Страница 1 от 212

ЗАКУСКА, ОБЯД И ВЕЧЕРЯ

„Животът такъв, какъвто е… Аз го разделям на три части: закуска, обяд и вечеря. Детството е закуската. И ако се случило така, че тази сутрин не си закусвал, ще си твърде гладен, прекалено гладен по обяд. А ако пропуснеш и обяда, вечерта, разбира се, ще си направо полудял. Любовта е храна и затова разделям живота на три: закуска, обяд и вечеря. Любовта е храна: храна за душата. Когато детето засуче от майчината гръд за пръв път, то приема две неща, не само мляко. Млякото влиза в тялото му, а любовта в душата. Любовта е невидима така, както е невидима душата; млякото е видимо така, както е видимо тялото. Ако имаше очи да видиш, би видял две неща да се вливат от майчината гръд в съществото на детето. Млякото е просто видимата част на любовта; любовта е невидимата част от млякото – топлината, любовта, състраданието, благословията. Ако детето е пропуснало закуската си, когато стане младеж, ще има твърде голяма нужда от любов – а това създава неприятности. После ще е твърде нетърпелив да получи любов – това води до проблеми. А също и ужасно ще бърза в самата любов – а това носи неприятности, защото любовта израства много бавно, тя има нужда от търпение. И колкото повече бързаш в любовта, толкова по-голяма е вероятността да я пропуснеш. Наблюдавал ли си себе си и другите? Хората, които имат особено голяма нужда от любов винаги страдат, защото постоянно усещат, че никой няма да я удовлетвори. Всъщност, никой не може да им стане майка отново. В отношенията майка-дете от детето не се очаква нищо. Какво може да направи детето? То е безпомощно. Няма какво да даде. Най-много да се усмихне или да следи с очите си къде отива майка му, това е всичко. Малки и хубави жестове, но то наистина не може да направи нищо друго. Майката трябва да дава, а детето трябва да получава. А ако по време на закуската си пропуснал това, ще търсиш жена, която да ти бъде майка. Но една жена си търси любовник, не син – и неприятностите вече са сигурни. Освен ако случайно не намериш жена, която си търси син. Тогава нещата ще се получат, тогава двете болести ще си паснат. Това винаги се случва: песимистът си намира оптимист, садистът винаги си намира мазохист, доминиращият винаги си намира някой, който има нужда да бъде доминиран, така че да са подходящи един за друг. Никога не могат да се намерят двама мазохисти, живеещи заедно. Виждал съм хиляди двойки и досега не съм попадал на нито една, в която и двамата партньори да са садисти или и двамата да са мазохисти. Невъзможно е еднаквите да живеят заедно, те трябва да се допълват. Само противоположностите си подхождат и хората винаги се влюбват в своята противоположност. Можеш да срещнеш жена, която си търси син, а това е доста грозно и много болно, защото е нормално една жена да си търси любовник, а не дете. Това е проблем и проблемът става много по-сложен: ако тя си търси син, това е неосъзнато и ако ти си търсиш майка, това също е неосъзнато. Всъщност, ако жената се опита да ти бъде майка, ти ще се почувстваш обиден. И ще кажеш: ‘Какво правиш? Аз да не съм дете? ‘. А ти ще търсиш майка. Хиляди, милиони хора търсят майка. Ето защо мъжете се интересуват толкова много от женските гърди – иначе няма нужда да се интересуват от женските гърди. Интересът им просто показва, че по време на детството им, по време на закуската са пропуснали нещо. И това продължава, върти се в ума им, обсебва ги. Гърдите са за закуската. Защо и сега продължаваш да ги мислиш и да страдаш за тях?“

Усилието

За повечето от нас животът се основава на усилия, на някакви волеви прояви. Не можем да си представим действие без волеизява, без усилия. Нашият живот се основава на тях. Нашият социален, икономически, и тъй наречен духовен живот представлява серия от усилия, които винаги постигат някакъв резултат. И ние смятаме, че усилието е съществено, необходимо….
Думата усилие не означава ли борба да променим онова, което е, в нещо, което не е, което трябва да бъде или трябва да стане? С други думи, ние непрекъснато се борим да избегнем онова, което е, или се опитваме да го трансформираме, да го променим. Истински доволният човек е онзи, който разбира това, което е, и му отдава значението, което то заслужава. Това е истинското чувство на задоволство. То не се интересува дали притежава много или малко неща, а иска да разбере напълно значението на онова, което е. А това става възможно само когато приемете онова, което е, когато го осъзнаете, а не когато се опитвате да го видоизмените или промените….
А защо е това желание за изява? Явно желанието да се изявиш, да станеш нещо, се поражда от чувството, че си нищо. Понеже съм нищо, празен, вътрешно беден, боря се да стана нещо. Външно или вътрешно аз се боря, за да се изявя като личност, чрез дадено положение или идея. Целият процес на нашето съществувание представлява опит да запълним тази празнина. Имайки съзнанието, че сме празни, вътрешно бедни, ние се стараем или да натрупаме външни неща, или да култивираме вътрешно богатство. Правим усилия, за да избягаме от вътрешната празнота чрез действия, чрез размишления, чрез придобивки, чрез постижения, власт и т.н. Такава е нашето всекидневие…. Усилията съществуват само когато се опитваме да избягаме от вътрешната самота и празнота. Но когато ги разгледаме, когато приемем онова, което е, без да бягаме, ще открием, че идва състояние, при което няма борба. Това е състояние на творческа сила и тя няма нищо общо с борбата….
Когато човек разбере онова, което е – празнотата, вътрешната нищета, когато човек ги приеме и ги разбере напълно, тогава идват творческата същност и творческата способност, които единствено носят щастие.
Следователно действието, такава каквото го знаем, е реакция, то е непрекъснат опит да станем нещо друго, то е отрицание, бягство от онова, което е. А когато осъзнаваме самотата, за която няма алтернатива, без да я съдим или оправдаваме, тогава с разбирането на онова, което е, идва истинското действие и това действие е творческо. Вие ще разберете това, ако осъзнаете себе си в действие. Наблюдавайте действията си, не само външно, но и вътрешно – движенията на вашите мисли и чувства. Когато имате съзнание за тези движения, ще видите, че мисловният процес, който е и чувства, и действие, се определя от целта да постигнем нещо. Тази цел се появява, когато сме несигурни, а чувството за несигурност идва, когато имаме съзнание за вътрешната си празнота. Ако имате съзнание за този процес на мисълта и чувствата, ще видите, че той е постоянно свързан с борба, с усилия да променим и видоизменим онова, което е. Това е опит да постигнете нещо, а тези опити са бягство от онова, което е. Чрез самопознание и самосъзнание ще установите, че борбата и конфликтите, предизвикани от желанието да постигнем нещо, водят до болка, нещастие и невежество. Само когато съзнавате вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което е. Само в това състояние на спокойствие ще бъдете творчески личности.“

Не вземай решения, когато е нощ

„Недей да бързаш, защото това, което се случва, е, че умът има светли моменти и тъмни моменти, дневни моменти и нощни моменти. Когато е дневен момент, всичко изглежда добре; тогава ти можеш да видиш всичко ясно.
Когато нощта идва, всичко става тъмно и ти не можеш да видиш нищо ясно.
Има голяма вероятност ти да вземеш решение, когато е нощ, тъмен момент, момент на ниска енергия. Ако решиш нещо в този момент, то няма да бъде мъдро, защото ти си видял също така и хубави моменти с тази жена.
Просто си помисли – сега е светло, можеш да видиш мен и всеки друг наоколо, можеш да видиш дърветата, и изведнъж електричеството спира – Сега ти не можеш да видиш никой наоколо; дърветата и всичко останало ги няма. Ще кажеш ли, че дърветата не съществуват повече и че хората не съществуват? Ако кажеш това, значи че е твърде рано за вземане на решение. Не можеш ли да си спомниш, че имаше светлина няколко момента по-рано, че имаше и хора, и дървета и всичко беше тук и нещата бяха ясни?
Когато нощта е тук, спомни си за деня също – не забравяй това – и скоро денят ще дойде. Каквото и да трябва да решаваш, най-добре е да решаваш през деня; тогава твоят живот ще има позитивност. Ако вземеш решение през нощта, твоят живот ще стане негативен. Това е моето разграничение между човека, който е религиозен и човека, който не е религиозен: нерелигиозният човек винаги взема решенията за своя живот през нощта, той решава в негативно състояние. Ето защо той не може да каже „Бог е“ – той казва, че няма Бог. Всички „не“-та заедно стават едно голямо „не“ – „Няма Бог“. Всичките „да“ заедно стават едно голямо „да“ – „Да, има Бог!“
Така че – почакай! Решенията трябва да се вземат, когато има светлина.
Когато ти отново обичаш тази жена и нещата вървят добре и всичко е прекрасно, екстатично, тогава решавай, и ако решиш, че искаш да се разделиш, раздели се! Но недей да решаваш, когато е нощ. Ето защо аз казвам да отложиш малко, да наблюдаваш. Това ще отмине.
Има и трето състояние също, трансцедентното.
Когато си видял и двете, и деня и нощта, отново и отново, отново и отново, тогава ще знаеш, че има нещо, което е по-високо и тези двете. Ти, твоята наблюдаваща способност е по-висока от двете.
Така че има три вида решения. Първия вид е негативния вид, който прави живота ни пустиня. Тогава нищо не процъфтява – това е фрустрация, това е ад! Вторият вид решение е „да“ решението, решението, когато е ден – животът става радост, празник. Има удоволствие и човек се чувства щастлив да просто да бъде: това е, което е раят. И третото е нито светлина, нито тъмнина – човек просто решава, изхождайки от способността си да бъде свидетел; изхождайки от всичките си опитности през деня и през нощта, човек решава. Това е крайното решение, това е, което води човек до просветлението. Така че просто изчакай, наблюдавай, и позволи на деня да дойде, а? и тогава решавай.

Сам в тълпата

Човекът иска да бъде необходим, да бъде обичан, уважаван, обгрижван, хвален. Хиляди желания, и когато не са изпълнени, е съгласен да получи каквото и да е. Дори манипулацията ще свърши работа, най-малкото тя го кара да се чувства жив. Дори измамата ще е от полза, най-малкото ще знае, че някой го е забелязал. Светът е странен. Когато хората не могат да постигнат нещо истинско, са готови да го заменят с каквото и да е. Като не могат да получат любов са склонни да приемат съчувствието за заместител. Чети повече

Тъгата като медитация

Тъгата може да стане много обогатяващ опит. Трябва да поработите върху това. Лесно е да избягаш от тъгата си – и всички взаимоотношения обикновено са бягства; човек просто продължава да я избягва. Но тя е винаги там отдолу… подводното течение продължава. Дори и във взаимоотношението тя избухва много пъти. Тогава човек е склонен да прехвърли отговорността върху другия, но това не е истинското нещо. То е твоята самота, твоята тъга. Ти не си се установил в нея, така че тя избухва отново и отново.
Ти може да избягаш в работата. Може да избягаш в някакво занимание, във взаимоотношение и в обществото, тук и там, в пътуване, но тя не си отива, защото тя е част от твоето същество. Чети повече

Стресът може да бъде твоя начин на живот в зависимост от типа човек, който си – костенурка или състезателен кон

Стресът не винаги е неприятен и може да бъде употребен така, че да доведе до позитивни резултати. Той не е негативен по презумпция, и ако го приемаме по този начин, това не е добре, защото така си създаваме проблеми. Самият стрес може да бъде използван като трамплин, може да се превърне в съзидателна енергия. Обикновено сме свикнали да го възприемаме като лош, така че, когато сме под някакъв стрес, ние сме и уплашени. А твоят страх те прави по-стресиран и така ситуацията не се подобрява. Чети повече

Необикновена наблюдателност

Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Чети повече

Аз съм огледало, полирано от Бог

*

Твоят интелект иска да полети нагоре,
но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат
да се храниш долу от хранилката за птици.
Общоприетото, традиционното знание е нещо,
взето назаем – то е гледна точка „втора ръка“,
която представяме като своя собствена.
Стига с тези общоприети безсмислици! Чети повече

Всеки е роден да бъде принц и негова корона е небето.

Как намирате съвремието ни?
Т.Т. Програмирано и в дълбок сън. Всички имаме нужда да се пробудим от този сън на програмата. На нас ни обаче ни трябват десетилетия, за да се изчистим, защото сме „замърсени” от правилата на обществото още като деца. Животът ни минава в опитите ни да изчистим боклука на фалшивостта и докато дойде време да се родим духовно, настъпва време да се пенсионираме, а и смъртта ни очаква някъде там. Всеки човек е богоподобен и всеки мозък може да бъде развит в различни посоки. Чети повече

ЛЮБОВТА

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Чети повече

Страница 1 от 212