Страница 1 от 3123

Надеждите от 1989 г. не се оправдаха по никакъв начин

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на социалистическите държави съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад. Чети повече

Съществуват ситуациите: проблемите не съществуват.

Проблемите са твоите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не се превърне в проблем за един човек и да стане проблем за някой друг. Така че от тебе зависи, дали ще възникне проблем или няма да възникне – проблемите не съществуват: Те се намират в психиката на човека.
Следващият път, когато имаш някакво затруднение, което трябва да решиш, наблюдавай. Застани отстрани и
разгледай проблема. Наистина ли съществува или е създаден от тебе? Чети повече

Любов

Стремежът към пълна сигурност неизбежно поражда печал и страх. Тази жажда създава неувереност. Откривали ли сте някога пълна сигурност в някакви, каквито и да било, ваши отношения? Случвало ли се е това? Болшинството от нас жадуват за сигурност в любовта, стремят се да любят и да бъдат любими, но има ли любов там, където всеки от нас търси своята собствена сигурност? Не ни обичат, защото не знаем как да обичаме. Чети повече

Хана Аренд и „Изгубеното съкровище на революцията”

Хана Арендт рядко изразява вижданията си за демокрацията изцяло като политическа система, но може да се спори, че позитивната й идея за политиката може да бъде интерпретирана като синоним на демокрация в най-основния, етимологичен смисъл на думата. Антропологичните основи на нейното разбиране за политическото действие като осъществяване на човека са представени в „Човешкото Състояние”,  но са най-ясно изразени в „За революцията”, която само повърхностно представлява политико-исторически анализ на Американската, Френската и Съветската революции. Чети повече

НОЩЕМ

Потънал в нощта. Както понякога човек накланя глава, за да потъне в размисъл, така изцяло потънал в нощта. Наоколо хората спят. Малка театрална пиеса, невинна самоизмама, че спят вкъщи, в здраво легло под здрав покрив, изпънати или свити върху дюшеци, в чаршафи под одеяла, а в действителност, както веднъж някога и както веднъж по-късно, всички са събрани заедно в пуста местност, лагер на открито, огромно множество, тълпа, народ под студеното небе на студената земя, проснати там, където са стояли, притиснали чело върху ръката си с лице надолу, дишащи равномерно. А ти будуваш, ти си един от пазачите, откриваш ближния като размахваш горящото дърво от купчината съчки до теб. Защо будуваш? Казано е: един трябва да будува. Един трябва да е тук.

Откъс от „Сидхарта“

Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен и не върви съвсем бавно по пътя към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче — смъртта, а във всички смъртни — вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина — разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, и тогава всичко е добро, всичко е съвършено, всичко е Брахман. Ето защо всичко, което съществува, за мен е добро; виждам смъртта като живот, грехът като святост, благоразумието като лудост. Чети повече

Природата

Природата! Обкръжени, обхванати от нея, ние нито можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не паднем в ръцете й.
Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не е било; каквото е било, вече няма да бъде- всичко е ново, а всъщност всичко си е и старо. Ние живеем сред нея, без да й бъдем чужди. Тя вечно живее с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме. Чети повече

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА

Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони надеждите ми издъхват като простреляни птички. Това не може да забави крачките ми, защото винаги на мястото на прекъснатия полет се ражда ново прозрение. Есента навлиза във вените ми като истина, която трябва или да отхвърля, или да приема. Трябва да го направя с ясното съзнание за онова, което няма да се върне и да се изправя лице в лице с тайния си страх, че ще изгубя светлината. Чети повече

ИЗДРЪЖЛИВЕЦ НА ГЛАДУВАНЕ

През последните десетилетия интересът към изкуството на гладуването значително намаля. Докато по-рано имаше сметка да се устройват самостоятелно големи зрелища от този род, днес това е напълно невъзможно. Тогава времената бяха други. Целият град говореше за издръжливеца на гладуване; вниманието към него растеше с всеки изминал ден; всички искаха поне веднъж през деня да зърнат артиста; към края на изпитанието пред малката клетка от сутрин до вечер седяха зрители с абонаментни карти; разглеждания имаше и нощем – под светлината на факли, за по-силно въздействие. При хубаво време изнасяха клетката на открито и тогава показваха издръжливеца на гладуване главно на децата; Чети повече

ФОРЬО

На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, което не е вечно е непоносимо… Морето е вечност. Островът – откъснала се част от континента на отминалия ни живот… Винаги идват мигове, в които човек трябва да живее като остров. Преди да отплува. Завинаги. Чети повече

Страница 1 от 3123