Страница 2 от 41234

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА

Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възможностите на бъдещето. Ако постоянно се съобразяваш с богатствата на повърхността и пренебрегваш тези вътре в себе си, радостта е кратка. Всъщност тя винаги е кратка, щом чувствата владеят над ясното съзнание. Колкото до надеждите, те с годините така поевтиняват, че спокойно можеш да се ровиш в тях като в преспи ненужни конфети, останали от празник, за чийто повод отдавна не си спомняш. Чети повече

САМОТАТА – НАЧИН НА УПОТРЕБА

Стара истина е, че човешкият живот се състои от ценности и може да бъде разтълкуван единствено чрез тях. Когато съзнанието си изкове определени форми за възприемане на нещата и после се опитва да ги налага върху картината на света – тогава се ражда самотата. Тя не изисква някакво специално поведение, по-скоро е разположение на духа, който се откъсва от заобикалящия го свят и навлиза в света на въпросите. Човек не може да определи началото й, но то започва винаги по един и същи начин – отбягване от близкостоящия обект и разрушаване на мостовете с другите. Чети повече

ФОРЬО – ОСТРОВЪТ НА БЕРГМАН

КЪПИНАТА НА МОЙСЕЙ

Скоро четох, че прочутия Лао Дзъ искал да живее тайно и никой да не знае кой е. Името му да го няма в книгите, да умре незабелязано от всички. Изглежда не го е било грижа дали животът му е космологически осмислен, осъзнавайки собствената си нищожност.
Не съм срещал човек, който е в състояние да ми докаже, че част от нас се съхранява за вечността. В същото време срещам хора, които живеят без да ги е грижа за нея. Чети повече

HOMO INTELLECTUÄLIS

Колко е точния брой на тези същества у нас все още не може да се каже. Има още много групи и отделни екземпляри, които са слабо или даже въобще неизучени. Поради тази причина не е възможно да се направи обща характеристика на вида и да се обхванат всички негови отделни представители. Тези принципни трудности налагат да се подходи по своеобразен начин. Ще се опитаме да дадем кратка обща характеристика на вида, която обхваща най-важното за типа, а после постепенно да преминем към разглеждане на някои отделни представители. Чети повече

ПЕСЪЧИНКАТА И ВЯТЪРЪТ

Да живееш, сигурно е почти обратното на това да пишеш текстове. Човек не може да избяга от ситуацията, не може да се оттегли в лишени от реалност пространства, и да се засели в построените от него метафори. Рано или късно желязната действителност ще се изправи пред погледа му, и ще го завари напълно оголен и безпомощен. Изглежда, си създаваме форми на живот, които на практика се оказват по-силни от нас. После постоянно се борим с тях и наричаме това ежедневие. На другия бряг е мистерията на живота. Да погледнеш към мистерията, значи да признаеш, че си надмогнат от живота, и че повече не го разбираш. Тези, които се оправят успешно с нещата, никога не могат да надскочат баналното. Чети повече

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ЖЕРТВИТЕ

Беше някакъв пролетен следобед, когато ми се обади, че си намерилакафка филмографията на Фелини. Започнала си да записваш „Рим”, за да го гледаш на компютъра. Току що  се бях събудил, но се сетих веднага за този филм. Да, да… ”Рим”… това е страхотно платно… Дори няма сюжет… камерата влиза от дом в дом и снима… Има персонажи, които са гротескни, чудновати и загадъчни…. Показва калейдоскопа на живота, без да го коментира… Сред цялата гъста, оплетена и почти метафизична рулетка на фактите, не става ясно кой с кого играе, кой печели и кой излиза обран… Чети повече

СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС

„…на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва
морето“
Иван Пейчев
Още с идването на утрото си спомни какво си бе казал през нощта: ”Искам да умра – дано умра тази седмица. Не знам защо. Просто усещам, че съм се изразходвал… Като че ли съм дошъл до края на всичко… Няма какво повече да правя тук…” После излетя към морето, над светлините на крайбрежните ресторанти, обхванат от някаква фатална решимост. Когато навлезе навътре и усети хладните въздушни течения на дълбоката и бездънна тъмнина на нощта, започна да си мисли, че тази мрачна потиснатост не бе насочена към никого и нищо. Дали всичко това не идваше от спотаеното, безмълвно усещане за трагичната същност на живота, приближаването на старостта, смъртта и неизбежния ужас на времето. Чети повече

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА

Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони надеждите ми издъхват като простреляни птички. Това не може да забави крачките ми, защото винаги на мястото на прекъснатия полет се ражда ново прозрение. Есента навлиза във вените ми като истина, която трябва или да отхвърля, или да приема. Трябва да го направя с ясното съзнание за онова, което няма да се върне и да се изправя лице в лице с тайния си страх, че ще изгубя светлината. Чети повече

Страница 2 от 41234