Страница 1 от 11

Човекът и неговата свобода

Човекът не може да бъде сведен единствено до налично битие, тъй като за разлика ЯСПЕРСот животните, той е надарен с разсъдък и разум, което го „изтласква” съответно в модусите „съзнание изобщо” и „дух”. Карл Ясперс поддържа класическата за екзистенциалната философия теза за същността на човека – че той е „битие на път”, „съществото, което не само е, но и знае, че е”, Чети повече

Добре дошъл, Крим!

Е, здравейте, скъпи кримчани! Радваме се да ви видим. И в първите редове на писмо си искам да виаркадий-бабченко-1_cr поздравя с това, че участвахте в последния референдум в живота си. Повече такива „волеизявления” няма да имате.
Нищо и никога повече няма да избирате.
Нищо и никога. Даже цвета на бордюрите в собствения си двор. Запомнете това веднага.
Второ, можете да се сбогувате с телевизията си.
Довиждане, преки предавания, ток-шоута и дискусии. Здравейте, мръсотия, трупове, дебили и урино-сексуални шеги. Само Кисельов (проправителствен тв водещ, директор на руската държавна информационна агенция „Русия днес”), само хардкор! Давай на преките включвания с Путин.
Трето, наборната армия. Това въобще е отделна тема. За 23 години окупация, разбира се, вие вече сте забравили какво значи да взимат децата ви войници. Няма нищо. Ще си спомните. А особено добре ще си спомните, когато децата ви в нашата – сори, сега вече във вашата армия, започнат да умират от болести, от които в последните 100 г. не умира никой по света. От пневмония например. След кримския климат да служиш чак в Кунашир (най-южният остров от Курилските острови) е същото. А, да, и надписът „Кавказ-сила” изглежда добре на обръсна глава.
Между другото, запишете си веднага това адресче: http://mright.hro.org/

Това е Фондът „Право на майката”. Вече 20 години той помага на семействата на загинали военнослужещи. През миналата година фондът е помогнал на семействата на 2465 загинали военнослужещи. От тях между другото 20% са жертви на самоубийства, 20% – доведени до самоубийство, 15% – от заболявания и 5% – от побой.
Като цяло – „Не плачи, моми-и-иче!”
И, да, инвалидната пенсия на войнишките майки в Русия се равнява на 40 долара. Правилно чухте. И ще ви трябват години, за да ви я отпуснат. Добре дошли в нашата съдебна система.
Въобще, разговорът за съдебната система е дълъг, затова само ще ви напомня: разпалването на омраза, оскърблението на чувствата на вярващите, оправданието на тероризма, екстремистките изказвания, клеветата – всичко това са углавни престъпления.
Отричането на историята, блокирането на пътя на гражданите, неразрешеното събиране на повече от петима души, аморалното поведение – всичко това и още много, много други! – са административни престъпления.
Е, с нашите казаци, казват, вече сте се запознали. Красавци нали? Е, нищо, нищо. Та вие все още не сте видели поповете ни.
При нас, впрочем, в момента тече федерална програма за повишаване на духовността и за заздравяване на духовните връзки. Под лозунга „Да вмъкнем черква във всяка празнина”. Така че там, където сте мислили, че до вас ще има детска градина или транспортен възел – ще имате църква. Точно, както е сега при мен – под прозореца ми на празното място около Московското околовръстно шосе тъкмо вкарват една черква вместо пътен възел. Тук всяка сутрин има задръствания и хич не ни трябва пътен възел, трябва ни именно църква. Нищо, и това ще разберете с времето.
И да – отделният ред в квитанцията, когато плащате за храма – това вече е като пито-платено. Кметството на Електростал (град в Русия), автор на тази духовна иновация, ще ви научи.
Между другото, като заговорихме за квитанции – при нас върви реформа на жилищно-комуналното стопанство. Вече около 10 години. И точно започна нов етап. Така, че квитанцията за жилището ви скоро ще е около 5000 рубли, примерно.
Да, а облекченията! Осребриха ли ви ги вече? Не са? Е, да бъда честен – завиждам ви. Колко чудни открития още ви очакват.
Освен това преди около пет години нашата дивизия „Дзержински” вече проведе учения на тема „разгонване на тълпи недоволни пенсионери”. Струва ми се, че те с радост ще предадат опита си на вашия „Беркут”.
Е, за такива дреболии като отнемането на най-апетитните парчета земя под дворците и извънградските къщи, преразпределението на бизнеса – край! За събарянето и изгарянето на жилищни блокове при строителството на търговски центрове и пр. и пр., няма да говоря. За данъчните, за санитарно-епидемиологичната инспекция, за пожарникарите, за прокуратурата, за следствения комитет, за ФСБ-ейците, за администрация и пр. – също. Казват, че там се изхранвате от туризъм, нали? Е, нищо, нищо. При нас на това му казват „да смачкаш бизнеса”. Няма нищо. Ще се приспособите.
По отношение на туризма. Там си имате частни хотелчета, нали? На първа линия до морето, нали? В Крим?
Е, не е драма, не е драма.
Като се замислиш – просто няма да имате вече частни хотелчета на първа линия. Но каква пък ще бъде вилата на Ткачов (губернатор на Краснодарския край в Югозападна Русия)! Вилата на Шойгу (бивш министър на извънредните ситуации, сега министър на отбраната)! Вилите на всичките сенатори! Вилите на всичките депутати! Вилите на всичките ФСБ-ейци! След тях на цялото следствие и на цялата прокуратура! Какви яхти ще се паркират там при вас на частните кейове! С какви огради ще заградят вашето море! Всички проклети бандеровци ще ви завидят. А на вас и градският плаж в Севастопол ви стига.
Между другото, препоръчвам ви също така да научите фразата „Много сте, а аз съм сама” по отношение на „Пощата на Русия”, обслужването на едно гише, Сбербанк, Пенсионния фонд, социалното осигуряване – всичко това вече е ваше. Поздравявам ви.
А, да. По отношение на Сбербанк. Отново ви провървя – точно сега при нас се провежда поредният кръг от пенсионната реформа. Как се изчисляваха пенсиите преди – така и никой не разбираше, а сега съвсем никой не разбира – ще ги има, или няма да ги има.
Впрочем, научете още два термина. КТО – това е контратерористична операция, и „хексоген”. Това е важно. Ето това в момента е наистина важно. И се постарайте в бъдеще да избягвате места със струпвания на хора, гари, летища – особено гари и летища, автогари, пазари, концерти и т.н. На летището вече идвайте около три часа по-рано. На всеки вход ще има скенери. С милицията по-добре не се шегувайте. Постарайте се да не носите брада. Изсветлете си косите. Обръщайте си джобовете и давайте да ви претърсват при първо поискване. Никога, ама никога, не излизайте от къщи без документи.
Е, не забравяйте и за санкциите от нашите международни приятели, т.е. сега вече са ви врагове. Вие сега сте – Русия.
Това е за дреболиите. А обобщено:
Митингите в Русия са забранени.
Съпротивата при незаконни арести и незаконно задържане са забранени.
Самоопределението на нациите е забранено.
Излизането от състава на Русия е забранено. Сепаратизмът е забранен.
Осиновяването на деца от чужденци е забранено.
Пропагандирането на хомосексуализъм е забранено.
Концертите на Мадона и „Океан Эльзы” (украинска рок група) са забранени.
Неодобрените плакати са забранени.
Тв каналът „Дъжд” (спрян от излъчване от големите руски телевизионни оператори) е забранен.
Виртуалните пари ще бъдат забранени до дни.
Цените в Москва са точно два пъти по-високи, отколкото в Киев. За всичко.
А, да. Накрая. Алкохолът у нас (а сега и у вас) – също е забранен от 11 вечерта до 8 сутринта. Сух закон, знаете.

* Текстът е публикуван в сайта www.snob.ru. Авторът Аркадий Бабченко е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г.

Вярвам, че съществува истинска потребност от Бог

Романът на писателя Мишел Уелбек „Подчинение” излезе на френския книжен пазар в деня на кървавото нападение срещу сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа един радикален мюсюлманин става президент на Франция през 2022 г. Разговор на Мишел Уелбек за завръщането на религиозното с журналиста Силвен Бурмо,Мишел Уелбек който е негов приятел.
Въпрос: Мишел, защо го направи?
Мишел Уелбек: По много причини. Не обичам думата, но мисля, че това ми е професията. След завръщането ми от Ирландия във Франция забелязах големи промени. Промени не само във Франция, но и в целия Запад. Когато човек живее в изгнание, като мен, не се интересува от твърде много неща, нито от обществото, от което произхожда, нито от това, в което живее. А освен това Ирландия е особен случай. Втората причина е, че моят атеизъм не се справи добре с поредицата смъртни случаи, които преживях. Наистина не можах да ги понеса.
Смъртта на твоето куче и на родителите ти?
Да, твърде много за кратко време. Това беше подсилено и от факта, че аз, противно на моето убеждение, не съм атеист, всъщност съм агностик. Обикновено зад това се крие атеизъм, но в моя случай не мисля, че е така. Щом разгледах в нова светлина въпроса дали съществува един Създател, един космически ред, нещо подобно, ми стана ясно, че не съм в състояние да отговоря.
Как измисли този фикшън, в който Марин льо Пен се явява на втория тур на президентските избори срещу президент от мюсюлманска партия?
Да, Марин льо Пен ми изглежда доста вероятна през 2022 г., дори още през 2017 г. Мюсюлманската партия – тук, разбира се, се отива твърде далеч. Стигаш до същината. Опитах се да се поставя на мястото на един мюсюлманин и ми стана ясно, че в действителност те са в една напълно шизофренична ситуация. Защото като цяло мюсюлманите не се интересуват много от икономически въпроси. За тях решаващите теми по-скоро са тези, които аз бих нарекъл обществени.
Във всеки случай по отношение на тях те са много далеч от левите, още по-далеч от зелените. Достатъчно е да споменем хомосексуалните бракове, това важи и за повечето други теми. Ала не се знае и защо мюсюлманите трябва да гласуват като десни, още по-малко за десните екстремисти, които ги отхвърлят с все сила.
Следователно, какво трябва да направи един мюсюлманин, който иска да гласува? Той е в невъзможна ситуация. Той не е представен от никого. Би било погрешно да кажем, че ислямът е религия, която няма политическа консеквентност, тя има някаква, католицизмът също има някаква, дори когато католиците получават често отпор. Във всеки случай аз вярвам, че всъщност една ислямска партия е наложителна идея.
Добре, но да си представиш, че след седем години тази партия би била в състояние да спечели президентските избори?
Съгласен съм, това не е много вероятно. По две причини. Първата е най-трудната: мюсюлманите първо трябва да се разберат помежду си. Нужен е някой, който е много интелигентен и притежава изключителен политически талант. Да предположим, че има такава партия, тя сигурно може да получи подкрепа, но се нуждае от значително повече време. Като се огледа човек как се е разраснало мюсюлманското братство, вижда една локална организационна мрежа, социални организации, културни центрове, молитвени домове, почивни домове, медицинска помощ – почти като направеното преди време от Комунистическата партия.
Вярвам, че в страна, в която нищетата се разпространява все повече, „нормалните мюсюлмани”, ако ми е позволено да се изразя така, могат да бъдат убедени. Но един такъв процес ще продължи много десетилетия. При това вече нямаме „нормални мюсюлмани”, защото виждаме хора да преминават към исляма, без да имат каквито и да било магребски корени.
Вероятно може да се стигне толкова далеч, че тези хора да са заинтересовани преди всичко да отидат в Сирия и по-малко да приемат исляма.
Не вярвам. Вярвам, че съществува истинска потребност от Бог и че завръщането на религиозното не е лозунг, а реалност, която сега ни застига с висока скорост.
Тази хипотеза е съществена за романа, но ние знаем, че от дълго време тя се оспорва от много изследователи, които показват, че има прогресивна секуларизация на исляма и че насилието и радикализацията могат да се приемат като последна форма на бунт.
Не го наблюдавам. Не е само ислямът, който печели от това, в Северна и Южна Америка са по-скоро евангелистите. Това не е френски феномен, а почти световен. Що се отнася до Азия, не съм много информиран, но случаят с Африка е интересен, защото там расте напливът към двете големи религиозни сили: евангелистите и ислямът. Не вярвам, че едно общество може да издържи без религия.
Но защо е това решение нещата „да се драматизират”, в известен смисъл, когато сам казваш, че не е вероятно през 2022 г. във Франция да бъде избран президент мюсюлманин?
Да, това вероятно е моята слабост към масовата публика, към трилъра. В мен съществува и една боязлива страна. Използвам този факт, за да създам страх. В действителност не знаеш точно от какво изпитваш страх. Дали от тези, които държат на френската идентичност или от мюсюлманите.
Не мислиш ли, че така изостряш представата, че ислямът виси над нас като дамоклев меч, изобщо най-ужасната страна?
Та това днес е почти единствената тема, с която се занимават медиите, повече няма накъде да се изостри.
В романа споменаваш, че френските интелектуалци имат склонността никога да не се чувстват отговорни за нещо.
Зададе ли си въпроса за твоята литературна отговорност?
Но аз не съм интелектуалец. Не заемам позиция, не защитавам никакви режими. Отхвърлям всякаква отговорност, дори пледирам за пълна безотговорност. Освен ако в романите ми не говоря за литература, тогава се ангажирам като литературен критик. Но есетата са това, което променя света.
А романите не променят ли света?
Имам чувството, че „Капиталът” е бил твърде груб, по-скоро „Комунистическият манифест” е бил четен и е променил света. Русо е променил света, той е знаел как да бъде убедителен понякога. Просто е. Ако искаш да промениш света, трябва да кажеш: ето, такъв е светът и това трябва да се направи. Не бива да се изгубваш в романтични съзерцания. Не е ефективно.
Изграждаш противоречие между антирасизма и лаицизма. Ала антирасистите често са защитници на лаицизма, тъй като и двете страни имат своите корени във философията на Просвещението.
Добре, но можем да обявим философията на Просвещението за мъртва. Един неоспорим аргумент: забрадената кандидатка в предизборната листа на крайно левия политик Оливие Безансно, която е съвършен пример за това противоречие. Ала не само мюсюлманите се намират в шизофренична ситуация, когато става дума за това, което по традиция наричаме „ценности”. В това отношение десните екстремисти са много по-близо до мюсюлманите, отколкото левицата. Налице са много повече фундаментални противоречия между един мюсюлманин и един атеист лаицист, отколкото между един мюсюлманин и един католик, това ми изглежда очевидно.
Думата вероятно е неподходяща, ала съществуват способи и начини да се стигматизират групи и категории от личности, които са расизъм.
Но не, ислямофобията не е расизъм. Ако има нещо, което е очевидно, е това.
А не се ли развива в романа „Подчинение” една теория на конспирацията, според която мюсюлманите могат да вземат властта?
Не. Налице е деструкция на философията, която тръгва от Просвещението, която вече няма смисъл за никого или поне има за малцина. Насреща й католицизмът се държи сравнително добре. Аз съм оптимист, че разбирателството между католицизма и мюсюлманите е възможно. Това вече сме го виждали, може да се повтори.
Ти, който си бил станал агностик, гледаш положително на унищожението на просвещенската философия?
Да. Това трябваше да се случи и сега се случва. Бяхме в онази фаза, която Огюст Конт нарича метафизическа, която започва през Средновековието и чиято единствена цел е да унищожи предходната фаза. Тя самата не може нищо да сътвори, само пустота и нещастие. Затова, да, аз съм противник на тази философия, която произхожда от Просвещението, това трябва да се каже ясно.
Източник: портал „Култура”

Michel H2

Вече не ми пука за Русия

Отскоро съвсем престана да ми пука какво ще стане с тази страна. Нещо повече – не само че не ми пука, не само че ми е безразлично, ами… Всъщност прокуратурата забранява да казвам това, което наистина мисляаркадий-бабченко-1_cr по този повод.
Не мога нищо да променя в тази страна, където ди от населението е изяло своя мозък, където зомбочекмеджето превърна хората в нежелаеща да мисли крещяща протоплазма с пяна на устата. Поне да беше просто немислеща, ами тя е и действаща! Страна, в която сто милиона фанатични фашизирани зомбита излязоха на повърхността, в която жените се отказват от загиналите си мъже-войници срещу пари, в която родителите с мълчанието си се отказват от своите оказали се в плен синове, а децата идват на гроба на своя загинал на „Курск“ баща с портрета на човека, който каза: „Тя потъна.“ И който каза и за десетте долара1.
Абсолютно не ми пука защо се стигна дотук. Не ми пука за причините, поради които хората изядоха своя мозък. Не ми пука. Не ме интересува.
Вече дори не ми е мъчно, че си нямам страна. Това е територия, населена с тези хора – това не е моята страна.
Какво говорим всъщност! Тя винаги си е била такава. Те имаха едно десетилетие свобода – от 1991 до 2000 година. Те не завоюваха тази свобода. Дадоха им я. Дадоха им я безплатно, даром – само живейте, стройте своето бъдеще! Но те не могат да живеят свободни. Страх ги е да живеят свободни и тази безплатно получена свобода те с огромна радост при първа възможност размениха срещу „вертикала на властта“, срещу „ще ги трепем в кенефа“2, срещу стабилността, величието, подполковника от КГБ, портретите на Сталин и кримнаш3. Сами го направиха. Върнаха свободата в чинийка. Заедно с каишка и намордник.
Не ми пука как се стигна дотук. Не ми пука какво ще става с тях. Не ми пука какво ще става с тази територия – именно територия, страна вече няма, както няма и нация, а само групички от атомизирани озлобени зомбита, ненавиждащи всички останали, които не влизат в тяхното ято. Не ми пука. Животът в гетото не ражда любов къв гетото.
Нищо не мога да променя, макар Бог да е свидетел, че се опитвах. Наистина се опитвах.
И ако тази страна пропадне сама в дупката – това е само половината злина. Но на нея не й стига да убива само собствените си граждани. На нея й трябва задължително да убива и чужденци. Да пали в танковете не само своите деца, но и чуждите. Зомбитата искат да убиват и хора.
Да, империята се разпада. Според историческото мерило й остава малко, а какво ще последва? Поредната кървава гражданска месомелачка ли, петрол срещу храни и външно управление ли, Китай ли от едното до другото море, групичка от раздробените бандитски православни ДНР-ЛНР4 върху една шеста част от сушата на Земята, от които целият останал свят ще се обгради с каменна стена, като предварително им отнеме ядрената тояга, православна „Ислямска държава“ или истинска „Ислямска държава“ и неизменно следващото ги средновековие в прекия смисъл на тази дума? Вече не ми пука.
Как точно ще умре тази територия, вече няма значение. За мен вече няма значение.
Страшно е само това, че Мордор5, докато издъхва, ще повлече след себе си живота на още хиляди и хиляди нормални хора.
Нищо не мога да променя в тази страна. Опитвах се – опитвахме се – но не можахме. Те са повече. Те са много. Те са милиони.
Но въпреки това – извинявайте.
––

1 „Събрали курви за по десет долара.“ Според Виктор Шендерович Путин казал това по адрес на вдовиците на загиналите с подводницата „Курск“ моряци след появата им в студиото на телевизия ОРТ.
2 Изразът е употребен на пресконференция през 1999 г. от Путин, тогава премиер на Русия. В коментар за бомбардировките на руската армия в чеченската столица Грозни той заяви: „Ще преследваме терористите навсякъде. Значи, извинете ме, в тоалетната ще ги хванем, в кенефа ще ги трепем в края на краищата.“
3 Хаштаг в социалните мрежи, създдаден от руски привърженици на анексирането на Крим. Означава „Крим е наш“.
4 Съкращения на самообявилите се сепаратистки Донецка и Луганска народна републики на територията на Украйна.
5 На елфически език „Черна земя“ – географска област в измисления свят на Средната земя, описан в творбите на английския писател Дж. Р. Р. Толкин.

––

* Авторът е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Участвал е в двете войни в Чечня, а като кореспондент е отразявал войната в Южна Осетия. Препечатваме коментара му от неговия блок в сайта на радио „Ехото на Москва“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по темата

Хранат

Животът на Христос е една непрекъсната, несподелена любов, какъвто е животът ни. И над него тегне същото проклятие, което е и над човека , той е безсилен, иска, а не може, протяга ръка към дървото на живота,С малката но откъсва плод от дървото на познанието и всичко се превръща в постоянно убягваща му сянка. Друг изход няма, трябва да приемем безсилието си на хора. Когато Христос извикал с висок глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” – това е било ужасно. Ужасно е, че и сега всеки от нас би могъл да извика така…

Едно мое тълкувание на Лев Шестов

Страница 1 от 11