Страница 1 от 41234

Загадката Яна Язова

„И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!
И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим.“

Нейната история не е българският еквивалент на пиесата „Пигмалион”, макар да двете да имат сходни елементи. Млада и красива дама с интелектуални заложби, заедно с известен професор, който я закриля и напътства. Всъщност именно той измисля псевдонима Яна Язова на Люба Ганчева, а дамата се превръща в „единствената правописна грешка” на професор Александър Балабанов, Чети повече

Д-р Коста Костов за морала като обществено понятие

Човек е бил създаден в края на седмицата, когато Бог е бил уморен.” Марк Твен

Надеждите на българите за по-достойно бъдеще ще се удвоят, ако възвърнем отношението си към личния и обществен морал. България е все още благодатно място за моралната низост и високопарната лъжа. Има много български последователи на Ницше, за които истината е само за безхарактерните, а силните и с характер лъжат като бакшиши. За тях Макиавели е гуру, защото е писал, че да излъжеш лъжеца е двойно удоволствие, а те лъжат държавата всеки ден и по всички начини. Това си ни е направо хоби. Чети повече

Винаги нося образа на България в сърцето си

Таня Шелхорн е българска писателка, която живее в Швейцария. Родена е в град Брезово, завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Издала е автобиографичните романи „Дарина” и „Д-р Кристиан и неговата компания”. Публикуваме със съкращения интервю на Таня Шелхорн за важните неща, които я крепят като личност и които съставляват тайната на нейното щастие.

Въпрос: И какво се случи с Таня Шелхорн? Тъгува ли за бедна България в богатата Швейцария? Чети повече

Цивилизационният сблъсък между Русия и Европа

Руското министерство на външните работи заяви, че в чужбина неправилно се интерпретира присъдата срещу пънкарите от “Pussy Riot”. Не било коректно да се говори за погазване на свобода на словото или на творческото изразяване в Русия – заяви Александър Лукашевич, висш служител на ведомството.
Защо? Ето един от аргументите: “Нашите опоненти също така не взимат предвид, че характерът на действията на тази пънк група е оскърбителен за милиони православни вярващи и за хората от други вероизповедания, придържащи се към традиционните понятия за нравственост.” Чети повече

Кой съм аз все пак?

Аз име ли съм, професия ли съм, ценностна система, чувства, образование, знание,…? Всичките тези неща стигат ли, за да се опиша? Не, но имам нужда да ги призная и да ги изследвам, за да почувствам, че пълноценно съществувам. Това, което мога с ръка на сърцето да опиша като страстната задача на цял един живот.
„Вече не знам как се казвам“ е фразата, която често чуваме. Този израз е станал модерен и верен спътник на интензивния стрес, голямата умора, дълбоките съмнения, без да говорим за второстепенните последици от прекаляването с разни видове субстанции. Чети повече

ФЛИРТЯТЕЛСТВО

Флиртятелство! Каква прекрасна дума! Когато я чух за пръв път и я гугвах открих определението й в градския речник като: „повече от приятелство, по-малко от връзка, много флиртуване и ти може да искаш или да не искаш да го задълбочаваш”. Първо се успокоих се, че открих тази дума, защото всеки път като срещна мъж и се наслаждавам на компанията му и започващата химия медиите излизат със заглавия: „имате ли връзка?”. По-добре се излиза с клише като „ние сме само добри приятели”, което може да не е цялата истина, но е по-истинно в сравнение с факта, че нямаме връзка. И така очарователното ново откритие „флиртятелство” запълва дългоочаквана дупка в темата. Чети повече

Dance of the Winged Ones

Преди време слушахме с теб една музикална импресия на Ера, която се нарича Dance of the Winged Ones. Странното в нея бе, че периодично се чуваше плясък от крилете на излитаща птица. Сякаш птицата постоянно се опитва да набере височина и да се гмурне в бездънното синьо на небето. Това изпърхване, мекият и малко нервен плясък на крилете, се повтаряше през равни интервали и създаваше усещането, че тя така и не успява да се издигне до бленуваните висини. Не знам защо, точно тогава ти ме попита как се променя човек в годините, по-точно – кое му пречи да се раздели с онази част от себе си, която по един или друг начин винаги го тегли надолу… Чети повече

ИЗ „АПОТЕОЗ НА БЕЗПОЧВЕНОСТТА

*****В рая е разрешено всичко освен любознателност – дори труда, макар там той да не е задължителен, тъй като е предназначен всъщност за изгонените от рая.
*****Философията трябва да изостави опитите да издири вечните истини. Нейната задача е да научи човека да живее в неизвестността.
*****Науката е полезна – по това спор няма, но истина у нея няма и никога няма да има. Чети повече

ЗАБРАВАТА КАТО ФЕНОМЕН

Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение. Ако не беше повелителката забрава с умението си да забулва страстните мисли и ги предава на паметта, за да ги подреди, мозъкът би се превърнал в обикновен контейнер.
Но може ли идващият ден да започне без забрава. И какво би се случило, ако трябваше да следваме страданието като едно безкрайно излъчване от сърцевината на нашата душа и ако забравата не засенчваше тежката история на нашия живот, така както облакът скрива слънцето? Чети повече

ОПРАВДАНИЯ

Това, което се оправдава, не се поддава на директно преживяване, иначе нямаше да се нуждае от оправдание. Само нещата, които не могат да се преживеят пряко, се фиксират от разсъдъка като позиции. Разбира се, възможно е да се вземе една истина и да се фиксира като позиция, но тогава не е необходимо тя да се защитава. Когато нещо е истина, защитаването му е съвършено излишно.
Вие винаги можете да познаете кога някой защитава нещо, което не е истина – ще чуете прекалено много шумен протест от негова страна. Също така ще познаете кога някой защитава нещо истинско – съответната позиция отстъпва място на истината, която говори сама за себе си. Чети повече

Страница 1 от 41234