Страница 1 от 11

Цялата българска земя е набучена като игленик със съветски паметници ! До тях, паметниците на българските национални герои изглеждат като градински джуджета. Символичният Альоша, с шмайзер в ръце и суров поглед, стърчи вПРОФИЛ небесата над големите градове, а паметниците на Левски, Ботев и Караджата, почти не се виждат сред храстите на квартални градинки, вкопани в земята. Така както през турско, християнските църкви е трябвало да бъдат по-ниски, за да се запази доминантното положение на исляма над християнството.
България продължава да изглежда като руска губерния, чиито улици все още носят имената на окупаторите. Най-големият катедрален храм в София носи името на руски разбойник. Българинът продължава да живее в една среда пренаситена от руска символика.
Съветският народ не е могъл никого да освободи, защото не е могъл да освободи самия себе си и децата си от чудовищната Сталинска тирания. Съветския съюз никога и никой не е освобождавал ! Окупирвайки страните от Източна Европа , той просто е разширил границите на собствения си концлагер. Към собствените си роби е прибавил други. Към издевателствата в концлагерите и убийствата на робите в собствената си страна, е прибавил още концлагери, продължавайки със същите убийства и издевателства само, че този път в Източна Европа.
Паметниците трябва да бъдат демонтирани ! Те символизират присъствието на един окупатор, чието бутафорно величие, олицетворява насилието, оронващо достойнството на българина, решил самостоятелно да избере мястото си в света.
Може би паметниците са само реплики от непрестанният диалог на един народ със самия себе си, докато сам стигне до истината за своето минало.
В Естония съветските паметници бяха преместени от централните части на градовете във военни гробища.
Изглежда българите искаме да преместим остатъците от националното си самочувствие на същото място – на гробищата.

Точно както радикалните мюсюлмани-шиите смятат, че Архангел Джибрил е допуснал грешка, като е предал на Мохамед ПРОФИЛ Посланието, което е било предназначено за Али, така и постоянно чуваме едни хора, които продължават да говорят, че идеята на комунизма всъщност била страхотна, но били допуснати грешки и извращения. Всъщност, трябва ли въобще да се говори за грешки и извращения щом става дума за утопии ? Юрген Хабермас, смятан за последния голям философ на Франкфуртската школа, пише, че проблемът на съветското общество било „деформирана версия но социализма”. Работата е там, че цяла плеяда мислители, най-вече френски, но и немски, изграждат ялови философски конструкции, който всъщност са постмодерни форми на марксизма. Като ги четеш те обзема една постмодерна печал, защото истината, която ние наричаме очевидна, според техния жаргон бива „тоталитарна”, „хегемонна”, „логоцентрична”, „афроцентрична”, „структурална” „фалоцентрична” и т.н. Значи „идеята била хубава” ама била опорочена. Една утопия дали ще се опорочи или да няма да се опорочи, тя ще си остане пак утопия. Социализмът обещава да реши всеки проблем на света, звучи благородно, но след него винаги следва разруха. Единствената движеща сила, за просперитета на една общност е собственият интерес, практикуван умело, до степен, от неговата дейност да се ползва цялото общество, на фона на здрави закони, и още по-здрави институции. Точка. Дори няма нужда да го дефинираме като капитализъм , няма нужда от никакъв „изъм” и „изми”.
Всички конфликти, всички човешки трагедии, всички онези касапници, наречени „велики революции”, са продукт единствено на сблъсъка на разума с ирационалното, налудното, утопичното, нечовешки жестокото, или най-малко на недостатъчно рационалното. Лявата фонова радиация не е спряла да се стеле над Европа след Големия взрив на октомврийската социалистическа касапница през 1917 г. Няма такова окончателно решение, универсална формула, която да обедини неизброимата човешка разностранност, стремления, прикривани нагони, инстинкти и съперничества. Тези философско конструирани, съвършени общества, никога не са би ли нищо повече от колективен сън, защото са неосъществими поради своята нереалистичност по фундаментални причини, свързани най-вече с многоликата човешка природа, с естествените неравенства между човеците. Какво братство, равенство и свобода, когато в много често в семействата брат с брата не си говори. Влезете ли в архива на съда, бързо ще установите че , седемдесет процента от делата са между роднини. Какво братство, какво равенство ? Не могат да го постигнат в семействата си, а тръгнали да подреждат по него света.
Поради каква причина умни бели мъже, продължават да бъдат па̀соми на левичарските си съновидения ? Защо марксизмът и левите идеи се оказаха хранителна среда, окоплодни води на всички феминистки и зелени движения по света ? Защо всичките тези мултикултуралистични, вонящи от култура постструктуралистични, семиотични и психоаналитични пируети, чукат на вратата на левичарството ?
Нима историята многократно не им показа какво има зад тази врата ?

Страница 1 от 11