Страница 1 от 11

При всичките ни житейски действия и избори, все едно правилни или грешни, съвсем определено съществува едно състояние, наречено „ последствия”. Независимо от това какви представи имаме за нещата, независиможертвите какви основания рецитираме пред другите, за да им обясним защо сме постъпили така или иначе – последствията се движат срещу нас, или заедно с нас, но винаги по собствени коловози, без да ги е грижа за нашите преценки, вярвания или измамно чувство за правота.
Докато не ни стане ясно, че в основата на нашето съществуване преди всичко става въпрос за лична отговорност, ние ще продължаваме да обитаваме в покрайнините на онова, което се опитваме да наричаме смисъл, истина или правота. Отговорността е огромна тежест, защото ни изправя в жестока битка със собственото ни его. Налага се да свалим маските, да остържем грима на изкривените възприятия за реалността, да премахнем всичко изкуствено и да погледнем в себе си, за да потърсим отговорите. А отговорите без грим изглеждат съвсем различно.
Нашите убеждения, системи от вярвания, словесни арабески с изкусно гравирани мотиви, сентенции, основания или оправдания, не всякога отразяват истината. Тя не е това. Всъщност истината не изпитва никаква нужда от подкрепата на нашите убеждения. Не са и необходими никакви цитати. Описанията за живота биват постоянно опровергавани от самия живот. Картата на Хималаите не са самите Хималаи. Добре звучащите думи са си просто добре звучащи думи. Те изпълват общественото пространство, но ако почукат на вратата на автентичния ни живот дори няма да ги чуем…
Истината е това, което преживяваме непосредствено при сблъсъкът си с последствията. Често този сблъсък е много драматичен. Когато нещо е истина, то просто съществува и му е съвсем безразлично дали го забелязваме или не Летящият по линията влак въобще не се интересува с каква идея, убеждения или вярвания, тръгваме да пресичаме, когато бариерата е спусната…Можем да игнорираме реалността, но никога не можем да игнорираме последствията. Те са най- истинският отговор, който получаваме за нашите действия…Всичко останало е една конструкция от преценки, изфабрикувани от разсъдъка с неговото вечно желание да ни изкара прави.
И ако личната отговорност е основна същност на човека, то тя във всички случаи би означавала да направим крачка назад от егото си. Защото недостигът на човечност има тънка и почти невидима връзка с отговорността. Напълно възможно е да запазим достойнството си и заедно с това да бъдем полезни и загрижени за другите. Подобно на науката с нейните две основни цели : да предвижда и да бъде полезна.
Изглежда личната отговорност и последствията са фатално свързани в едно махало, което се мята от отговорността към последствията и обратно, през цялото ни съществуване, което е един неподвластен на всякакво измерване отрязък от вечността.

Скоро попаднах на един млад мъж току-що завършил икономика. Той, като всички млади хора, се почувствал психически изчерпан в областта си и много уморен. Младите хора винаги са много уморени. Моят внук,жертвите например почти винаги е в пъти по-уморен от мен, независимо от това как е протекъл денят му. Та и този млад мъж, като всички на неговата възраст, бил обсебен от идеята , че отлично разбира как функционира светът, как действат хората и за какво ги е грижа през 21-ви век. Може би оттам някъде идва и умората му…Да знаеш толкова много неща, никак не е лесно нали…
Но не щеш ли попаднал на един виртуален инструмент наречен Гугъл Trends, който без излишен шум казва на потребителите, колко често е търсена дадена дума, фраза или зададен въпрос, по различно време и на различни места. Показва анонимните търсения в Гугъл, Фейсбук, Туитър. Какво питат мъжете, жените или децата, политиците и който се сетите в Париж, Сеул, Торонто или Каспичан.
Изглежда несериозно нали ?
Даже в първата версия на Гугъл Trends, имало изписано закачливо предупреждение, че за никого” не е добра идея да пише докторската си дисертация, позовавайки се на данните „ от Гугъл Trends.
Да, ама колко му трябва на един млад, при това уморен мъж, да направи тъкмо обратното – да отдели четири години и да анализира тази огромна база човешки тайни, за да се приближи до това, какво мислят хората за политиката, расизма, предразсъдъците , секса и заобикалящата ни действителност.
Този млад мъж се казва Сет Стивънс – Давидовиц, той обобщил данните от изследванията и ги публикувал в книгата си :

„ ВСИЧКИ ЛЪЖАТ „

Всички. От Доналд Тръмп да Митьо от с. Чупрене Видинско…
Но да оставим книгата на Давидовиц. Всеки може да отиде и да си я купи в книжарницата.
Всички знаем, че човешкото поведение до голяма степен е обусловено от страховете. Те постоянно никнат като ластари в нас и варират от тревога до паника. Това често изкривява като през криво огледало думите ни, действията ни , решенията, отношенията ни с другите.
Понякога, всъщност много често, това което получаваме от живота не съответства на нашите желания. Тогава на помощ ни идват нашите основания. Те не са нищо друго освен онова, което рецитираме на другите за нещата, за които не сме имали нито силата нито желанието да поемем отговорност. Всъщност отговорност това е другата дума за свобода. И така като смесим малко истинските причини с доза от нашите „основания”, почти започваме да звучим обосновано, заедно с измамното чувство, че сме прави.
Всъщност вече сме започнали да лъжем. Започнали сме да се отдалечаваме от истината и действителността.
А действителност пък е другата дума за истина.
Освен страховете, емоциите са едни могъщи упражнения на егото. Там бушува океан от фалшиви вярвания и изявления, обещания и погрешни възприятия. Там плискат вълни от романтизъм, фундаментализъм, ревност, гняв, грозни думи, омраза все мощни фитнес пружини на човешкото его.
И в този океан има едно сляпо дъно, от тъмни, примитивни и низки сили на нашата природа. Как да направим така, че да не се виждат.
Ами като лъжем разбира се…
Все пак трябва да признаем, че да наблюдаваме хладнокръвно живота разсъблечен от всички привидности е работа трудна, дори мъчителна. Да се изправиш сам срещу себе си, и вместо търсач на вечното да признаеш, че всъщност живота ти е една каша, че целият си се оплел в джунглата на желанията и провалите си, ами разбира се, че това не е работа за всеки. По-лесно е да облъчваш социалните мрежи с готови цитати за гордост, самота, красота и просветление…
В крайна сметка животът винаги си оставя едно място отворено за надеждата.
В крайна сметка Гугъл Trends, и самият Давидовиц, не правят някакви велики открития.
Те само отново открехват един вълнуващ и противоречив свят от човешката природа, в който скритите мисли, страховете и желанията, си водят свой живот за който избягваме да говорим.

След краха на съветския комунизъм, западните политически философи с леви убеждения продължават неуморно да упражняват съпротивителната си позиции , да разсъждават за идеалната държава.жертвите
Славой Жижек е един от тях. Истинският провал на лявото, казва Жижек, е отказът да събори капиталистическата система, продължавайки да обсъжда изплъзващото се общество, което е можело да създаде…Какво е това общество, което му се е „изплъзнало на лявото” и е можело да „създаде” бе г-н Жижек ? Това което трагично се изплъзна на комунизма и лявото, е човешката природа. Комунизмът и лявото тръгнаха срещу човешката природа с насилие, използване на власт, идеологии, заблуждения и манипулации. Създадоха един друг вид общество , което отново възпроизведе човешката природа, само че в най-уродливия и изкривен вид. В това общество некадърни, облечени в неограничена власт простаци, образуваха една нова каста от привилегировани люде , от които не можеше да се очаква нищо друго освен едно – да бутната народите си в една икономическа и морална пропаст. И те е тъкмо това направиха. Но да продължим с Жижек : „ Революционният социализъм трябва да бъде преоценен с оглед на случилото се и увеличаващите се несполуки на капитализма.”
Г-н Жижек, капитализмът има несполуки и не е съвършен, така както има несполуки отделният човек, така както е несъвършена и човешката природа. Нима предполагате, че заради увеличаващите се и обострящи се заболявания с възрастта на човека, ние трябва да предприемем по-революционни мерки, за да намалим страданията му – например като го екзекутираме.
В качеството си на морален философ американецът Ноам Чомски вярва в прилагането на еднакви морални стандарти, като изследва морала на своята държава. „ Трябва да анализираме обективно начина по който правителството ни упражнява политическата власт.”
Ок, много добре звучи това : „еднакви морални стандарти” ! Само, че г-н Чомски, вие като политически морален философ, не може да хвърляте цялата си творческа енергия да изследвате тези „морални стандарти” само в САЩ. Защото няма такова нещо като морал само на една държава, на един квартал или на една жилищна кооперация.
Сред най-известните трудове на Чомски е : „ Какво всъщност иска Чичо Сам”, текстове със заглавия „Медии под контрол”, „Забележителните постижения на пропагандата”, все текстове изследващи политическият живот в САЩ.
Вижте, ако съм изследовател на змии, и се опитвам да предпазя човечеството от отровните им екземпляри, аз няма да правя проучвания само в собствения си двор , нали ? Ще ми се наложи да направя проучванията си и в други дворове, държави и континенти.
Ето какво пише Чомски : „ Как така Запада нападна и нахлу в Ирак, бомбардира Афганистан, призна Косово, а сега ще протестира и налага санкции срещу Русия заради Крим. Аз не знам там да има убийства, етнически прочиствания, изнасилвания.”
Той не знаел…
Ами като не знаете какъв политически изследовател сте ? Какъв изследовател на змии сте като изучавате само дали ги има във вашия двор…
Знаете ли какви са големите празнини в биографиите и изследванията на Жижек и Чомски – не са живели десетина години в Ростов на Дон, Челябинск, Уляновск, Краснодар и други китни места…
Когато кардинал Йозеф Рацингер, бе провъзгласен за папа Бенедикт ХVI, първото нещо, което започна да проповядва не беше против бедността, войната или алчността, той започна да проповядва срещу нещо наречено релативизъм, като спомена, че е много опасно…
Казано още по-ясно и простичко, релативизъм е възглед според който няма такова нещо като истина.
Има само моя истина, твоя истина, тяхна истина. На всичкото отгоре тези истини зависят от историческото време, от политическите пейзажи, ако не и от магнитните изригвания…Моралният релативизъм отрича универсалните човешки права, естествена човешка природа и всичко в различните сфери на мисълта и знанието затъва във фалш и демагогия.
Тези люде смятат , че имат някакъв Божий взор, стоят над всякакви дебати и не допускат дори за миг истината да говори сама за себе си.
Въпреки, че в крайна сметка дефиниция за грешно и правилно няма, определено съществува едно измеримо състояние на нещата – последствията. Ако успеем да ги видим чрез фактите , да ги преценим и изтръгнем от фалшивия контекст на системите от убеждения, от плетениците на езика, културата и мисленето, които се оспорват както вътрешно, така и взаимно, тогава такива писания като тези на Жижек и Чомски няма да ни свършат никаква работа. Никаква.
Може би за това кардинал Йозеф Рацингер смята ,че релативизмът е по-опасен и от бедността.

Петър Ангелов – Дарев

Страница 1 от 11