Страница 1 от 212

СТУДЪТ НА СВОБОДАТА

Не е тайна, че великият хуманистичен блян за изглаждане на противоречията между човеците в дух на справедливост все още не се е наложил победоносно в действителността. Дори и да приемем, че свободата е най-високото и свято достояние на света, в живота на отделния човек тя си остава една неосъществена докрай идея, продължаваща да въздейства по-скоро като елемент за нравствено издигане. Този консервиран идеал, предаван от поколенията винаги съдържа в себе си нещо митологично, тъй като редовно отлага някъде във времето очовечаването на света и възтържествуването на ведрия и справедлив разум.
Може би сблъсъкът между теоретичните конструкции и прагматично очертаното ежедневие се заражда в непреодолимо сложната и противоречива природа на човека от една страна и неговите желания, идеи и мечти от друга.
Ако приемем, че свободата е сполучлив набор от закони, даващи правото на избор и изява на всеки под слънцето, то веднага става ясно, че под същото това слънце на едни ще бъде топло, а други дори ще зъзнат от студ. В така дефинирания обществен пейзаж човечността и правдата съвсем не съществуват по един абсолютен и общовалиден начин и за съжаление не са задължителни. Волята за реализация на един индивид, неговата гъвкавост, находчивост и изобретателност са уникални и са в състояние като стихии да пометат по-слабата воля, по-слабата гъвкавост и прочие на друг индивид. Поради тази причина свободата на мисълта и свободата на съвестта съвсем не могат да те нахранят, а понякога можеш да се почувствуваш толкова гладен, че почти да не усещаш колко си свободен. Свободата навява студ и тези които гледат на нея като институция, разпределяща материалните блага, биха могли да се вкочанясват от ниските температури. Идеята хората да бъдат социално равнопоставени е просто илюзия на разговора, образ на речта или с две думи казано – словесна постановка за действителността, която няма нищо общо със самата действителност. Институциите, каквито и да са те, не са в състояние да насищат със смисъл отделния човешки живот. Социалните ценности са верни само ако личните са верни, т.е., ако искаш да оправяш света – започни най-напред със самия себе си.
Винаги е имало и ще има високо мотивирани хора, контролиращи до съвършенство действията си и такива, които убиват времето по кафенета и кръчми в самохвално отдръпване и глупава и безсилна съпротива срещу света.
Свободата задължава да се вписваме в правните механизми на обществото, като живеем вътрешно с най-присъщата ни наклонност, съхранявайки своя собствен такт, ритъм и усещания за нещата в огромното пространство на това разнолико битие. Всеки може да има свое духовно небе, своя светлина, своя траектория и неповторима диря всички останали теоретични арабески за равенство в двадесет и първи век звучат не само наивно, но и носят лошия дъх от едни времена, които искаме да забравим.

ДНЕС

 Вижте, дрямката на един народ винаги се е харесвала на управляващите. Будността, осъзнаването и интелигентността винаги са я заплашвали. Един буден и осъзнат народ винаги е проблем за управляващите политици. Човекът, излязал на улицата, осъзнал истините, се превръща в движещият се копнеж на своя живот.Протестиращите днес дават силен знак за залеза на митовете. Чети повече

ПТИЦИТЕ / По Хичкок/

Погледнете предизборните клипове на регистрираните партии. Напомнят ми на филма „Птиците” на Хичкок. Тези птици връхлитат да изкълват и последната разпадаща се надежда, последното проиграно доверие на нашия нещастен народ. Иван Костов казва:” В ПОЛИТИКАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО, АКО СИ БЕЗОЧЛИВ И РАЗЧИТАШ НА КЪСАТА ЧОВЕШКА ПАМЕТ” Чети повече

ВЕЧНОТО НИКОГА

Идеята за съдбата на българина изисква житейски, а не научен опит. Никой учен, писател, философ или поет не може пълно да разкрие неговата най-съкровена лична история, неговите илюзии, надежди, грижи и страхове. Ако миналото е това, което си спомняме, а бъдещето е това, което очакваме да се случи, то къде точно се намира животът на българина! Не стои ли той винаги на ръба между едно нерадостно минало и едно обещано бъдеще, което никога не се случва.
Разбира се, историците и изследователите посочват фактите, причините и следствията от миналото, но те си остават някак като застинали принципи, недокосващи реалната съдба на българина. Чети повече

БОЛКОУСПОКОЯВАЩО

За пръв път чух тази дума от дядо си. Той бе западен възпитаник и често използваше в речта си френски и немски думи, както и поговорки. Тогава си мислех, че думата е или френска или немска. Работата е там, че и сега не знам какъв е произходът на тази дума.
В началото на 20 век „Пенкилер” са казвали на хапче, което лекува от всички болести. А човек Пенкилер са наричали този, който разбира от всичко. В речника на чуждите думи „пенкилер” е турцизъм”. В същото време английската дума „painkiller„ се превежда като болкоуспокояващо. Чети повече

Опасно близо с простотията

Диана Найденова или „Цирк Дьо солей”

В един свой текст Йордан Радичков пише: ”Аз съм виждал човек, нищо човек, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Чети повече

28°36′ ИЗТОЧНА ДЪЛЖИНА

В едно свое прочуто есе Херман Брох за пръв път споменава понятието кич. Според него, кичът не е само произведение на лошия вкус в духа на панаирджийското изкуство. Той е позиция, манталитет, нещо наподобяващо изкуството, и то точно там, където се срещат безсмисленото и развлекателното. Брох дори смята, че в някакви дози кичът е необходим, защото освен че запълва някаква празнина сред една част от публиката, той очертава още по-ясно границите на истинското изкуство. Чети повече

БЪЛГАРИЯ НА БАЛАМИТЕ

На една от страниците на сайта „България на гражданите”, председателят на партията г-жа Меглена Кунева се представя като първият български еврокомисар с ресор „Защита правата на потребителите” в Европейската комисия. По-надолу следват отличията и: Чети повече

НАФОРАТА

В основата на страданието на унизените винаги стои сравнението с другите. Една от най-вулгарните утопии, комунистическата, се оказа толкова трайна заради безкомпромисната си идея да премахне конкуренцията. Тя рисуваше бъдещето като една сюреалистична картина, в която господарите   не пребивават над другите хора, а са някъде сред тях.
Подобна картина на човешкото общество не е по силите дори на един Салвадор Дали. Идеалът, за да звучи по-достоверно винаги взема нещо от действителността и нещо от копнежа. В бруталното налагане на комунизма в нашата страна нямаше нито едно от двете. Идеалът никога не е могъл да господства над всекидневието, още по-малко да промени човешката природа. В някакъв смисъл той винаги противоречи на живота.    Но тук въобще не става дума за идеал. И на децата от целодневните детски градини вече е ясно, че комунистическият режим в нашата страна беше наложен със сила отвън. Митът, че на 9 септември 1944 година се извършва социалистическа революция е изфабрикуван по-късно. В последвалите събития обаче няма нищо социалистическо. В едно свое изследване Катерина Тосева цитира откъс от спомените на царица Йоанна: Има още

ЗА МУНК, ПЧЕЛИТЕ И КЬОРАВОТО

Според Лудвиг Маркузе никак не е за чудене, че всъщност никога не  стигаме до отговорите.
Отговорите винаги са преди въпросите. Може би затова, когато гледах по телевизията учредяването на движението ГОРД, не си зададох никакъв въпрос. Душевно, а мисля че и физически наподобявах образа от прочутата картина на норвежкият експресионист Едвард Мунк – „Викът”. На масата на официалните лица бе Архонтът Слави Бинев. Архонт значело „владетел”, човек който предвожда. Чети повече

Страница 1 от 212