Страница 1 от 11

Шизофрении и национални съгласия

Това, което виждаме на българската политическа сцена, е наистина нещо удивително. Не става дума за протестите, нито за оставката на Бойко Борисов, нито дори за прецедента един политически лидер да “поръчва” друг политически лидер. Става дума за една специфична политическа шизофрения, която отвреме навреме приема и формата на едно уродливо, извратено национално съгласие. Чети повече

Ами сега?

Уличните протести успяха. България може да ликува – “събудените” българи успяха да свалят правителството. Тиранът падна, милиционерската държава отиде в историята. Остава само ликуващите да си зададат един въпрос – ами сега?
Ами сега ето какво: на власт идват БСП и ДПС. Плюс Кунева или плюс националистите. Идват с големия шлем и порционите, със заменките и комисионните, с левия си завой (към Кремъл), с октоподите и наглите си. Това е единствения валиден отговор на този въпрос, който уличните бойци можеха да се зададат, преди да подхванат бойните песни “Боят настана, тупат сърца ни…” Чети повече

ТЯЛОТО

Тялото е възможно най-физичното проявление на Контекста. В човешкото тяло се съдържа както силата да се съществува, така и силата да се наблюдава съществуването. За разлика от други физични проявления на Контекста, то притежава уникалната способност да оформя себе си чрез интенция. Тялото е Контекст по извънредно действителен начин и разполага със средства да оформя не само себе си, но и своята околна среда. То дори мисли! Даже мисли на глас Чети повече

ОБКРЪЖАВАЩАТА СРЕДА КАТО ОГЛЕДАЛО

Знам, че подобно съждение отначало звучи много необичайно. Но едва ли обичайността на дадено твърдение трябва непременно да се приема като критерий за верността му. Така наречената обкръжаваща среда в действителност е огледало, в което всеки вижда само себе си. Той никога не може да види нещо друго освен себе си, защото от истинската, обективна, еднаква за всички хора, цялостна действителност той филтрира единствено онова, към което притежава афинитет. Чети повече

Дейвид Айк за илюзиите на матрицата

Искам да говоря за някои от аспектите на матрицата, този затвор на ума, в който всъщност живеем, как го създаваме и как той бива манипулиран, така че реалността ни става тази, която ни налагат манипулаторите, защото тя устройва плановете им. Част от това е осъзнаването, че не сме физически тела, независимо дали са черни, бели или небесносиньо-розови. Това не сме ние, това е средство да преживеем тази реалност. Ние сме едно безкрайно съзнание, което не умира — тази дума не съществува в съзнанието. Чети повече

Горда съм, че Камю е останал верен на себе си

Кое е любимото ви произведение от Камю?
– Все още намирам „Чужденецът” за провокативен и вълнуващ, какъвто беше за мен и в гимназията – екзотична драма и размишление върху живота. Истински бисер, почти перфектно написан. От позицията на сегашните ми познания виждам книгата като портрет на Камю, младия алжирец. Декорът е неговият Алжир, неговото слънце и море. Дяволито Камю е вмъкнал себе си в сцената със съдебната зала в края на романа. С удоволствие чета и неговите бележници и дневници, за да се докосна до гласа му, настроенията му, бележките му към самия него. Чети повече

За добро и лошо: интернет и нашият все по-малък свят

Днес е време на тектонични промени в света. Старите институции са поставени под въпрос или, както видяхме по време на Арабската пролет, те направо се сриват. Новите технологии, свързани с интернет, ускоряват скоростта на информацията и на общуването. Изминахме много дълъг път за много кратко време, което всъщност си е революционно развитие. Когато пристигнах в България през 1995 г., интернет едва прохождаше. Чети повече

ВРЕМЕ

Времето повече от всичко омайва, омагьосва хората на тази планета. То изглежда точно толкова реална част от човешката природа, колкото и самите структури на разсъдъка. Времето се схваща като променлива константа, никога не е едно и също и затова е толкова обаятелно. Разсъдъкът го персонализира и изразходва огромно количество енергия за размисъл над него. Животът на разсъдъка започва и завършва в определени точки от времето. Това е повече от сигурно. Ето защо той прави времето, т.е. от недействителното, нещо крайно действително и създава безброй „чувства” в подкрепа на това становище. Чети повече

Страница 1 от 11