Страница 1 от 11

Съвсем естествено е хората да смятат, че смисленият живот се изразява в принадлежността и служенето наПетьо нещо, което е по-висше от Аза. Затова човекът открай време създава институции, способстващи това: религии политически партии, движения за опазване на околната среда. Люде, които с фенерчета осветяват и броят излюпените току-що океански костенурчета, пълзящи към океана. Тези хора с часове са забравили за себе си, за въпросите си. За тях времето е спряло, те са изцяло погълнати от това занимание.
Американската изследователка Даян Фоси прекарва цели осемнадесет години в планинските гори на Руанда, Африка, с цел изучаване живота на горилите. Гледал съм филми с нея. Горилите я бяха приели като една от тях. Прегръщаха я, милваха я, а тя ги пазеше от бракониерите. Живееше сред тях. Едва ли си е задавала въпроса дали животът и е смислен. Тя бе толкова ангажирана с това, което прави, че сякаш бе намерила спасение от вечните въпроси за смисъла.
През 1985 г. я намират убита пред бунгалото и. Тогава е била на 50 години…
Разбира се убита не от горилите.
Убита от хора. Вероятно бракониери.
Сега не знам какво е положението с горилите в Руанда…
Подобна е и историята с Джой Адамсън, от деца сме чели за лъвицата Елза. Джой също като Даян Фоси живееше сама сред лъвовете. Посвети целия си живот на тях. Грижеше се за тяхната популация и хабитати, пазеше ги от бракониерите.
И Джой бе убита.
Разбира се не от лъвовете.
Предполага се, че е пречела на някои хора наоколо.
Жак-Ив Кусто има по-добра съдба. Целият му живот бе отдаден в защита на океана от замърсявания, в защита на целият този скрит подводен живот.
Сега състоянието на световния океан не е добро. Продължават промишлено да избиват китовете макар, че е забранено. И това го видях. Заснето на филм от разстояние. Изтегляха убитите китове със специални кранове на кораба. Индустриално и бързо.
Жак Ив Кусто е направил каквото е могъл. Поне е спасил себе си от въпросите, които нямат отговор. Иначе нещата с китовете вървят на зле.
Майка Тереза, индийската католическа монахиня от албански произход хранеше бедните и онеправданите.
Сега бедните и онеправданите са два пъти повече.
Почти е сигурно, че обявената за светица от папа Франциск мисионерка, не е била жертва на връхлитащи я въпроси за смисъла.
Всичко това ме кара да се сещам за бабата на един американски професор по медицина Стивън Поуст, който постоянно разказвал една история от детството си.
Когато баба му видела, че е в лошо настроение , че е нещо унил, обезсърчен или отчаян, тя му казвала:
„ Стивън, изглеждаш ми страшно кисел. Защо не излезеш и отидеш да помогнеш на някого…”

Едва ли някой се съмнява, че двете ключови събития в нашия живот са Раждането и Смъртта. Те се случват независимо от волята на човека. Е, разбира се, докато живеем уж свободно правим своя избор. Но тамПетьо нещата могат да се запишат само с малки букви…
Нашите егоистични стремежи са движещата сила да постигнем това или онова, да се изкачим до някакви постижения, отделни удовлетворения, някакви трепети, които кой знае защо наричаме щастие, ала всичко това е един утопичен сън.
През целия си път гледаме на пейзажа през прозореца на аза, изучавайки, изследвайки всяко дърво, всеки инцидент, всяко климатична промяна, но без да познаваме като цяло контурите на собствената си къща, на собственото си съществуване. Без да виждаме същността на нещата разсъблечени от всички привидности.
Но вероятно има мигове като тези през Бъдни вечер, когато си събуждаме от утопичния си сън и отваряме прозореца на душите си, за да влезе малко светлина, чрез която да открием и местенце за надеждата.

ЛЕГЕНДИТЕ

Постоянно слушам по телевизията за някакви журналисти, които били „легенди” в професията, легенди на журналистическата мисъл. Не знам дали хората си дават сметка, че почти всички от тези, така наречениПетьо „легенди”, са били агенти на комунистическата ДС, и че почти половин век са манипулирали слушателите или зрителите си. Обслужвали са един тоталитарен, античовешки режим, разгласявайки една престъпна, неистинска, преиначена информация, осакатила мисленето на две поколения българи.
Прочетох доносите на една такава „легенда”, доноси които е писала за колегите си, с които е работила ежедневно, с които си е пиела кафето и споделяла ежедневието си. Косата ви може да настръхне до каква степен човек може да се принизи, само и само да ползва привилегии, да се сдобие с материални и битови неща, да се ползва от възможността да пътува на Запад. Тези люде „прескачаха” до Мюнхен по Коледните празници, за да пазарят подаръци за близките си. Масовият човек не знаеше това, той живееше като сомнамбул , а една голяма част от него и сега живее като сомнамбул, без да осъзнава миналото си , без да разбира настоящето си.
Разбирането на миналото е едно от главните оръжия за овладяване на настоящето. Джордж Оруел ни предупреди за това в своята книга „1984 „ .
Какви са тези телевизионни „легенди”, които ежедневно са преиначавали действителността, манипулирали архивите, за да осигурят своята кариерна легитимност. Тяхната единствена функция е била да участват в пропагандата на режима, в манипулирането на масите, на така наречения „социалистически човек”, който за тях не е бил нищо друго освен един беззащитен планктон, на който можеш да поднесеш лъжата като истина, с лекотата с която китовете поглъщат ракообразните.
Тези така наречени „телевизионни легенди” плуваха в океан от лъжи и знаеха това.
Те знаеха, че историята на Руската революция е била изцяло пренаписана, за да обслужи сталинистката правоверност, да изличи варварските епизоди в съветската история.
А варварските епизоди в съветската история са толкова много, че за нея трябва да се напишат толкова томове, колкото има Encyclopædia Britannica.
Българската история също трябва да бъде пренаписана, защото тя е осакатена от комунистическия режим до степен да може да се придвижва само с инвалидна количка. Историята написана от комунистите служи не да си спомняме миналото, а да се изличи всяка следа от него. Телевизионните „ легенди” половин век работеха твърде усърдно да изпълнят тази мисия.
За комунистическите варварства, измислените им революции и бандитски партизанлък, осеял страната с трупове, също могат да се напишат томове. Ненапразно Кундера пише, че това което прави човека свободен е постоянната борба на паметта срещу забравата.
Все още по улиците на нашата изстрадала страна ходят хора жертви на комунистическите митове, ходят като сомнамбули, без да се интересуват от националната памет и историята.
А ако историята има някакъв смисъл, то е да ни освободи от фалшивите митове, да ни учи да се освобождаваме от тях. Нека си спомним думите на Макс Планк :

БЪДЕЩЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ОНАЗИ РАСА И НА ОНЗИ НАРОД, КОИТО НАМЕРЯТ И ПОКАЖАТ ВОЛЯ ТО ДА ИМ ПРИНАДЛЕЖИ.

Информираната като компютър от пето поколение личност изглежда много умна, но не е. Тя е полезна за стриктното изпълнение на функциите, за които е програмирана. Докато не е налице една сувереннаПетьо индивидуалност, която да използва информацията, нейните взаимовръзки, но без да се слива с нея, запазвайки пълната си свобода от думи и понятия, то ние дори не се докосваме до действителността. Става така, че поглъщаме една субективна интерпретация на опита на друга личност. Не е необходимо да сме съгласни с когото и да е, само и само да изглеждаме умни.
Всъщност действителността не може да бъде уловена в думите и понятията.Те са само някакви показалци, които ни помагат и насочват, така както стрелките ни посочват в каква посока да вървим, за да стигнем до някаква местност. Картата на Хималаите не са самите Хималаи.
Веднъж дори един свещеник спорил с философ, който твърдял, че последната преграда, която ни дели от Бога, е самата дума „Бог”, понятието за Бога. Свещеникът не го разбрал, останал малко шокиран от това твърдение. Философът отново си опитал да обясни и казал :
– Човек се качва на магаре, за да пътува и да стигне до дадена къща, но не влиза с магарето вътре в къщата…То само ни е помогнало да стигнем до къщата, до същността. Но не може да ни разкрие самата същност. Затова там някъде слизаме от него и продължаваме отвъд думите и понятията, иначе няма да уловим същността, няма да уловим нищо…
Иначе си оставаме на магарето на понятията, на магарето чуждите интерпретации, на магарето на чуждия опит…
Интернет, този световен океан на информацията създава тъкмо тази илюзия , може да прекараме целия си живот на магарето на собствените си илюзии, че ставаме все по-умни и информирани. Каква тъжна измама.
Това е като на единия край на масата да има един докторат от сто страници, чиято цел е да опише вкуса на портокала, а на другия край да има един реален, истински портокал.
По-бързо ще стигнете до същността на темата, ако просто изядете плода и усетите със сетивата си този вкус. Докторатът от сто страници може и да ни създаде усещането, че сме много умни, но всъщност няма дори да ни приближи до същността.
Само свободната, суверенна индивидуалност, необременена и не следваща ничии чужд опит, може да се докосне до същността.
Никой философ няма готов отговор. Никой мъдрец. Никой гуру. Никой мислител.
Никой не е последна инстанция.
Всъщност великите умове, цялото натрупано творчество на човечеството само ни провокира да мислим. То не дава отговори. Само ни провокира да ги търсим. Сами.
Защото никой не знае отговора.
И ако някой го знае, той ще е извън всички думи и понятия, поради което нито можем да го назовем, нито да го изразим или изречем.

Страница 1 от 11