Страница 1 от 212

ПРЕДМЕТНИЯТ СВЯТ

 

 

Картината на заобикалящата ни среда постоянно се променя и постоянно ни изненадва. В довчерашното застинало пространство пристигат все нови и нови галактики от предмети, декорации и изрази, които определят по някакъв начин духа на времето. Простосмъртният консуматор почти денонощно е прострелван от картечните откоси на рекламата, предлагаща уникални стоки и пъстра майонеза от разнообразни рецепти за щас­тие. Постсоциалистическият мирянин е объркан от предметния взрив, променил пейзажа, още повече, че детонация­та от този взрив осезаемо из­празва кесията му.

Като се започне от почти дворцово-феодалните мебели и се стигне до тенджерите със златно покритие, много мага­зини са истински зрелища на абсурда, подходящи по-скоро за арабски халифи, отколкото за гореспоменатия постсоциалистически мирянин. Стоките постоянно натискат клавишите на всички регистри, засилващи изкушенията, и като че ли дават нови названия на действителността. Изгражда се но­ва символна система от пред­метни знаци, по която обществото трябва да дешифрира кой, кой е и как живее. Апети­тите нарастват балоноподобно и този, който се гмурка в топлите води на желанията, рискува да се удави в тях. Немотивираните апетити, лише­ните от основание желания, често водят до почти шизофренично раздвоение между възможности и мними потребности. Подобен подход започва от края, като приема края за нача­ло. Рекламите с гротескно-захаросан език ни внушават, че „Пежо“ ще ни донесе нов начин на живот, което е една абсо­лютно фалшива връзка. Време­то ще ни покаже по един мъчи­телен начин, че тъкмо обрат­ното – новият начин на живот и работа в процеса на създаване на ценности биха могли да ни донесат автомобил „Пежо“. Рекламите и хубавите стоки /дай, боже, винаги да ги има/ често ще поставят капани за тези, които не подреждат не­щата в техния единствен, ес­тествен и правилен порядък. Във всички случаи лъскавите стоки, каквито и да са те, ви­наги са били един имитационен свят, задоволяващ на различни нива и степени човешката суе­та. Високомотивираните индивиди, носители на оригинални духовни ценности, рядко се приобщават към блясъка на предметния свят. Разбира се, отношението на човека към предметите е личен проблем, но дори и като такъв, той никога не е бил най-същностния в живота му.

Натрупването на материал­ни ценности само по себе си е хубаво нещо, стига да не се превърне в тъп ритуал за лич­на изява или в надута парвенюшка консумация, откриваща пътя към духовната пустош. При нас натрупването го няма, но апетитите са вече налице. Ако човек съсредоточи внима­нието и мислите си върху на­чина, по който консумира пред­метния свят, може би ще забележи, че там съществува тънка, почти невидима и все пак съществуваща нравствена взаимозависимост. Това последното отдавна са го забелязали хората, живеещи в онези части на света, които напоследък наричаме „богатия и циви­лизован Запад“

 

 

ПРОШКА

Да простите на някого
е твърдо доказателство за Вашето намерение
да живеете живота си сега, докато го имате,
и да сте мъртъв, когато сте мъртъв.

От време на време някои хора ще Ви причиняват неща, които със сигурност няма да подпомагат Вашата жизненост и удовлетвореност от живота. Може би ще го правят в продължение на години, със или без Вашето съдействие. Наистина, Вие създавате преживяването, че нещо Ви се „причинява”, но също така истина е, че хората действително Ви причиняват разни неща. Ако не знаете това, ще се видите в големи трудности. Имам за Вас една географска карта, за да намерите пътя към дома.
Въпреки че не искам да изкарвате хората неправи заради действията им, определено искам да ги държите отговорни за действията им. Когато държите хората отговорни за делата им, най-вероятно никога няма да се стигне до там, да Ви се причини нещо, достатъчно значително, за да изисква „опрощение”. Ако не ги държите отговорни за делата им, тогава сам си го търсите и вероятно забелязвате, че го получавате. Да държите някого отговорен за действията му означава да забележите действията му и после да разговаряте с него за това, което знаете за последствията от такива действия в този свят. С други думи, Вие придружавате хората в тяхната несъзнателност по отношение на това, което са решили в живота. Впрочем точно това правя и аз с Вас. Да държите хората отговорни за действията им значи да оперирате извън системата грешно/правилно. Ако давате или не давате право на някого, той става по-несъзнателен.
В случай, че му давате право, той няма да бъде предизвикан да погледне трезво на живота си.
Ако пък го изкарвате неправ, ще мобилизира съпротивата си, за да се защити от нападението Ви и ще се опитва сам да излезе прав.

Никой не е по-несъзнателен от онзи,
който е зает с доказване на правотата си.

Значи, ако систематично сте оставяли хората да бъдат отговорни за действията си, вероятно няма много неща, които да трябва да прощавате някому. Или може би сте пренебрегнали дълга на другите да си дават сметка какво вършат и забелязвате, че имате малко или много неща за прощаване. Бих желал първо да сте наясно по две неща: какво означава „да простите” и заради кого го правите. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Не прибавяйте никакъв излишен баласт повече. Оставете го просто. Да простите значи да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Забележете, че не е необходимо да се отказвате от отмъщението, а само от претенцията за него. И схванете тази дума „завинаги”. Тя изразява безусловната природа на прошката. Да „простите” не означава да поставяте условия, дори не и такива от вида: „Ще ти простя, ако не правиш повече така.” Затова, ако той пак го извърши, не е нужно отново да му прощавате – Вие вече сте го направили. Не се повтаряйте. Ако Ви хрумне, че трябва пак да му простите, значи не сте му простили първия път. Каквото сте направили тогава, ще трябва да се нарече другояче, не прошка. Значи, прощаването не е някакъв праведнически ритуал, който можете да повтаряте отново и отново. Чакайте! Не съм казал да не държите другите отговорни. По-добре ще е да ги държите отговорни, освен ако не искате наистина да си изпатите. Това означава, че след като сте простили на някого за нещо, Вие сте извън системата грешно/правилно. Ако другият го извърши отново, той не е неправ и същевременно е отговорен за последствията. Това би трябвало да Ви покаже заради кого всъщност вървите през процеса на прощаване.
Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. Другите не се нуждаят от прошка. Те са направили каквото са направили и това е – като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази „прошка” за себе си, за да се освободите от ненавистта си и така да можете да напреднете в живота. Вижте, ненавистта изразходва много жизнена енергия. Ако се освободите от нея, ще получите цялата тази енергия обратно. С нея ще можете да правите още повече бели.
Как ще знаете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете („know” без нужда от „how”). То ще бъде ясно за Вас, но, странно защо, няма да се „чувствате” някак особено. Може би изобщо няма да усетите никаква разлика и е много вероятно да забележите, че имате повече енергия, отколкото сте смятали за възможно, а може би не. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно – ако не стане, значи не сте простили. Ще забележите, че не се ровите непрекъснато в това, колко несправедливо са се отнесли към Вас. Ще забележите, че спите по-дълбоко, може би, а може би не.
Прощаването не е сложно, то е просто. Вие просто идентифицирате ненавистта си и се питате: „Да продължавам ли да хабя енергията си за това?” Ако отговорът е „не” – тогава това е. Може би ще поискате да разговаряте с другия, ако той е на разположение, но не е там работата. Вие го правите за себе си, не за другия. Затова да говорите с него е едно малко допълнение, което прибавяте накрая, ако искате. Но за да простите, трябва да бъдете истински честен по отношение на това, кого и за какво обвинявате. Докато не кажете на Себе си абсолютната истина, няма да можете да простите.
След като сте казали истината, трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжен да прощавате никому. Можете да държите на омразата и на старите си сметки, докато умрете, и можете да ги отнесете в гроба, ако искате. Няма да бъдете неправ – хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи наистина не е грешно да се обвинява и ненавижда – и има последствия. Бъдете сигурен, че ясно виждате последствията, после избирайте.
Не казвам „решавайте”. Казвам избирайте. Не на базата на списък от основания, според които Вие „би трябвало …”. С основания не може да се избира – това се казва „решаване”. Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорен за действията си. Вие сте отговорен и е добре това да Ви е ясно. Изборът не е нещо, което можем да Ви накараме да направите или не. Нещо повече: ако сте длъжен да свършите нещо, Вие не можете да го свършите. Вие не можете да простите на някого, ако сте „длъжен” да му простите.
Впрочем, ако личността, за която може би си мислите, не е вече между живите, това не е от значение за прошката. То дори е отлична възможност да преживеете на кого прощавате. Явно не на онзи и явно не сте длъжен.

ПРОСТЪПКА

Простъпката е мисъл или действие,
което отрича чувството за жизненост на някой друг.
Във всекидневието ние сме склонни
да оправдаваме и отричаме простъпките си
или да твърдим неистината за тях.
Може да се каже, че този начин на държане
е изворът на всички страдания в живота.

Простъпката е действието или мисълта за нещо зло, престъпно или обидно спрямо друга личност. Тук се интересуваме на първо място от действието или мисълта за нещо зло, т.е. което намалява чувството за жизненост на някой друг. Бих искал да Ви е ясно, че простъпката може да бъде както мисъл, така и действие, и искам точно да разберете динамиката, заложена в нея, за да осъзнаете своите простъпки спрямо другите.
Простъпката се базира на неприемане на това, какъв е другият човек. Неприемането води до спонтанни действия или мисли да се причини нещо на тази личност и се оправдава с това, че нейният облик не съвпада с Вашите представи. С други думи простъпката започва винаги във Вас и никъде другаде, все едно какви са обстоятелствата (които впрочем Вие сте предизвикали) и все едно колко основателни Ви изглеждат те.
След като сте оправдали своето неприемане на другата личност, много вероятно е да предприемете някакво явно или прикрито действие с цел да намалите нейното чувство за жизненост. За да извършите това, Вие по необходимост трябва да излезете от съзвучие с Аз-а си и това води до Вашето отчуждаване от него. Щом веднъж сте постигнали това, Вие сте свободен да провокирате другия така, че той да започне да се държи по начин, оправдаващ за Вас това, което сте му причинили. Или, другояче казано, той започва да реагира към Вас така, че се оправдава Вашата простъпка спрямо него, а също и онези, които бихте избрали да сторите в бъдеще. Ако другият не реагира на провокациите Ви, тогава просто ще вземете това, което той върши (каквото и да е то), ще го преиначите във възприятието си и ще привлечете това свое възприятие като оправдание за собственото си коварство. Във Вашите очи другият ще започне да изглежда зъл, а Вие – справедлив. Може би ще започнете да разказвате на другите за неговите недостатъци. Вашето отношение е развалено, но сега вече сте събрали основания защо е така и нито едно не се отнася до Вас.
Най-добрият начин да се справите с простъпките е нито да ги мислите, нито да ги вършите, но може да се намирате в положение изобщо да не осъзнавате възможността да престанете. След като веднъж сте извършили простъпка, единствената алтернатива с изгледи за успех е да общувате и да поемете отговорността. Ако правите това, простъпката ще изчезне от Вашето преживяване и ще бъде въведена следващата фаза: прошка, която ще направи отношението Ви отново пълно и съвършено.

БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ

Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

САМУРАИ

Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

ПАРИ

Парите въплъщават едно измамно чувство на сигурност по отношение на шансовете за оцеляване.Към парите е прикачен невероятно много инвентар. Те са представителни за огромен брой несвързани една с друга теми. Усложненията, които може да предизвика инвентарът около парите, са накарали някои хора и движения да ги проклинат като олицетворение на самото зло. Парите не са коренът на всяко зло. Дори любовта към тях не е коренът на всяко зло. Коренът на всяко зло е огромният стремеж на човека да оцелее, да бъде прав, да изкарва другите неправи, да се налага и да използва. Парите просто могат да бъдат много лесно съчетани в този процес.
Първоначално не е имало пари. Те са изобретени от разсъдъка, за да представят предметно притежание. Първите пари са били самите стоки. Паричната единица е трябвало да бъде компактна и лесна за транспортиране. В някои части на света все още се използват платежни средства като яйца, миди, кожи и т.н. Били са установени приблизителни равенства, за да се възпроизведат стойностните отношения на различните платежни средства.
Човешкият разсъдък никога не се чувства сигурен и доколкото познаваме миналото, хората винаги са се страхували, че няма да оцелеят. Понякога този страх е бил или е оправдан, но най-често, докато фактите говорят в полза на оцеляването, разсъдъкът трескаво се занимава с неоцеляването. Преживяването на сигурност в оцеляването е било трудно постижимо в човешката история, ето защо парите са поели функцията да придават един вид измамно чувство на сигурност по отношение на вероятността за оцеляване. Изхождайки от това състояние, хората започнали да ламтят за пари и в своята алчност дали власт в ръцете на ония, които ги имали – с надеждата да спечелят благосклонността им и така да увеличат собствените си шансове за оцеляване. Ако разгледате отблизо тези предположения, ще видите, че те са съвършено абсурдни и нелогични. Все едно. Хората предпочитат да се чувстват сигурни, вместо да използват здравия си разум. Когато става въпрос за пари, хората нито се чувстват сигурни, нито са разумни.
Разсъдъкът създава илюзията, че Аз-ът е несъвършен, че не е пълен и адекватен. По-нататък той обявява (постулира), че предмети могат да направят Аз-а пълен и завършен. Парите представят предмети, затова разсъдъкът се стреми към тях в усилието да създаде преживяване за пълнота и завършеност. Обаче той никога не признава пълнотата. Щом забележи, че все още съществува чувство на незавършеност, той иска още повече пари. Понякога разсъдъкът забелязва, че работата не е в парите. От това той по нелогичен начин може да заключи, че самите пари са причината за това чувство на незавършеност. Поради вяра в тази безсмислица хората раздават всичките си пари, само за да открият, че са все още неудовлетворени. Вижте, да бъдете удовлетворен и да преживявате завършеност няма общо с нищо друго, освен с удовлетворение и завършеност. Това не се постига с повече пари. Не се постига и с по-малко пари. Удовлетворението е за една много избрана група от хора: онези, които са готови да бъдат доволни. От тях няма много.
Печеленето на пари няма да засили нито на косъм Вашето чувство за завършеност. Обаче не Ви казвам да не играете играта на парите. Да живеете в този свят означава, че дори ще е много трудно да не я играете. Бих искал само да знаете какво можете да очаквате от парите и какво не. Ще разгледаме някои схващания за тях, които не носят нищо. След това ще се обърнем към други, които носят нещо.
Не носи нищо да мислите, че поради богатството или бедността си сте по-добре от който и да е друг. Никой няма полза от това. Да сте огорчен от финансовото си положение не помага нито на Вас, нито на другите.
Не носи нищо да развивате убеждения по отношение на това, какво Ви причиняват „ония” на паричния сектор. Тогава ще имате само един куп основания, вместо това, което казвате, че искате да имате.
Не носи нищо да очаквате Вашите родители да продължават да Ви дават пари, когато вече сте възрастен. В края на краищата все някога ще трябва да постигнете яснота по въпроса, така че не е грешно да го направите рано, вместо късно.
Да гледате на парите като на цел сама за себе си, не върви. Парите са студени. Те никога няма да Ви обикнат и със сигурност няма да Ви топлят нощем. Ако искате пари, вземете си. Има цели планини от тях и техниките за придобиването им са основно документирани и достъпни за Вас. В света няма недостиг на предмети. Ако искате предмети, а ги нямате, трябва първо да преживеете отговорността за състоянието си, преди да го изясните. Изучаването на правилата за законно придобиване на пари е на Ваше разположение по всяко време. Ако смятате, че искате да имате пари, а не изучавате правилата, тогава мога да заключа, че предпочитате да се оплаквате и мърморите, вместо да имате пари.
За да разберете парите, трябва да се олекотите, като хвърлите своите системи от убеждения за тях. Парите ще бъдат проблем за Вас, докато не изоставите позициите си и не осъзнаете, че може би не сте прав с убежденията си. Дори и за парите е валидно, че можете да проправяте пътя си само чрез просветление.
Впрочем с парите може да се борави лесно: харчете по-малко, отколкото получавате и получавайте повече, отколкото харчите.

Вие не сте парите си,
затова нека те да Ви служат, а не Вие на тях.

СЕКС

Сексът е удоволствие, а удоволствието е добро за Вас, независимо какво казват убежденията Ви.

Сексуалността е аспект на тялото, предназначен за продължаване на рода. Човекът е „съвършен оцеляващ” и един от изразите на това е интензивното удоволствие, вградено в действията за възпроизвеждане на тялото. Тъкмо защото сексът доставя такова огромно удоволствие, разсъдъкът изгражда невероятно количество инвентар около него. Чети повече

ДНЕС

 Вижте, дрямката на един народ винаги се е харесвала на управляващите. Будността, осъзнаването и интелигентността винаги са я заплашвали. Един буден и осъзнат народ винаги е проблем за управляващите политици. Човекът, излязал на улицата, осъзнал истините, се превръща в движещият се копнеж на своя живот.Протестиращите днес дават силен знак за залеза на митовете. Чети повече

ДЕЦА

Децата разширяват Вашето преживяване на света.
Под “деца” тук се имат предвид хората, към които сте поели задължението да ги подкрепяте в оцеляването, докато бъдат в състояние да оцеляват самостоятелно. Те не са непременно Ваши кръвни роднини и не е задължително да принадлежат към определена възрастова група. Отношения родители – деца се създават спонтанно между хора от всички възрасти като проява на намерението на Аз-а да бъде завършен и удовлетворен. Вие може би не съзнавате кои са “децата” в живота Ви. Чети повече

РОДИТЕЛИ

Явно е, че сте оцелели. С това Вашите родители са свършили работата си. Всичко останало, което някога сте казали по тази тема, Ви е служело да Ви изкара прав.

“Родители” са онези хора, които са играли важна роля в ранните години на живота Ви, като са били с Вас и са поели задоволяването на фундаменталните Ви потребности, докато сте започнали да оцелявате самостоятелно, без тяхна помощ. Чети повече

Страница 1 от 212