Страница 4 от 512345

Ами сега?

Уличните протести успяха. България може да ликува – “събудените” българи успяха да свалят правителството. Тиранът падна, милиционерската държава отиде в историята. Остава само ликуващите да си зададат един въпрос – ами сега?
Ами сега ето какво: на власт идват БСП и ДПС. Плюс Кунева или плюс националистите. Идват с големия шлем и порционите, със заменките и комисионните, с левия си завой (към Кремъл), с октоподите и наглите си. Това е единствения валиден отговор на този въпрос, който уличните бойци можеха да се зададат, преди да подхванат бойните песни “Боят настана, тупат сърца ни…” Чети повече

Резилите на България

Доста много неща в историята на прехода са били позорни. Много от тях са имали тежки, дори много тежки последици. Резил като този с избора на съдия Марковска обаче не е имало и – надявам се – няма да има.
Има разлика между позор и резил. Но има и голяма близост между двете понятия. Позорът не винаги е резил, но резилът е позор, изваден на показ. Чети повече

Апорията на бъдещия ни патриаршески избор

След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична.
Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. Синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие. Чети повече

Лицемерен потрес

В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай. Както поводът на медийния интерес, така и позицията, която очевидно се очакваше от мен, ме накараха обаче да се замисля този път върху парадоксалното състояние на диалога между йерархията на Българската православна църква и т. нар. “гражданско общество”, който се възпроизвежда непрестанно в сферата на публичността ни вече от доста време. Чети повече

Възможно ли е да почиташ „Църква”, чиито пастири са служили на злото?

Много често спорим и се питаме: кои са демоните на нашето разпадащо се общество. Е, вече знаем еднозначно ясно. И то не някъде назад в митологичното минало, а днес! Напълно еднозначно. С имена и адреси. Не насилствено. Те сами се обозначиха. По повод досиета на „пастирите” на миряните. Атеизмът и манипулацията си подадоха ръка. И отново използват обществената неграмотност по повод на елементарни неща. Чети повече

Д-р Коста Костов за морала като обществено понятие

Човек е бил създаден в края на седмицата, когато Бог е бил уморен.” Марк Твен

Надеждите на българите за по-достойно бъдеще ще се удвоят, ако възвърнем отношението си към личния и обществен морал. България е все още благодатно място за моралната низост и високопарната лъжа. Има много български последователи на Ницше, за които истината е само за безхарактерните, а силните и с характер лъжат като бакшиши. За тях Макиавели е гуру, защото е писал, че да излъжеш лъжеца е двойно удоволствие, а те лъжат държавата всеки ден и по всички начини. Това си ни е направо хоби. Чети повече

Цивилизационният сблъсък между Русия и Европа

Руското министерство на външните работи заяви, че в чужбина неправилно се интерпретира присъдата срещу пънкарите от “Pussy Riot”. Не било коректно да се говори за погазване на свобода на словото или на творческото изразяване в Русия – заяви Александър Лукашевич, висш служител на ведомството.
Защо? Ето един от аргументите: “Нашите опоненти също така не взимат предвид, че характерът на действията на тази пънк група е оскърбителен за милиони православни вярващи и за хората от други вероизповедания, придържащи се към традиционните понятия за нравственост.” Чети повече

Поп-социализъм, поп-преход

Официалният разказ за комунизма представя едни тъмни години на диктатура, от които Източна Европа (за Азия май не сме съвсем сигурни) се отърсва в героична гражданска еуфория. Има и друг, носталгичен разказ за това колко беше хубаво тогава, как имахме време за всичко и как ни подмамиха американците да разрушим хубавата си държава. Аз ще предложа трети сюжет, в центъра на който ще бъде популярната култура: нейното канализиране и бюрократизиране във времето на социализма и избликването й в публичното пространство под формата на онова, което в Сърбия наричат турбофолк, в България – чалга, в Румъния – манеле. И което, според мен, не е просто музика или контракултура. Няма да разберем 90-те години без тази смесица от вулгарни песни, показно потребление и криминални типажи. И без възмущението срещу нея от страна на благообразната соц-интелигенция, която стремително се пролетаризираше. Чети повече

Двата кода на политическото говорене за “Пуси Райът”

Тъй като политическите факти са територията на алтернативното мислене и възприемане, за тях е нормално да се говори на различни езици, с различни жестове и интонации. В същото време назоваването не може да избегне мярата на истинността: нещата или се наричат с истинните им имена – или истината се замазва, префасонира и скрива зад ефимизми, за да обслужва определени политически интереси – или поне за да се спазва протоколността на официозния език, с който държави и институции общуват помежду си. Чети повече

ЖИВОТ БЕЗ КАЧЕСТВА

За България често се казва (казвал съм го и аз), че не е държава, а територия. Вярно е – липсва й основната функция на държавата. Поне на модерната такава. И тя е да произвежда качество на живот за своите граждани.
Качеството на живот е нещо по-различно от елементарния, бакалски мислен просперитет. Има общо с тъй нареченото “добруване”, но не само. Измерва се със съдържанието на паницата, но и с доста други неща. И за неговата наличност не са достатъчни нито магистралите, нито спортните зали, нито “българският Лувър”. Чети повече

Страница 4 от 512345