Страница 3 от 41234

ФОРЬО

На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, което не е вечно е непоносимо… Морето е вечност. Островът – откъснала се част от континента на отминалия ни живот… Винаги идват мигове, в които човек трябва да живее като остров. Преди да отплува. Завинаги. Чети повече

Усилието да обичаш

Всеки ден от живота ни се състои от хиляди, постоянно променящи се чувства и настроения. Един безкраен поток, който непрекъснато се разпада и подновява, където мракът и светлината всеки миг разменят местата си, опалесцират и рисуват картината на нашия вътрешен живот. Като филм, чиято лента се върти на високи обороти, без да дава покой на съзнанието ни дори през нощта. Много често там, в тъмнината на киносалона на своя живот, мъжът и жената преживяват различно пулсиращите картини на екрана, дълбоко отчуждени един от друг и от самите себе си. Сякаш невидима ръка трябва да прекъсне тази прожекция на съзнанието, за да им позволи за миг да надзърнат към собствените си същности и по някакъв начин да разберат какво значат един за друг. Чети повече

За стрелата, отровата и вината

Според Буда липсата на желания е в основата на Просветлението. В двадесет и първи век това състояние се нарича депресия. Цял живот се мятам между Буда и депресията. Парадоксът е, че съм православен християнин и в сърцевината на съществото си очаквам, когато стигна онзи бряг на края на живота, Той да ми подаде милостивата си ръка. Нищо, че съм целувал жени на гробищата. Все пак нощно време там е тихо и има много скамейки. Но това отдавам на слабостта, присъща на повечето хора. Чети повече

DE NOBIS IPSIS SILEMUS /заради себе си да замълчим/

О, разбери, че ти си вик,
Превърнат във мълчание!
Иван Пейчев

Дойде през нощта, тъй както и си отиде през нощта. Какъв беше този неведом копнеж по морето, който постоянно идваше и си отиваше. В неяснотата предхождаща заспиването, преди потъването в бездната, наречена сън, ми се случваше да се усмихна, представяйки си, че стоя на брега и вълните кротко докосват нозете ми.
Винаги съм живял с усещането, че нещо ми липсва. Чети повече

Dance of the Winged Ones

Преди време слушахме с теб една музикална импресия на Ера, която се нарича Dance of the Winged Ones. Странното в нея бе, че периодично се чуваше плясък от крилете на излитаща птица. Сякаш птицата постоянно се опитва да набере височина и да се гмурне в бездънното синьо на небето. Това изпърхване, мекият и малко нервен плясък на крилете, се повтаряше през равни интервали и създаваше усещането, че тя така и не успява да се издигне до бленуваните висини. Не знам защо, точно тогава ти ме попита как се променя човек в годините, по-точно – кое му пречи да се раздели с онази част от себе си, която по един или друг начин винаги го тегли надолу… Чети повече

ЗА ВЛАКОВЕТЕ

Скоро прочетох един анекдот. Някакъв пътник се движел от вагон във вагон във влака и така, докато изгубил купето си. Срещнал кондуктора и го помолил да му помогне да го намери. „В кой вагон беше купето ви” – попитал той. „Не се сещам – отговорил пътникът. – Спомням се само, че през прозореца се виждаше една брезова горичка… ”
Този анекдот е една страхотна метафора на самия живот. Защото наистина, той – животът, не е нещо застинало, неподвижно, нещо, което си стои там, за да ни бъде лесно да проникнем в картината му… Чети повече

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР

Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там само на няколко километра извън града стреляха по мен. Само миг след изстрела си представих как крайниците ми омекват, как се свършва всичко в мен, как падам мъртъв върху влажната пръст. Ей така, по един определен начин мъртъв, като всички кучета от моята порода – с изпънати крака и отметната назад глава. Дори само като си представя тази сцена, ледени тръпки като игли се забиват по нещастното ми тяло. Сега ми се иска да бъда наруган и набит, всичко това би ми подействало невероятно добре. Чети повече

Homo Perduto/ загубения човек/

ІІІ — Човекът, който винаги бързаше

В нашият град живееше един човек, който винаги бързаше. Всъщност неговата походка беше повече от бързане, беше нещо средно между ходене и тичане. Някой би помислил, че самолетът му излита след десетина минути, а пилотът вече е запалил машината и витлата набират скорост. Откъде ли се бе появила в живота му потребността от това безумно бързане, от това трескаво движение? Чети повече

СТЕНАТА

Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, пропуква, как става дефор­миран и изкривен. Ако говорим с езика на живота, без сладникави формули и морални теореми, ня­ма как да не признаем, че в повечето случаи подобно патриархал­но гнездо е една постоянно заст­рашена, разтърсвана от противоречия, сгърчена вселена, живееща без покой и разбирателство. Чети повече

ОТВЪД ХЪЛМОВЕТЕ

Питаш ме, дали си струва да се надяваме на бъдещето! В този въпрос се съдържа цялата ти любов към живота, мълчаливия ти стремеж към всичко, което може да ти убегне, усещането че той – животът, просто те подминава. Човек живее с представи. Те му помагат във върховното усилие да заобиколи реалността и да погледне към онова „утре“, което трябва да се случи. В същото време продължава да извършва движения, наложени от съществуването. Изкачва стъпалата до работното място, прави това или онова, докато затвори кръга на един отлитащ ден, който сякаш не е изпълнил смисъла си. Усещането за безсмислие го връхлита още след първите две стъпала. Чети повече

Страница 3 от 41234