Страница 1 от 11

Каквото и да говорят, хората не могат да избягат от влиянието на християнските ценности и нагласи. Така или иначе, тези ценности оказват подсъзнателен ефект дори върху хора, които категорично отричатПетьо религията. Затова не разбирам това демонстративно отричане на религията, като нещо висящо само в себе си, напълно ненужно и безсмислено. Нима религията, схваната като пределен интерес към съществуванието, не е дала онзи така нужен импулс за развитие на културата във всичките и форми. Та нали този пределен интерес към живота и смъртта, във всичките му духовни измерение, не е в основата на цялото културно творчество на човека. Онзи който проявява определен интерес към стила на една култура, не може да не доловил нейната религиозна субстанция. Та нали именно тази религиозна субстанция е направила културата възможна. Не мисля, че е необходимо да споменаваме, онази барокова и готическа Европа, пред чиито катедрали и до днес смирено затаяваме дъх. Нима великото свободно изкуство, пластика живопис и поезия не са се вдъхновявали от религиозни мотиви, въплъщаващи в себе си религиозни и душевни състояния. Разбира се всяко от тях в духа на времената, в духа на тогавашните естетически норми, но те и сега са израз на великите общочовешки чувства валидни и днес. Тук не става въпрос дали религията и културата са в състояние да удовлетворят всички копнежи на духа. Става дума, че те са неразривно свързвани една с друга, все едно дали сме вярващи или не. С една дума Християнството е универсално и общочовешко по своето духовно и културно измерение.
В същото време е очевидно, че някой хора схващат християнството като трапезно преживяване, търсят отговори при астролози, гадатели, при хора правещи бели и черни магии, търсят по вестниците зодиакалните си знаци, за да разберат как са се подредили звездните констелации и какво ще е въздействието им, да речем, върху Митьо от Полски Тръмбеш, относно неговия любовен живот през м. май. Изрази като : „ Ние Везните сме такива, или ние Стрелците сме такива, са част от онзи тюрлюгювеч, който не е свързан с никакво Християнство, тъй като то категорично отрича астрологичното познание наред с чародеите, гадателите, баячите и запитвачите на зли духове, както пише в Библията. Характерите, качествата физически и духовни, до голяма степен зависят по-скоро от констелацията на човешкия геном, от средата и ред други неща, отколкото от звездната констелация. Но това е друга тема. Във всички случай мисля за неподходящо, да не кажа неграмотно, да слагаш икона на Света Богородица и успоредно с нея да изписваш астрологични текстове свързани със Стрелци, Везни и прочие зодиакални еквилибристики.
Подобна картина някак подсказва, че чувството, културата, интелектът или вярата/ако я има/ някак не са по местата си.

Загубих интерес към киното , когато разбрах, че идеята за това как добрите винаги да побеждават лошите, на практика не „работи”. Истина за мен е това което „работи”.Оценявам хората не по технитеПетьо интенции, не по техните мисловни конструкции, написани с подходящия патос и езикови арабески, а по техните реални действия и резултати. Всъщност моят компас за действията са техните последици. Преди тридесет години попаднах на изречение на Фуко в което той казваше : „Киното не е интелигентен начин на общуване..” Тогава не ми хареса това изречение. Не съм сигурен, че сега ми харесва. Но смея да кажа, че в голяма степен е бил прав. Ами прав е. Все пак трябва да призная, че когато съм гледал филм на Бергман съм забравял, че там някъде са жужали камери, и че въобще съм на кино. Бергман не разказва приказки. Въпросите му, свързани с човешкото битие са тежки. Те са близки до масата на черните дупки във Вселената. Но такива като Бергман не са повече от пръстите на една ръка.
Като дете бях луд по приказките И там добрите в края винаги вземат връх над лошите. Всичко завършваше с прословутото „три дни яли, пили и се веселили”. Всъщност скъсах с приказките, когато започнах да усещам, че същинският живот започва след като свърши веселбата. Винаги съм искал да знам какви са отношенията между Принца и Пепеляшка след 10 години. Още ли се обичат, или вече са разведени? Това променя цялата приказка нали ? Какво прави по-късно Али Баба със случайното придобитите съкровища. Дали вече не е клиент на Специализираната прокуратура. Шопенхауер казва, че човек винаги е живял и живее в един безнадежден цикъл. Той си пожелава неща, а когато ги получи иска още неща. Това не спира докато умре. Винаги когато получи каквото иска, веднага започва да иска нещо друго. Как ли биха изглеждали нещата ако се „актуализират” приказките . Например да се напишат продължения като „Палечка, десет години по-късно” или „Малката кибритопродавачка – десет години по-късно”и т.н. Тогава ще се скъса с цялата тази “дескриптивна етика”в приказките. Но това пък вече няма да са приказки и няма да са за деца. А приказки за деца трябва да има.
Затова пък е ясно защо възрастните не четат приказки. А една част от тях не гледат и филми. Киното се превърна в мощна индустрия, подобна на производството на прах за пране. Излизат различни гръмки заглавия с уж различно съдържание, но ароматът сякаш е един и същ…

Страница 1 от 11