Страница 1 от 11

Загубих интерес към киното , когато разбрах, че идеята за това как добрите винаги да побеждават лошите, на практика не „работи”. Истина за мен е това което „работи”.Оценявам хората не по технитеПетьо интенции, не по техните мисловни конструкции, написани с подходящия патос и езикови арабески, а по техните реални действия и резултати. Всъщност моят компас за действията са техните последици. Преди тридесет години попаднах на изречение на Фуко в което той казваше : „Киното не е интелигентен начин на общуване..” Тогава не ми хареса това изречение. Не съм сигурен, че сега ми харесва. Но смея да кажа, че в голяма степен е бил прав. Ами прав е. Все пак трябва да призная, че когато съм гледал филм на Бергман съм забравял, че там някъде са жужали камери, и че въобще съм на кино. Бергман не разказва приказки. Въпросите му, свързани с човешкото битие са тежки. Те са близки до масата на черните дупки във Вселената. Но такива като Бергман не са повече от пръстите на една ръка.
Като дете бях луд по приказките И там добрите в края винаги вземат връх над лошите. Всичко завършваше с прословутото „три дни яли, пили и се веселили”. Всъщност скъсах с приказките, когато започнах да усещам, че същинският живот започва след като свърши веселбата. Винаги съм искал да знам какви са отношенията между Принца и Пепеляшка след 10 години. Още ли се обичат, или вече са разведени? Това променя цялата приказка нали ? Какво прави по-късно Али Баба със случайното придобитите съкровища. Дали вече не е клиент на Специализираната прокуратура. Шопенхауер казва, че човек винаги е живял и живее в един безнадежден цикъл. Той си пожелава неща, а когато ги получи иска още неща. Това не спира докато умре. Винаги когато получи каквото иска, веднага започва да иска нещо друго. Как ли биха изглеждали нещата ако се „актуализират” приказките . Например да се напишат продължения като „Палечка, десет години по-късно” или „Малката кибритопродавачка – десет години по-късно”и т.н. Тогава ще се скъса с цялата тази “дескриптивна етика”в приказките. Но това пък вече няма да са приказки и няма да са за деца. А приказки за деца трябва да има.
Затова пък е ясно защо възрастните не четат приказки. А една част от тях не гледат и филми. Киното се превърна в мощна индустрия, подобна на производството на прах за пране. Излизат различни гръмки заглавия с уж различно съдържание, но ароматът сякаш е един и същ…

Страница 1 от 11