Страница 1 от 41234

ОТВЪД ХЪЛМОВЕТЕ

Питаш ме, дали си струва да се надяваме на бъдещето! В този въпрос се съдържа цялата ти любов към живота, мълчаливия ти стремеж към всичко, което може да ти убегне, усещането че той – животът, просто те подминава. Човек живее с представи. Те му помагат във върховното усилие да заобиколи реалността и да погледне към онова „утре“, което трябва да се случи. В същото време продължава да извършва движения, наложени от съществуването. Изкачва стъпалата до работното място, прави това или онова, докато затвори кръга на един отлитащ ден, който сякаш не е изпълнил смисъла си. Усещането за безсмислие го връхлита още след първите две стъпала. Чети повече

ВЕЧНОСТТА

Ще ми разправят за божественото в човека! Та погледнете коларя, който ден и нощ кара стока на пазара – да не би в него да има нещо божествено? Най-висшият му дълг е да нахрани и напои конете. Защо да се замисля за живота си, нали стоката го чака! Нали работи за скуайър Суета Сует5! Какво му е тогава божественото и безсмъртното? Вижте го как се свива и трепери, как вечно от нещо се страхува – той не е нито безсмъртен, нито божествен, а роб и пленник на своето собствено мнение за себе си, изградено от собствените му постъпки. Чети повече

Всички живеят еднакво скучно

Вярно е, че животът на повечето хора протича по следния начин: Раждане… Училище… Университет… Военна служба… Брак… Кариера… Пенсиониране… Кончина…
Тоест обикновено ние влизаме от един затвор в друг. И най-лошото е, че през годините, прекарани във всеки от тях, дори мислено не си подаваме носа навън. Стоим си на топло в поредната килия.
Да се вслушаме за какво си говорят затворниците. Чети повече

В ТЪРСЕНЕ НА ОПОРА

ИМА ЕДНА ИЗУМИТЕЛНА ТЕОРИЯ, която Фройд развива. Той твърди, че ни боли, защото страдаме от любов. Боли ви стомахът, казва той, причината за това е в любовна травма от вашето минало, една любов, която преживявате като поругана.
Днес в един свят, който се сблъсква с икономически и социални кризи, любовните отношения страдат. Дали нещастната любов е в корена на кризите или кризите са тези, които пораждат нещастието в чувствата, е като да търсим отговор на вечния въпрос за кокошката и яйцето. Чети повече

ОПИТВАНЕ

„Опитването” е мисловно състояние, създадено от разсъдъка. Синоними са „да се бориш” и „да си дадеш труд”. Характерните качества на опитването са:
(1) чувство фрустрация (обезсърчение),
(2) чувство на напразни усилия,
(3) липса на решителност,
(4) липса на удовлетворение, и
(5) безрезултатност.
Въпреки тези безутешни изгледи, онези, които смятат, че знаят по-добре, ще Ви съветват „да се опитате да дадете най-доброто от себе си”. Възможно е животът Ви да функционира добре, когато се опитвате, но точно както при вярата, това става въпреки, а не поради опитването. Чети повече

HOMO PERDUTO (загубения човек) – ІІ СЦЕНАТА

Живеещият някога във френските кафенета Сартър, казва че човек не притежава вечна природа, и затова трябва сам да се създаде, да сътвори собственото си същество. Изтърсват те в някакъв миг от вечността на сцената и те оставят. Не знаеш сценария, репликите, не си и чувал за сюжета. Нищо. А залата е вече пълна с публика. На сцената също има актьори, но те имат вече роли, заучени реплики, включени са в пиесата на точно определени места, горди са от това, че знаят кога точно да се включат в действието. Чети повече

Стена на мълчанието крие истината за комунизма

Гузната съвест на Запада към съдбата на източноевропейците често прераства в амнезия, казва политическият затворник.
Алфред (Фреди) Фосколое роден в България. Майка му е българка, а баща му  французин. От 1949 г. със семейството си живее в Париж, където завършва Право и българска филология. След 1958 посещава редовно България. Арестуван през лятото на 1968 г., той е осъден е на 15 г. затвор за разпространение на позиви с демократично съдържание. Освободен е през 1971 като чужд гражданин и екстрадиран от България. Чети повече

Откъс от „Роден съм да живея в самота“

Понякога ми се струва ,че имаме една стая с две врати, разположени една срещу друга, всеки от нас е хванал дръжката на една от тях и само едно трепване на миглите на единия е достатъчно, за да излезе другият през своята врата, а ако в този миг първият каже макар и само една дума, тогава вторият вече положително ще заключи вратата след себе си и ще изчезне. Но той пак ще отвори тази врата, защото това е стая, която вероятно не може да бъде напусната.
Ако първият не беше досущ като втория, ако беше спокоен, ако предпочетеше уж изобщо да не гледа към втория, ако започнеше лека-полека да подрежда стаята така, като че ли тя не се различава от никоя друга стая…
Ала вместо това той прави при своята врата съвсем същото, дори понякога и двамата са зад вратите и стаята е празна.

ПЕНТИМЕНТО.БГ

На фокус

Скоро попаднах на думи на Макс Планк от доклада му „За същността на свободата на волята“: „Бъдещето принадлежи на онази раса и на онзи народ, които намерят и покажат воля то да им принадлежи“.
Тези думи не само изостриха и без това мрачния ми поглед върху събитията през последните двадесет и две години в моята страна, но и утвърдиха в мен една враждебност към всякакви очаквания, свързани с бъдещето.
Името на този сайт идва от един термин от живописта, наречен „Пентименто“. Това означава леко да остържеш остатъците от старата картина и върху същото платно да нарисуваш нова. Дори избледнелите образи от старата политическа картина, рисуваща вулгарния комунистически режим, не можаха да просветлят мрачния ми поглед, свързан с бъдещето на моята страна. Изглежда съзнанието е като пентименто – старите пластове винаги прозират и осакатяват надеждите ни за бъдещето.
Така и не успях разбера грамадното недоразумение, с което нашият народ тръгна към обетованата земя на Демокрацията, заедно с една кохорта от доносници, служители на Държавна сигурност, синове и снахи на бившата комунистическа номенклатура. Този поход бе изначално обречен, той носеше в утробата си един мъртъв плод. На този плод не можеше да се вдъхне живот, тъй като самите участници в похода не искаха той да бъде заченат.
Под стария слой на картината все още стоят онези образи и персонажи от едно човеконенавистническо минало. Тези персонажи продължават да изскачат от старото платно, да тровят, манипулират и обезсърчават този народ, чиято душа вече е почти в отвъдното.
Тъжното е, че и сегашните политически фактори не притежават куража и мъжеството да вземат длетата и да изстържат веднъж завинаги целия комунистически пандемониум от миналото, който и до днес продължава да ограбва бъдещето на нашите деца.
Дотогава ще остана съпричастен на думите на Жак Превер „ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕТО, СТОЙ СИ ТАМ…“

Този сайт ще бъде напълно отворен за пишещи хора, които имат вкус към дълбоко аналитичната журналистика, тази, която се стреми да събере коренно различни данни, да направи връзки и прозрения между тях, които не са така непосредствено очевидни.
Форумът под всеки текст ще Ви даде възможност да изразите своите несъгласия или одобрения.
Желая Ви приятно четене! Текстовете, които искате да публикувате тук, можете да изпращате на адрес darev@pentimento.bg, или да се регистрирате на следният адрес: Пентименто.БГ регистрация

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ

Тази песен на птица идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашият мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, които опиянени от пролетта, опиянени от присъствието си в безкрайната спирала на времето, да са доловили огромния екран на природата и въобще на живота, екран който прекосяваме с краткостта на светкавица, едва успявайки да изпърхаме с крила, за да оставим знак за собственото си присъствие? Чети повече

Страница 1 от 41234