Страница 1 от 41234

Малката жена

Това е малка жена; макар и твърде стройна по природа, все пак тя е здраво стегната в корсет; винаги я виждам в една и съща рокля от жълто- сив плат, почти с цвят на дървесина, обкичена тук-там с ресни или с подобни на копчета висулки; тя никога не носи шапка, матоворусите ѝ коси са прави и ако не в безпорядък, то все пак се спускат доста свободно. Въпреки че е стегната в корсет, жената е лесно подвижна, впрочем тя преувеличава тази подвижност, обича да слага ръце на хълбоците си и изненадващо бързо със замах да извърта встрани горната половина на тялото си. Чети повече

Зима

Те седят на пейката и мълчат. Всичко са си казали. Думите за тях са мъртви листа.
Старостта е тишина.
Кръвта вече не стопля ръцете им.
Старостта е студ.

Той е с вълнената жилетка, изплетена от нея. Здрава жилетка се оказа, носи я повече от трийсет години. Като желязна броня е, на едри железни бримки. Чети повече

Сънят на смешния човек

Първа част
Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори когато ми се присмиват- и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях- не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно. А ми е тъжно, понеже те не знаят истината, а аз зная тая истина. Ох, колко тежко е само ти единствен да знаеш истината! Но те не могат да го разберат. Чети повече

Прелиствайки Хосе Ортега-и Гасет, откривам, за кой ли вече път, че човек въпреки всичко си остава един интелектуален наследник. По друг начин казано, съзнанието му до една огромна степен е оформено от усилията, опита и гения на други хора преди него. Той преоткрива, осмисля и претворява това познание, поднася ни го по нов начин, „бутилира” го с марката Хосе Ортега-и Гасет, Чети повече

АФОРИЗМИ

* * *
Не е възможно да наблюдаваш обективно собствената си смърт и да си тананикаш шлагерче.
* * *
Вселената не е нищо друго освен блуждаеща идея на Божия ум – доста неприятна мисъл, особено ако току-що си направил първа вноска за къща. Чети повече

ЯУРЕГ

Пристигането ми в Яурег преди три години към осем часа вечерта, смятам, ми даде право на известни надежди, които не се осъществиха, напротив, от мига, в който стъпих на яурегска земя, положението ми се влоши. Една от причините да напусна града бе навярно безкрайният наплив от хора, сред който направо се задушавах поради беззащитността на телесните си и душевни центрове, поради неспособността си да открия някакъв смисъл. Представата, че всеки ден призори трябва да се събуждам и да извършвам всекидневната си работа под бремето на един милион и седемстотин хиляди души, едва не ме погуби. Чети повече

ДАЛИ ЧОВЕКЪТ ЩЕ ПОЧУКА НА ВРАТАТА МИ?

Надявам се, че с това съм успял да ви разлея чая!
Всички реки ще прелеят, но все още си текат в коритата, учителите те шибат с показалки и червеите изяждат зърното; те монтират огнестрелните си оръжия върху триножници и коремите са бели, и коремите са черни, и коремите са кореми. бият хората заради самия побой; съдилищата са места, където първо се пише краят, а всичко, което предхожда, е просто водевил. хората биват вкарвани в стаи за разпит и излизат полухора или направо нехора. Чети повече

ЛЕГЛОТО

Обичаха се, ала ревността, насочена към миналото или бъдещето, завистта един към друг, взаимното недоверие ги разяждаха. Понякога, в общо легло, забравяха тези жалки чувства и благодарение на това легло продължаваха да живеят. За един от тези случаи, за последния, ще разкажа.
Леглото беше меко и широко и имаше розова покривка. Средата на таблата – от желязо – представляваше пейзаж с дървета и кораби. Чети повече

ЧОВЕК БЕЗ ХАРАКТЕР

Днес характери явно трябва да се търсят с фенер, а и навярно ще станеш смешен, ако тръгнеш да обикаляш посред бял ден със запалена свещ. Тъй че искам да разкажа историята на един човек, който винаги бе имал затруднения с характера си, а по-просто казано, никога не бе притежавал характер. Аз все пак съм притеснен, че навярно не съм разбрал навреме значението на този човек и че накрая той може да се окаже нещо като пионер и предвестник на една нова епоха.
С него бяхме съседски деца. Когато той извършеше някоя от онези дребни пакости, които са тъй прелестни, че на човек не му се ще да ги разказва, майка му започваше да въздиша, понеже пердахът, който му налагаше, я уморяваше. Чети повече

СИРЕНЕТО

В сиренето има прекалено много аромат.
Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго. Чети повече

Страница 1 от 41234