Страница 1 от 11

Аз ще говоря за Иван Пейчев! За истинската поезия!

.….….…Ще говоря за мълчанието! За златните гвоздеи в устните на поета!
.….….…Аз би трябвало да мълча, но не мога да преодолея в себе си Иван Пейчев, срещата с когото — и приятелството — е една от най-големите сполуки в живота ми.
.….….…Ние се срещнахме преди 10 години, след отпечатването на една моя юношеска поема, в която ентусиазмът и провинциалната амбиция на отчаяно момче ми обещаваха сигурното бъдеще на непрестанно насилие над думите — престъпление, което се извършва в името на всичко, каквото пожелаете. Чети повече

Тази любов

Тази любов… толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна…
Тази любов… хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо…
Тази любов… толкова истинска. Чети повече

Любимият ми Пейчев

Има звезди, които отстоят на такива огромни разстояния от Земята, че изглеждат като малки светли точици. Само най-съвременните телескопи могат да открият в тях огромни планети с невероятна маса и гравитация, способна да погълне други планети като малки частици.
Такава планета в галактиката на българската поезия е и Иван Пейчев. На много от нас е познат рефрена ”Под мостовете не текат реки, пристанищата са пустинно тихи…” от една популярна българска песен, но малцина свързват този текст със стиховете на поета.
Поезията на Иван Пейчев не може да се обяснява и формулира с кухи названия, литературни дефиниции и формулировки. Тя е като морето – докоснеш ли се веднъж до нея, оставаш завинаги неин пленник. Чети повече

Страница 1 от 11