Страница 1 от 11

Спомням си, че преди години шведски политик каза следното по българската телевизия : „ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци „. Разбира се, това , че скандинавците са по-различни от останалитеПетьо европейци, не е открито миналата седмица. Отдавна е известно, че протестантските държави са най-уредената и просперираща част от света. Това до голяма степен се дължи на протестантската етика, която обръща особено внимание, на трудолюбието, спестовността и изключително рационалното използване на ресурсите. Но не е само това. За да се разбере протестантския капитализъм, трябва да се вникне дълбоко в неговата етика и дух. Дух който обуздава онзи индивидуален, ирационален стремеж, страст към все по-голямо материално имане , към все по-голямото индивидуално перчене и показност, защото само по себе си това с нищо не допринася за просперитета на общността. Съществува една специфична скандинавска мяра, че материалното перчене и показност не е само проява на лош вкус, а директно пречи на племето, на общността Може би тук е мястото, където трябва да споменем, че усещането за общност, грижата за всеки неин член, тук е достигнала нива почти непонятни за останала част от Европа. Учението на Лутер и съпътстващите го реформи на калвинизма и пиетизма, сякаш най-добре са се развили в именно тук – в Скандинавието.
Един англичанин, чиято съпруга е датчанка, Майкъл Бут, крайно недоверчив към разказите, които слуша за скандинавските държави, в едно радиопредаване пита : „ Ама наистина ли датчаните не заключват колите и велосипедите си , когато ги оставят на улицата ?” Освен това започва да се пита защо годишния Индекс за възпиране на корупцията съобщава, че страни като Дания, Финландия, Швеция и Норвегия са с най-ниска и почти нулева корумпираност в света. А когато разбира от един доклад на университета в Лестър, че датчаните са най-щастливите хора на света – това му идва в повече.
Решава да се премести за известно време в Дания. Но още с пристигането си, започва да се чувства още по-неразбиращ и объркан. Оказва се, че не само не си заключват колелетата, когато ги оставят по улицата. По извънградските пътища има сергии със зеленчуци, оставени на самообслужване, а на близо има кутии. Вземаш си каквото ти е необходимо, и си оставяш необходимата сума в кутията. Няма продавачи…
Датчаните не се притесняват да оставят децата си в бебешките колички, извън кафенетата, оставят децата си сами да ходят на училище с велосипеди още шест, седемгодишни . Майкъл Бут е изумен. Каква е тази доверчивост, защо тези хора си имат такова доверие ? Обадих се на издателя си, пише Майкъл Бут, да го питам откъде идва това доверие? А той ми каза: „ Те просто нямат нужното въображение, за да лъжат и мамят”… А това силно усещане за принадлежност към племе и общност се вижда навсякъде. Няма къща, двор , прозорец от който да не се вее датското червено-бяло знаме. Майкъл попитал един датчанин: „не прекалявате ли с тези знамена ?”, а той му отговорил: „всички народи си развяват знамената”. Е да де, отговорил Майкъл, но англичаните не развяват националното знаме на рождения ден на котката си”….Всяка година датчаните харчели по шест милиона британски лири за знамена.
Има разни политолози и социолози, които пишат и говорят за датската ксенофобия и расизъм. Да казват, че датчаните обичат да поставят прегради между тях и останалата част на света , прегради между всички, които могат да им попречат да се чувстват удобно и уютно, нещо което датчаните наричат „хюга”.
Майкъл Бут ги намира за много непринудени хора. Мъжете не носят вратовръзки, децата се обръщат към учителите си на малки имена, а датските политици ходят на работа с велосипед.
Съвсем обичайна гледка е да видите министър-председателя на Дания по улиците на Копенхаген. На никого това не прави впечатление. Никой дори не се обръща.
Може би все пак е бил прав онзи швед, който чух да казва преди години по българската телевизия:
„ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци ”.

Човешката природа е такава , че когато си представят по-добър свят, хората най-напред мислят заПетьо собственото си положение. Все едно дали го осъзнават или не.
Известно е , че усещането за справедливост в смисъла на равенство, се основава на завистта. Завистта към другия. Той има това, което ние нямаме. Той се наслаждава на това, което има. Ако може насладата му да бъде намалена. А пък ако може достъпът до наслада на всеки да бъде равен.
Нима не сте забелязали, че когато на някой успял и известен човек се случи нещо лошо, другите, ,неуспелите, изпитват някаква дълбоко скрита, притаена и неназована наслада. Сякаш неизбежния изход от това, поне наглед, е аскетизма. В манастира царува поравно споделената забрана. Поне така би трябвало да бъде.
Само , че германец, живял пет години в тибетски манастир, пише в книгата си, че и там човешката природа показва скритото си лице. Появяват се неизказани йерархии, скрити привилегии, обособяват се групи, появяват се форми на доминация и завист. Заложените социални и либидни зависимости не се преодоляват с показни жестове. Или поне това е твърде трудно.
Апостол Павел в един пасаж от „Послание към римляните” казва, че самият закон поражда желанието да бъде нарушен.
Само, че със закон или без, желанието си съществува. То предхожда закона.
Законът само поставя прегради по пътя към желанията. Защото човек трудно се освобождава от тях . Те са като преживяванията по време на сън – колкото повече бягаме от тях , толкова повече оставаме на същото място.
Може би затова либерализмът е политическа философска система, която създаде закони, който да бъдат като преграда за необузданите желания, за да запазят достойнството на човека. Едновременно с това в центъра на либералната идея стои индивидът с неговите лични права и свободи.
Либерализмът и идеята за достойнството на човека имат безспорно християнски произход. Няма друга духовна традиция, която да е поставила на върха на ценностите отделният човек, човешката душа – нейното загиване и спасение.
Но в съвременния европейски и секуларен свят говорят не за „достойнство” , а за „права” на човека. Само, че правата на едни, започнаха да отнемат ценностите и достойнството на други. Или аз греша ?
Западният либерализъм, такъв какъвто го наблюдаваме в момента, е дълбоко проникнат от левичарство. Той сякаш иска да отнеме от човека неговата рационалност, неговият инстинкт за самосъхранение – физическо и духовно.
Масовото навлизане на бежанци в Европа от страни с примитивна ислямска култура, привърженици на варварски обичаи и методи, на практика остават непокътнати със с всяко следващо поколение. Все едно дали живеят в Лондон, Париж или Мюнхен. Идеята за мултикултурализма не само, че не е погребана, но дори се появяват някакви мутирали форми на толерантност. Например като тази да наричаме Коледните празници – „ Зимни празници „, за да не накърним чувствата на мюсюлманите. Вероятно ще дойде момент, когато ще се наложи да наричаме Христос „Човекът от кръста”…
Не става ли така, че Либерализмът, който има християнски произход, сам създава антихристиянство в сърцето на самото християнство. Или отново греша…
Не е тайна, че цялата американската и европейска академична общност е левичарски настроена. Това го спомена само преди дни Димитър Бечев, преподавател по политология в щатски университет.
Канадският психолог Джордан Питърсън пише : „ Това левичарство доминира не само в Канада, но и в Европа. Абсолютно съм отвратен, че имат такова влияние в университетите. Според мен по много различни начини, университетите са сторили на обществото повече вреда, отколкото добро през последните 20 години! „
Едуард Саид /личен приятел на покойният Цветан Тодоров/ в книгата си „Ориентализмът” се опитва да ни внуши, че има дълбоко неразбиране по който Западът гледа на Изтока. Въобще понятието за различна култура религия, цивилизация, водели към враждебност, агресивност и прочие.
Само, че от коя посока идва тази неприспособимост, враждебност, агресивност и насилие – всеки сам може да си отговори.
Ако направим опит да доловим какво ще е бъдещето на Европа можем да използваме като метафора откритието на немският учен Вернер Хайзенберг за принципа на неопределеност. Той е доказал, че е невъзможно да се определи едновременно положението и скоростта на един електрон. Като го съотнесем към Европа, този принцип с прости думи би звучал така :
“Ако знаете къде е, не знаете
накъде отива.”, “Ако пък знаете накъде отива, няма да знаете къде е.

Страница 1 от 11