Страница 2 от 41234

Поп-социализъм, поп-преход

Официалният разказ за комунизма представя едни тъмни години на диктатура, от които Източна Европа (за Азия май не сме съвсем сигурни) се отърсва в героична гражданска еуфория. Има и друг, носталгичен разказ за това колко беше хубаво тогава, как имахме време за всичко и как ни подмамиха американците да разрушим хубавата си държава. Аз ще предложа трети сюжет, в центъра на който ще бъде популярната култура: нейното канализиране и бюрократизиране във времето на социализма и избликването й в публичното пространство под формата на онова, което в Сърбия наричат турбофолк, в България – чалга, в Румъния – манеле. И което, според мен, не е просто музика или контракултура. Няма да разберем 90-те години без тази смесица от вулгарни песни, показно потребление и криминални типажи. И без възмущението срещу нея от страна на благообразната соц-интелигенция, която стремително се пролетаризираше. Чети повече

ЗА ЛЮБОВТА

В любовта има нещо аристократично и творческо, дълбоко индивидуално, свръхродово, неканонично, ненормативно, тя е неразбираема за средното родово съзнание. Любовта лежи вече в някакъв друг план на битието, не в този, в който живее и се урежда човешкия род. Любовта е извън човешкия род и излиза от съзнанието на човешкия род. Любовта не е необходима на човешкия род, за перспективите на неговото продължение и устройство. Тя остава някъде встрани. Сексуалният разврат е по-близък и по-разбираем за човешкия род, отколкото любовта, в известен смисъл е по-приемлив за него и дори по-безопасен. С разврата можеш да се уредиш в “света”, можеш да го ограничиш и подредиш. С любовта не можеш да се уредиш и тя не подлежи на никаква подредба. Чети повече

Двата кода на политическото говорене за “Пуси Райът”

Тъй като политическите факти са територията на алтернативното мислене и възприемане, за тях е нормално да се говори на различни езици, с различни жестове и интонации. В същото време назоваването не може да избегне мярата на истинността: нещата или се наричат с истинните им имена – или истината се замазва, префасонира и скрива зад ефимизми, за да обслужва определени политически интереси – или поне за да се спазва протоколността на официозния език, с който държави и институции общуват помежду си. Чети повече

ОТКЪС ОТ „РАВНОСМЕТКАТА“

***** Още не съм се справил с проблема за злото. Той придобива особено значение, когато преценявате дали съществува Бог и (ако съществува) какъв трябва да си го представяме. Един всемогъщ Бог може съвсем справедливо да бъде обвинен за съществуването на злото в света и би било глупаво да се отнасяме с възхищение към него или да се прекланяме пред него. Но умът и сърцето въстават против идеята за един невсеблаг Бог. Тогава ние сме принудени да приемем предположението, че Бог не е всемогъщ; един такъв Бог не съдържа в себе си обяснение за своето собствено съществуване и съществуването на създадения от него свят. Чети повече

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ

В необятното пространство са пръснати безброй светещи сфери; около всяка от тях, осветени от светлината й обикалят дузина по-малки, отвътре нажежени, отвън покрити със застинала втвърдена кора. Върху нея от един слой плесен са се зародили същества, които живеят и познават – това е емпиричната истина, реалното в света. Крайно мъчително е за едно мислещо същество да стои на една от тези сфери, без да знае откъде иде и къде отива и да бъде само едно от неизброимите подобни нему същества, които се тълпят, блъскат, страдат, които бързо и безспирно се появяват и изчезват във времето без начало и без край. Чети повече

ВЕЧНОТО НИКОГА

Идеята за съдбата на българина изисква житейски, а не научен опит. Никой учен, писател, философ или поет не може пълно да разкрие неговата най-съкровена лична история, неговите илюзии, надежди, грижи и страхове. Ако миналото е това, което си спомняме, а бъдещето е това, което очакваме да се случи, то къде точно се намира животът на българина! Не стои ли той винаги на ръба между едно нерадостно минало и едно обещано бъдеще, което никога не се случва.
Разбира се, историците и изследователите посочват фактите, причините и следствията от миналото, но те си остават някак като застинали принципи, недокосващи реалната съдба на българина. Чети повече

ЖИВОТ БЕЗ КАЧЕСТВА

За България често се казва (казвал съм го и аз), че не е държава, а територия. Вярно е – липсва й основната функция на държавата. Поне на модерната такава. И тя е да произвежда качество на живот за своите граждани.
Качеството на живот е нещо по-различно от елементарния, бакалски мислен просперитет. Има общо с тъй нареченото “добруване”, но не само. Измерва се със съдържанието на паницата, но и с доста други неща. И за неговата наличност не са достатъчни нито магистралите, нито спортните зали, нито “българският Лувър”. Чети повече

ОСНОВАНИЯ

Основанията (или “рационалните обяснения”) са представите и мислите, които си рецитираме, за да обясним какви са нещата, когато не сме готови да поемем отговорността за тях.
Основанието не трябва да се смесва с истинската причина. Истинската причина си е истинска причина. Основанията са извинение. Те Ви помагат да звучите „обосновано” и Ви придават измамното чувство на сигурност, че сте прав. В този свят на договорености основанията изкарват Вас прав, а другите – неправи. Чети повече

ЗА ВЛАКОВЕТЕ

Скоро прочетох един анекдот. Някакъв пътник се движел от вагон във вагон във влака и така, докато изгубил купето си. Срещнал кондуктора и го помолил да му помогне да го намери. „В кой вагон беше купето ви” – попитал той. „Не се сещам – отговорил пътникът. – Спомням се само, че през прозореца се виждаше една брезова горичка… ”
Този анекдот е една страхотна метафора на самия живот. Защото наистина, той – животът, не е нещо застинало, неподвижно, нещо, което си стои там, за да ни бъде лесно да проникнем в картината му… Чети повече

АБСУРДНИЯТ ЧОВЕК

Ако Ставрогин вярва, той не вярва, че вярва.
Ако пък не вярва, не вярва, че не вярва.
„Бесове“

Моята нива е времето“ — казва Гьоте. Ето една абсурдна мисъл. Какво всъщност е абсурдният човек? Този, който, без да го отрича, не прави нищо с оглед на вечното. Не защото стремежът му е чужд. Той просто предпочита своята смелост и своя разсъдък. Смелостта го учи да живее без призвание и да се задоволява с това, което има, разсъждението му показва докъде се простират границите му. Убеден в своята премерена свобода, в своя бунт без бъдеще и в своето мимолетно съзнание, той продължава да се лута във времето на своя живот. Там е неговата нива, там е неговата работа, която той не подлага на никаква преценка извън своята. Един по-голям живот не може да означава за него друг живот. Би било нечестно. Не говоря тук за смехотворната вечност, която наричат потомство. Мадам Ролан се позовава на нея. Непредпазливостта е получила урок. Потомството охотно споменава тази теза, но пропуска да я прецени. Мадам Ролан е безразлична на потомството. Чети повече

Страница 2 от 41234