Страница 3 от 41234

ЗА ВЕЧНО ЗЕЛЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

Колко незначителни и неприветливи изглеждат те в благоуханната пролет, когато кокиченцата и минзухарите обличат изящните си дрешки и изпъстрят земята с бяло, лилаво и жълто, когато листните пъпки разтварят пеленки и от всеки клон надничат с бляскави очички към събуждащия се свят, протягат жадно меки като кадифе малки листенца към наближаващата радост в живота им. А те стоят настрана, студени и безучастни към трепетното вълнение и радост, пулсиращи наоколо им.
В горещото щедро лято, когато целият растителен свят надява най-пищната си зелена премяна, когато розите се вият нагоре по портика и високата до кръста трева се полюлява из ливадите, а полята пъстреят от цветя — те изглеждат по-незначителни и неприветливи от всякога, изглеждат мръсни, стари и износени в избелелите си зимни дрехи. Чети повече

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР

Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там само на няколко километра извън града стреляха по мен. Само миг след изстрела си представих как крайниците ми омекват, как се свършва всичко в мен, как падам мъртъв върху влажната пръст. Ей така, по един определен начин мъртъв, като всички кучета от моята порода – с изпънати крака и отметната назад глава. Дори само като си представя тази сцена, ледени тръпки като игли се забиват по нещастното ми тяло. Сега ми се иска да бъда наруган и набит, всичко това би ми подействало невероятно добре. Чети повече

Колко немислимо е разпадането на Европейския съюз?

През 1992 светът се пробуди, откривайки, че Съветският съюз вече не се намира на картата. Едната от двете свръхсили беше се срутила без война, чуждо нашествие или някаква друга катастрофа. И това се случи противно на всички очаквания. Наистина, имаше ясни указания, подсказващи, че съветската система беше се намирала в необратим упадък още от 1970-те години, но се очакваше това да продължи десетилетия; нищо не предсказваше нейния внезапен колапс като връх на „краткия двадесети век“. Чети повече

ДИКТАТОРЪТ

ДИКТАТОРЪТ си бе избрал чистач на обущата сред повече от сто кандидати. Възлага му да не върши нищо друго освен да чисти неговите обуща. Това понася добре на простия селски човек, той бързо наддава на тегло и с годините заприличва почти напълно на своя началник – а е подчинен само на диктатора. Може би това се дължи отчасти на факта, че чистачът на обуща яде същата храна като диктатора. Той скоро добива същия дебел нос, а след това му опада косата – същия череп. Дебели обърнати устни изскачат напред и когато се захили, показва зъбите си. Всички, дори министрите и най-близките довереници на диктатора, се страхуват от чистача на обуща. Чети повече

Из “В защита на безделничеството”

Безделникът е един от най-дейните хора.
В първа сцена на второ действие на “Сарданапал” лорд Байрон кара Белезес да каже следното: “Леността (sloth) е най-прищевното от всички неща и изминава в начинанията си повече левги, отколкото генералите в своите походи, когато се опитват да надхитрят врага.”
Какво ли не му хрумва на ленивеца, когато рече да си убива времето?
Има дейности, които не са всъщност нищо друго освен особен вид леност, мързел. Мнозина от тези, които се поддават на пътешественическата страст, го правят, защото бягат от всяко конкретно място: те не могат да спрат никъде. Не ги привлича мястото, към което са се запътили, а ги отблъсква мястото, което напускат. Чети повече

ЗА ВЕЧНИЯ И НОВИЯ ЧОВЕК

Най-важният въпрос за нас е въпросът за човека. Всичко започва от него и свършва с него. Говори се за появата на нов човек. Търсят новия човек. И това не е ново, то се е случвало често. Безспорно е, че човекът се намира в процес на развитие или на регрес, той не е неподвижен. Може да се говори за новия технически човек, за фашисткия човек, за съветския или комунистически човек. Също така е ставало дума за католическия или протестантския човек, за ренесансовия или романтичния човек. Чети повече

Homo Perduto/ загубения човек/

ІІІ — Човекът, който винаги бързаше

В нашият град живееше един човек, който винаги бързаше. Всъщност неговата походка беше повече от бързане, беше нещо средно между ходене и тичане. Някой би помислил, че самолетът му излита след десетина минути, а пилотът вече е запалил машината и витлата набират скорост. Откъде ли се бе появила в живота му потребността от това безумно бързане, от това трескаво движение? Чети повече

ЖЕНАТА

От хилядите писма на жени от всички възрасти, които съм получил през дългогодишната ми практика на психолог, съм разбрал едно: щастието, сигурността и истинската им личност са тяхното отечество.
Живеем във време, в което самоубийствената психология надделява над вътрешната сигурност, време, в което съкровената човешка същност е изместена от повърхностното и от показното.
Това обяснява огромното желание на съвременната жена да преоткрие сигурността. Чети повече

Защо Светият Синод продължава да се ослушва за досиетата

Измина половин година от решението на комисията по досиетата, с което бяха публично разкрити агентите на бившата Държавна сигурност в ръководството на Българската православна църква (БПЦ).
Те се оказаха мнозинство в Светия Синод – 11 от общо 15 митрополити са служили на ДС. Тайно, защото тяхната принадлежност стана публично известна 23 години след промените.
Дядо владика, а досиетата? Чети повече

ДРАМА

  Драма е театърът, който „без да искате нарочно” играете в живота си и който смятате за истина. Цел на драмата е да докажете на другите и на себе си колко сте прав. Състоянието, в което се намирате, когато сте на сцената на живота, се нарича „жертва”. Положението на жертва оправдава за разсъдъка всяка роля, която му изглежда важна, все едно колко разрушителна е тя за него или за другите. В крайни случаи самоубийството и убийството са драматични инсценировки, които трябва да докажат на света колко прав е артистът и колко неправда му е била причинена. Чети повече

Страница 3 от 41234