ликвидираше не само настоящите, но и потенциалните си съперници, заедно с техните последователи.
В момента в путинова Русия тече пълна реабилитация на Сталин.
Светът мълчи в духа на amor fati.
В руските държавни телевизии денонощно тече масивна кампания , която насажда омраза към Запада. Игор Яковенко я нарича медиафрения . Денонощно се внушава , че станалите жертви на Сталинската агресия поляци , балтийци, украинци, грузинци и източноевропейци, са точно толкова лоши колкото са нацистите.
Игор Яковенко определя путинизма, като кланово-феодален фашизъм, без идеология. Този фашизъм е непредсказуем и дори няма нищо общо с идеологията Чучхе на единственото дебело момче в Северна Корея – Ким Чен Ун.
Ръцете на Путин са изцапани до лактите с кръв. В Чечения, Грузия , Украйна, Армения, убитите са десетки хиляди.
В самата Русия, броя на убитите журналисти и опоненти на Путин /според Яковенко/, достига 320 души. Само преди две седмици 41-годишният опонент на Путин, Никита Исаев, почина по загадъчен начин, пътувайки във влака.
В същото време Макрон и Меркел говорят за сближаване с Русия.
Тръмп казва, че „Путин имал „страхотен контрол върху страната си“.
Все още се смята за прилично да се ръкуваш с Путин, да стоиш до него на една маса, да разменяш дипломатични комплименти.
Десни, западни популисти имат още по-специални отношения с Русия. Матео Салвини се снима с тениска с лика на Путин.
Как може да свърши всичко това, не зная. Има и зловещи сюжети.
Всъщност отдавна е известно, че в междудържавните отношения понятия като хуманизъм , човечност и здрав разум, като юридически принципи на практика не съществуват.
Още по-малко могат да бъдат свързвани с Русия.

Откъде идва тази почти мистична привлекателност на утопиите ? Какви са тези слепи сили, които постоянно тласкат света към някакъв хипотетичен контрасвят ? Кои са тези люде, които постоянно се опитват изкуствено да инсталират и присадят този ПРОФИЛконтрасвят в реалността.  Според Фройд зад симптомите и думите винаги се крие несъзнаваното. Според Маркс пък, зад идеологиите се крият непризнати и прикривани интереси. Защо цяла армия от западни интелектуалци и политици не се спират, продължават и сега, да бутат света с някакви теоретични, левичарски айсберги към бездната. Нима историята не им показа сгромолясването на утопиите ? Ами че техният тътен още се чува ! Той ще се чува още с години. Скритата част на айсберга, се оказа човешката природа. Тя е толкова смазващо тежка, че винаги прави на пух и прах всеки теоретичен връх на айсберга, изграден от привидности. Нима не стана ясно, че левите идеи рано или късно се разпадат на парчета. Разпадат се, заедно с всичките си измислени и фалшиви очевидности, за някакво идеално и равноправно човешко общество, стъпило на представите за равенство. В генеалогията на утопиите винаги има заложено насилие. Няма невинни утопии ! Колкото по-красиво звучат, толкова по-жестоки са пътищата към тяхното осъществяване. Това се налага поради факта, че теоретичните представи за справедливо общество, изпадат в радикален разрив с човека, такъв какъвто е.
Всички утопии отначало само се сблъскват или разминават с настоящето. После неминуемо се сгромолясват в бездната ! И винаги по една и съща причина – утопичните идеи са нежизненоспособни, те са в крещящо неоъответствие с човешката природа.
Жак Фреско, архитектурен дизайнер, концептуален учител и футурист, обиколи света с лекции да обяснява своя проект „Венера”. Проект, който трябваше да ни помогне да тръгнем по пътя на нова световна цивилизация. Гледах публикуваните проекти на неговите градове на бъдещето. Сградите са разположени геометрично кръгово, с цел ефективно транспортиране, минимален разход на енергия и административен център. Не бих искал да живея в тези градове. Приличат ми на геометрично и „елегантно” разположени еднотипни концлагери. Фреско говори за държави без граници в които хората ще си живеят едва ли не като братя.
В една от лекциите споменава, че Карл Сейгън мечтаел да общува с извънземни. Вероятно се е надявал , че те страшно много ще искат да си общуват с нас. Но Фреско сам признава, че това не е много сигурно, защото например знаем, че републиканците не могат да общуват с демократите. Мъжете и жените срещат трудности в общуването си, а съдилищата са пълни с братя и сестри които се съдят.
В средата на деветнадесети век мадам Елена Блаватска също говори за нова цивилизация. Опитва се да внушава, че ще се появи нов тип хора от Шестата раса Те щели да се появят първо в Америка, като продукт на смесването на гените на много нации. Не съм забелязал появата на такава раса. Ако някой е забелязал, моля да ми пише.
Тъжното е, че имунната система на много западни интелектуалци, особено европейските, е някак трагично разрушена от марксистки, феминистки, семиотични, мултикултуралистични, постструктуралистични, психоаналитични и левичарски полюции. Текстовете им вонят от култура, но за мен това са интелектуални мастурбации от които бъдещето няма начин да забременее.
Този интелектуален шаманизъм не е променил човешката природа стотици години. Утопиите никога не са били обективен източник на някаква фундаментална мъдрост за същността на човешката природа, нито пък за хармонията в човешките общества.
Те винаги са били източник само на насилия и страдания.

Не харесвам фразата „бъди себе си”. В човека има една вродена тъмнина. Властни инстинкти. Агресия и жестокост.ПРОФИЛ Завоалирани нагони. Непредсказуеми тласъци към потулвани и трудни за признаване мотиви. Понякога генетично заложени. Не може на насилника да му кажеш „бъди себе си”. Тази вътрешна тъмнина не може да се премахне. Може само да се преодолее. За това е необходим самоконтрол. Вътрешна отговорност. Чрез нея идентифицираш себе си. Определяш мястото си. Това значи да си преодолял тъмнината. Да не се страхуваш да попиташ себе си къде се намираш. В светлата или в тъмната си част. Но това може да го долавяш единствено в състояние на постоянна будност.
Вместо „бъди себе си”, повече ми харесва : „бъди човек”. По-истинско е. Първото крие опасности.
Ако се опитаме да насочим фразата „Обичай ближния си както себе си”./Мат. 22:34-39/ към по- ясни и разбираеми намерения , ще срещнем непреодолими трудности. Човек няма такъв психически ресурс да обича всички, да обича човечеството. Когато един мъж попитал Исус: „ Кой всъщност е моят ближен?” Исус му разказал притчата за добрия самарянин, помогнал на мъжа, който бил ограбен, пребит и оставен полумъртъв на земята. Става дума за този, когото срещнеш по пътя си и го видиш паднал. Това означава да проявяваме състрадание, към падналия до нас, да не го подминаваме. Да не бъдем безсърдечни и свирепи, да окажем помощ.
През останалото време може би по-валидно е : „ Остави ближния си намира”. Не му пречи. Не му навреждай. Ако можеш помогни му. Но най-важното – не му навреждай. Мисля, че с това се затваря кръгът на любовта към ближния!
Един от Светите отци бе казал как да тълкуваме думите в Светото Писание.
„Словото Божие е безбрежно, необятно море. Много хвърлят в него своята мрежа и този, който мине почти по повърхността, извлича само пяна.
Този, който хвърля на по-голяма дълбочина, извлича риба.
А който се спуска до дъното на морето събира драгоценни раковини и бисери.”

Страница 1 от 11