Страница 5 от 8« Първа...34567...Последна »

И тъй като етичното е винаги в сблъсък с едни скрити лица на природата ни, винаги имаме основание да не допускаме да бъдем осветявани чрез една прекомерна близост с другите. За да вкараме себелюбието вС малката собствения му капан, трябва от време на време да си служим с маската без да я заклеймяване. Все пак маската понякога е атрибут на едно култивирано поведение, което внимава да не нарани другите. Истината не води задължително до добри отношения. Пък и сама по себе си не винаги води до добродетел. Фанатиците на тема истина не са най-привлекателните хора на планетата, а ако прибавим и факта, че истината е субективна категория, рисковете се удвояват.
Въпрос на интелигентност, а понякога и на човечност е, да не се опитваме да навлизаме в тайните на другите. Почти няма човек, който иска да го виждат винаги такъв какъвто е. Стремежът да научаваме и да навлизаме в тайните на другите може да направи така, че да попаднем в пространства, които най-вероятно няма да ни харесат , защото там съществува вероятност да се срещнем със самите себе си.

Хосе Ортега-и-Гасет смята, че основна структура в живота на всеки човек са неговите вярвания. ТезиС малката вярвания са диагнозата на човешкото съществуване, те са в основата на индивидуалния ни живот. Всъщност те определят и човешките състояния. Испанският философ ги нарича „репертоар”, за да изтъкне множеството и многообразието от вярвания, заради които един човек страда, изпитва болка, радва се или се самоубива.
В този смисъл ние крепим съществуването си на тези вярвания, те съставляват основния, най-дълбок пласт в архитектурата на живота ни. Реалността на колективните вярвания или вярванията на другите индивиди, изграждат пропасти между нас, правят ни самотни. Излиза ,че човешките взаимоотношения, пропадат именно в пропастите на тези различия във вярванията, защото няма по-сложно, по-скрито и по-мистериозно нещо, като етичното поведение на човека.
Винаги съм смятал ,че човек обитава един потаен духовен свят, в който етичното често се сблъсква с други лица на нашата природа. Но това, което ни прави най-самотни, е че тази система от вярвания, този „репертоар”, всички начини по които преживяваме себе си и другите, не изграждат взаимоотношения, всичко пропада някъде в различията помежду ни. Единственото, което ни остава, за да подържаме идеята за някаква наша реалност са монолозите, които водим сами със себе си. Хосе Ортега-и-Гасет нарича това субективна и вътрешно-човешка измислица. Милиони хора се раждат и умират с тази самотна измислица.
Единствено, когато всякакви идеи за света и животът ни изчезнат, когато абсолютната реалност ни се разкрива от само себе си, прониква ни, и ни залива – това е Откровението. Всичко останало в човешкия живот извън това, е някакъв вид самотност.

Народ от тодорживковци

„… В целия окръг имаше само двама порядъчни интелигентни хора: аз и ти. Но заМи4ла някакви си десет години еснафският живот, презреният живот ни погълна, той отрови кръвта ни с гнилите си изпарения, а ние станахме също такива простаци като всички.“
„Вуйчо Ваньо“, А. П. Чехов
Трагедията, наследена от соца, е празнотата, която той създаде в естетическо, морално, етично, икономическо, социално и всякакво отношение. Чети повече

За робската менталност и неизлечимост на нашето славянство

Как човек роден в България може да изпитва някаква, дори отдалечена, форма на Lubo-Kanovантропологично и племенно сродство с монголоидния мордвин Путин?
Д-р Любомир Канов
В латино германските източници се говори за славяните като sclavenus, т.е. роби. От друга страна панславянството начело с Россия вижда в славянското начало някакво величие, дори елемент Слава. Чети повече

Животът на Христос е една непрекъсната, несподелена любов, какъвто е животът ни. И над него тегне същото проклятие, което е и над човека , той е безсилен, иска, а не може, протяга ръка към дървото на живота,С малката но откъсва плод от дървото на познанието и всичко се превръща в постоянно убягваща му сянка. Друг изход няма, трябва да приемем безсилието си на хора. Когато Христос извикал с висок глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” – това е било ужасно. Ужасно е, че и сега всеки от нас би могъл да извика така…

Едно мое тълкувание на Лев Шестов

Към какво е „филията“на днешната „русофилия“?

Напоследък у нас започнаха да признават съществуването на „русофоби“. Дажебсп започнаха да се тревожат, че обществото ни („интелектуалците на обществото ни“) били разделени на „русофили“ и „русофоби“. Това би могло да се приеме дори като еволюция. До неотдавна „нашият народ“ по дефиниция и в своята тоталност, от векове и „за векове“, можеше да бъде изпълнен единствено от чувства на „дълбока благодарност“ към руския народ Чети повече

Ирина Бокова и националният примитивизъм

Известно е, че по-развитите култури в съвременния свят се характеризират и с по-Калин2високо равнище на индивидуализация при самоидентифицирането на своите членове. У нас нещата стоят по малко по-различен начин. По-културният жител на столицата или на по-големия град се самоидентифицира рядко и само при определени ситуации на първо място като „българин“, „софиянец“ и т. н., за разлика от по-некултурния и по-провинциалния. Чети повече

?????????????????????????????

Защо българската национална телевизия постоянно ми натрапва по девет часа наС малката ден примитивни турски сериали? Толкова ли българинът е обладан от „магията” на ориенталската култура, на турския бит и махленско-семейните драми на герои като Орхан, Еге, Онур, Аля, Берк, Атилла, Еда, Нури, Кенан, Дафне, Мухамед, Елиза. Това ли са любимците на българите? Чети повече

Рождественско

* * *
Дори ако не сте израснали в същински религиозно семейство, дори ако стеКалин2 израснали просто в почтено семейство, познаващо традицията, вие не може да нямате своята Рождественска вечер. Вечерта на дълбоката, будна, съкровена тишина, която отваря дверите на чудото. Чети повече

„ Якоб фон Гунтен”

Винаги съм се учудвал защо този роман на големия швейцарски писател РобертС малката Валзер, остана незабелязан, сякаш непрочетен , непознат за мнозина. Самият писател остана неизвестен, може би малцина знаят, че това е любимият автор на Франц Кафка от който той силно е повлиян. Бягството на героите му от социалната действителност, абсурдното търсене на пътища в една непреодолима безизходица, цялата тази загадъчно-готическа тоналност, Чети повече

Страница 5 от 8« Първа...34567...Последна »