Страница 1 от 11

Общностите, познаваеми само „изотвътре”

Преди около седмица седнах да си почина в градината на квартално кафене. Бе късно привечер, бях сам, а в кафенето бе заета само още една маса. На нея седяха петима мъже, очевидно стари и близки приятели, защото говореха точно като такива – оживено, възбудено и същевременно без напрежение. Около компанията витаеше някакъв особен, самозасферен покой, който техните възклицания и повишавания на тона по никакъв начин не нарушаваха. Чети повече

Носталгията по СССР и ресъветизацията на Русия

Академичната година е към края си, както и моят престой в Русия (Слава Богу!) и поради огромния интерес от много мои приятели, колеги и студенти е време да споделя моите лични впечатления от ресъветизацията на Русия.
Още след оттеглянето на Елцин и идването на Путин на власт през 2000 г. в Русия започна постепенна реабилитация на комунизма и реставрацията на буквално всичко съветско. Чети повече

АЗ-ЪТ КАТО ДРУГИТЕ

Истинската илюзия е, че сме отделени едни от други.
Тук искам да изразя нещо неизразимо. Ако го прочетете и схванете, то ще бъде защото вече някак си сте го знаели. Това, което искам да изразя или да подчертая отново е, че Вашата истинска самоличност в този свят е всичко друго, но не и нещата, които са Ви карали да вярвате. Чети повече

Парадоксът на края и безкрайността

На пръв поглед смъртта е самото безсмислие, самият ужас от нищото, което „ще ни принадлежи”, което „ще станем”.
Но ако това е така, то тогава при първо приближение едно успокояване на този ужас не би ли трябвало да бъде – нека дори абстрактната – възможност това небитие да не ме постига? Тогава аз бих могъл да се успокоя. Чети повече

Париж, Бекет и аз

Париж се променя по-малко от останалите водещи градове. Местата за срещи, където интелектуалците се намират, може и да се променят – от Монмартр до Монпарнас, от Сен-Жермен-дьо-пре до източен Париж и някои от предградията, където животът е по-евтин, а изкуствата насърчавани или дори финансово поддържани. Чети повече

Страница 1 от 11