Страница 1 от 11

Сънят на смешния човек

Първа част
Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори когато ми се присмиват- и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях- не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно. А ми е тъжно, понеже те не знаят истината, а аз зная тая истина. Ох, колко тежко е само ти единствен да знаеш истината! Но те не могат да го разберат. Чети повече

Шестов или Чистота на отчаянието

Имаше някога една млада жена по име Сорана и с фамилия Гуриан. В 50-те години тя напусна родната си Румъния след преживени злополучия, които предпочиташе да споменава колкото е възможно по-рядко. Животът на изгнаничка в Париж не й причиняваше големи грижи. И дори, от цялата група студенти, начинаещи литератори и художници, с които общуваше, тя всъщност се прочу първа; добрият издател Жюлиар закупи първата й повест, скоро последва и втора. Но ненадейно (как иначе би могло, ако не ненадейно) тя научи, че е болна от рак на гърдата. Чети повече

Страница 1 от 11