Страница 4 от 11« Първа...23456...10...Последна »

ИСТОРИЯТА

Напредвайки през живота си хората събират колекция от спомени за събитията, станали по време на пътуването. По-нататък тези спомени се преработват и редактират, практикуват и проповядват, докато не прилегнат към една фалшива самоличност, подкрепяна от „история”. Целта на историята е тройна:
(1) да даде право на разказвача и не-право на другите,
(2) да обясни причините, поради които нещата са станали каквито са, и
(3) да придаде на разказвача чувство за това кой е той, което без историята привидно би липсвало.
По странен начин историята отказва по всичките три параграфа, но продължава да съществува в разсъдъка, за да смекчи страха. Тя принудително не съответства на истината за това, което се е случило, а по-скоро клони натам да представя събитията така, както би се искало на разказвача, както той си мисли, че би трябвало да са се случили. В този процес спомените могат действително да бъдат преработвани и променяни. Това е познато в психоанализата като „покривна (защитна) памет” (англ. screened memory, нем. Deckerinnerung). Всъщност всички ние имаме покривни спомени в някаква форма, въпреки че сме последните, които го съзнават. Така че ако историята изобщо предизвиква нещо, то е да Ви изкарва неправ, което се дължи на грубите й неточности.
По точка втора историята малко или много има успех, макар и нереален. В определена степен тя придава на разказвача си чувство за обоснованост по въпроса „защо” нещата са станали каквито са. Обаче отговорите на въпроса „Защо?” никога не носят майсторство по отношение на сегашното развитие на нещата. Такава обоснованост е синоним на безполезност и в този смисъл историята е пълно фиаско.
Третият фактор, самоличността, е доста измамен. Действително изглежда така, сякаш би трябвало да сме всички тези неща: деца на майките си, продукти на училищата, които сме посещавали, пълният сбор от своите убеждения, позиции, мнения, вкусове и т.н. И все пак този вид самоличност идва и си отива много бързо, като оставя след себе си неудовлетвореност и една неяснота по въпроса „Кой съм всъщност?” Да не говорим за факта, че човешките същества най-редовно създават неща, които просто не могат да бъдат обяснени на основата на предишен опит.
Аз твърдя, че Вие не сте продукт на своето обкръжение, както много би се искало на историята Ви.
Аз твърдя, че Вашата история не може да Ви изкара прав, без това да Ви струва много от Вашата жизненост.
Аз твърдя, че тя по никакъв начин не обяснява нещата така, че да постигнете майсторство в живота.
И най-вече аз твърдя, че Вие сте съзнанието, обитаващо разсъдъка, съчинил тази история, ето защо идентификацията „кой сте всъщност” е последното нещо, за което бихте имали нужда от история.
Да бъдете просветлен означава да се откажете от „важността” на своята история по всички три параграфа и в крайна сметка да я изоставите напълно. Чак след като се откажете от „важността” на историята си, Вие ще можете да започнете да оказвате значително въздействие върху света. Вашата история Ви пречи да служите на света и Ви принуждава да рецитирате разсъдъчен инвентар до края на дните си.

ЛОЯЛНОСТ И ПРИЗНАНИЕ

Уместно е да обсъдим лоялността и признанието заедно, тъй като лоялността не може да просъществува дълго без признание. Лоялността е онова състояние в едно отношение, което Ви разрешава да допринасяте причинно (to contribute at cause) за целта и смисъла на отношението. Когато допринасяте причинно за нещо, това не Ви струва нищо, не е свързано с някаква „жертва” и Вие дори печелите от него. Чети повече

СИЛНИ ЛЮБОВНИ ОТНОШЕНИЯ

Някои любовни отношения правят впечатление с размерите на силата и любовта, генерирани от тях. Те имат способността да влияят върху други отношения, като създават и за тях условията да функционират успешно. Отношенията от този вид имат множество белези, които си струва да бъдат познавани. Най-важният е, че те стават и протичат по естествен начин, без усилие. Те се създават от Нищото и за това не приличат на отношенията, създадени от разсъдъка. Чети повече

ОТНОШЕНИЯ

Отношение е това, без което не можете да имате преживяването, че съществувате.
Главното в живота е откриването на собствения Аз. Всички игри, които устройвате в живота си, кръжат около неговото намиране и преживяване. Дори играта на оцеляване е построена така, че да можете да останете тук и да преживеете Себе си. Едно нещо трябва да се знае: Аз-ът може да бъде преживян само в отношения. Те могат да бъдат отношения с камъни, животни, дървета или елементи. Тук обаче ще говорим за отношенията с други хора, защото те са главният извор на преживяването на Аз-а.
Нека заедно направим едно въображаемо пътешествие. То започва в Нищото, което, както знаете, се намира никъде. Въпреки че ще бъда Ваш спътник, в действителност ще пътувате сам. Вие ще дойдете от нищото и ще влезете в един свят без живи същества, ще липсват дори растения. Ще приемете жива форма, доста подобна на Вашата сегашна, но ще бъдете съвсем сам. След като Ви въведа в този свят без живот, ще Ви напусна и Вие ще забравите кой Ви е довел. Дори няма да си спомняте някога да сте били заедно с някого. Сега спокойно се облегнете и преживейте какъв е животът на тази планета.
Ако сте много внимателен, ще забележите, че на тази изоставена планета нямате никаква представа, че съществувате. Няма абсолютно никой и нищо, което да потвърди Вашето съществуване или поне да Ви каже, че сте тук. В това състояние прекарвате целия си живот. Отделните части на Вашето тяло Ви изглеждат толкова лишени от смисъл, колкото и камъните около Вас. Половото Ви желание е пълна загадка. Нямате никакво понятие какво е зрение, въпреки че очите Ви виждат някои неща. Малкото шумове, които чувате, Ви объркват. Нямате представа за смисъла на нещата, които притежавате. Ако имахте език, на който да мислите (Вие нямате), бихте си мислили, че животът не си струва да бъде живян. Но Вие дори не знаете, че живеете, затова никога не Ви идва такава мисъл. В течение на годините Вашето тяло се променя и накрая умирате, без да знаете, че сте живели. Единствените Ви отношения са се разигравали на чисто физическо ниво – когато сте се блъскали в някой камък, той се е помръдвал.
Нарисувах картина на не-отношението, за да Ви предам чувство за същественото в отношенията. То е преживяването на Вашия Аз. Трудността се състои в това, че не можете директно да преживеете нечий друг Аз, тъй като сте обвързан със собствената си физичност. Затова ще трябва да преживявате и изразявате отношенията си чрез своята машина. Вашата машина притежава (или е) разсъдък, който иска да оцелее и да е прав. Тъкмо това е голямата пречка. Ето защо вашите отношения ще попадат в различни категории, в зависимост от това в каква степен става въпрос за оцеляване. Тези нива са следните:
(1) АБСТРАКЦИИ,
(2) ПРИЯТЕЛИ,
(3) ЛЮБОВНИЦИ,
(4) РАБОТНИЦИ,
(5) РОБ / ГОСПОДАР.

(1) АБСТРАКЦИИ
Отношенията на нивото на абстракциите са като това между мен и Вас. На това ниво е лесно да се преживее фундаменталната свързаност, защото няма много разсъдъчни структури, които да пречат. Моето преживяване е, че Ви обичам. Това е единственото, което съществува на нивото на абстракциите. Не казвам идеи и понятия. Идеите и понятията имат за седалище разсъдъка и ако Вие досега сте чели тази книга само с разсъдъка си, ще смятате моята любов към Вас за някаква абсурдна побърканост. Вижте, абстракциите са законите, които движат вселената. Гравитацията е една абстракция. Всеки път, когато пуснете някакъв предмет, той се придвижва към онова небесно тяло, което обединява аспектите големина и плътност, във Вашия случай – земята. Когато съзнателно възприемете абстракцията гравитация, (което за първи път някой е направил едва преди няколко столетия), ще можете да се настроите към вселената и да избегнете падането. Тази книга разглежда абстракциите, създаващи Вашите условия за живот със същата сигурност, с която гравитацията създава падане.

ЛЮБОВ

Любовта е фундаменталната свързаност
във вселената и е просто начинът,
по който вселената съществува.
Вие ще можете да преживеете любов в степен, съответстваща на Вашата готовност
да я приемете за своя изходна точка
и да не се опитвате да я притежавате.

Обикновено хората мислят за преживяването на любов с понятия и представи от романтиката. Без съмнение съществува любов на романтично ниво и при нея Вие създавате в преживяването си някого като съвършен. Цялостният облик на обичания човек включва и неговото променяне. Така романтичната любов е едно непрекъснато пресъздаване на преживяваното съвършенство на друг човек, докато същевременно той променя формата и съдържанието си. За разсъдъка, който разцъфва, когато открие слабости и грешки, романтичната любов е тежка конфронтация. Все пак могъществото на Вашия Аз е толкова голямо, че можете да обичате някого на романтично ниво безкрайно дълго, ако изберете това. За да създадете в преживяването си някого като съвършен, необходимо е да прозрете и разконспирирате инвентара на своя разсъдък, а също и този на обичания човек. Но има и един още по-фундаментален аспект на любовта от този.
Съществува една фундаментална свързаност, която е просто начинът, по който вселената съществува. Тя е силата, която държи заедно материя и Аз на всички нива, от атомното и клетъчното чак до нефизичното. Не е нужно да правите нищо, за да поддържате това състояние. Така е, винаги е било така, и винаги така ще бъде. Дори няма нищо, което бихте могли да направите, за да го промените. Ако то случайно не Ви харесва или сте на мнение, че трябва да бъде другояче, не можете да направите нищо.
Тази фундаментална свързаност се дължи на факта, че всички ние сме произлезли от едно и също Всичко/Нищо. Засега привидно сме индивидууми. Изглежда Нищото, или Контекстът, е решил да играе някаква игра със Себе си – и ето ни нас. Няма да трае дълго.
Но докато трае, ние ще имаме кратки прозрения за тази фундаментална свързаност, съществуваща извън време, място и нещо, и която сме нарекли „любов”. Това става обикновено с някой друг и винаги включва общуване, т.е. пресъздаване на нечие преживяване. В този миг извън времето ние обичаме и знаем това. След фактическото преживяване на любов в разсъдъка остава спомен за него. Самó за себе си това състояние е приятно, докато не бъде заплетено в структурите на разсъдъка.
И така, фактическото преживяване на любов става извън времето, а разсъдъкът се опитва да го пренесе във времето и да го замрази и запази за продължително наслаждение. Това е невъзможно. Много жалко. Както при всичко останало, и тук е валидно, че ако се противопоставяте на състоянието на необичане, то просто продължава.
Трябва да знаете, че любовта присъства винаги. Това не значи, че винаги ще я преживявате, а просто че тя винаги е тук и е достъпна за преживяване. Вие можете да получите любов дотолкова, доколкото сте в състояние да се откажете да я преследвате. Препятствието, лежащо пред преживяването на любов, е разсъдъкът. Спомнете си, че той е онзи орган, който обхваща цялата ваша телесност и чиято цел е да оцелее. Той ще направи всичко, за да я постигне, освен ако (понякога) не предпочете да бъде прав, вместо да оцелее. Неговите техники за оцеляване са господство и манипулация чрез непрекъснато доказване на правота. Разсъдъкът живее в извънредно голям страх, че няма да оцелее, и търси във всички неща тяхната стойност за оцеляването. За него болката има отрицателна, а удоволствието – положителна стойност. Ето Ви сега преживяването на любов, невероятно блажено. И разсъдъкът се вкопчва в него, веднага го запаметява, опитва се да остане в близост до този, за когото си мисли, че е източникът на блаженството, и най-често пропилява всичко с претенции за право и претоварване на „обекта на любовта” с изисквания за вярност.
Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любовта, или фундаменталната свързаност, е начинът, по който съществува вселената. Вие ще можете да я преживеете до степента, в която сте готов да изхождате от нея и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгнете да я търсите. Тя не е „някъде”. Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която Ви посещава, когато не е длъжна и само когато не е длъжна. Вие не можете да изисквате от нея да дойде и да остане при Вас.
В действителност, за да преживявате чести посещения на любовта, Вие трябва да бъдете в състояние на просветление. Впрочем честите посещения не отнемат никакво време и са най-хубавото, за което можете да мечтаете. Между две посещения Вие просто съществувате и приемате съществуването каквото е. Разбира се, освен ако не решите да не приемате простото съществуване каквото е. В този случай посещенията ще бъдат много редки.
Повечето хора изхождат от контекста за недостиг. Ето какво имам предвид: Вие казвате, че във вселената нямало много фундаментална свързаност и че било по-добре да не давате своята, за да не останете без никаква, или давате по мъничко на „подходящи” хора, в „подходящо” време и при „подходящи” условия. Контекстът, който е по мярка на любовта, е този за достатъчно количество. В него Вие можете да започнете да преживявате истината за нея. Истината е, че не е необходимо да я трупате. Аз Ви каня в онзи контекст, в който можете да подарите действително всичко и пак да Ви остане безкрайно много за подаряване. Любовта Ви принадлежи, само когато я подарите.
Накрая искам да кажа още няколко думи за понятията „обичане” и „нуждаене”. „Да се нуждаете” е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено, което в действителност не е задължително да притежавате. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързан към подобно схващане, в света ще има един човек, когото няма да можете да накарате да Ви обича: онзи, от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате или да бъдете обичан от този, от когото се нуждаете. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Тя е твърде могъща и може да мине без секс, физическо присъствие, финансова подкрепа и без всичко останало, което може да Ви хрумне. Любовта е единственото нещо, което дори и времето не може да изличи. Тя е това, което сте и откъдето идвате.
Любимо място за преживяване на любов са отношенията. Затова нека сега ги разгледаме.

: ИЗБОР НА ВАШЕТО ДЕЛО НА ЖИВОТА

Изберете своето дело на живота,
за да проявите смисъла на съществуването си,
и правете каквото правите с огън и всеотдайност.
Давайте своя принос. Бъдете удовлетворен.
В тази глава става въпрос за процеса на формиране. Повечето от нас подхождат към това, което смятат, че искат да вършат в живота, много или малко заднешком. С това искам да кажа, че Вие най-често правите каквото смятате, че искате да правите, без преживяването, необходимо за да се свърши работата наистина добре. Затова сега ще разгледаме абстракциите, които Ви позволяват да правите каквото правите с пълна всеотдайност, за да се върши работа и Вие да получавате удовлетворение.
Първо трябва да направим крачка назад и да признаем, че никой не е нещо и всеки е всичко. Никой не се ражда с някаква определена идентичност в живота. Детето притежава безграничен потенциал във всички посоки и няма определена професионална насоченост. Когато приемете форма в едно тяло, Вие се задължавате да съберете онези характерни белези, които да Ви отличават от останалите. Част от тях се отнасят до това, с което изкарвате прехраната си и допринасяте за света.
Хората работят по две съвсем определени причини.
Първата е оцеляването. Ако не оцелеете, няма да има никакво “какво-да-направите-като-следващо”, за да дадете принос. Затова по-добре е да оцелеете. Скръбната вест е, че повечето от нас никога не се издигат над това ниво. Дори милионери понякога не постигат следващото ниво, нивото на приноса. В това има ирония, защото хората всъщност са тук само заради това ниво. Още не съм срещал някого, който, въпреки целия си страх за оцеляването, да не е искал да даде принос за другите или за света. Както и да е, този страх пречи да се осъзнае фундаменталното желание за даване на принос. Възкресението на приноса зависи от преодоляването на страха за оцеляване.
Щом четете това тук, значи сте оцелели. Гарантирам Ви, Вие почти съзнавате, че ще оцелеете, дори когато отклоните вниманието си от оцеляването. Когато постигнете това, ще можете да преживеете процеса на формиране, т.е. на изграждане на самите себе си. Този процес изисква отказване от нещо. Трябва да се откажете от чувството за безграничен потенциал във всички посоки. Вие винаги ще имате този потенциал, но няма да можете да го проявите. В живота си нямате достатъчно време за това. Можете да проявите само това, което проявявате. Ако не сте готов да се откажете от желанието да бъдете всичко, т.е. да проявите целия си потенциал, няма да бъдете в състояние да проявите каквото и да е от него. Значи, ако станете водопроводчик, Вие се отказвате да станете дърводелец, механик, лекарка, политик и още около хиляда други неща, за които сте потенциално способен.
Сега обърнете внимание на думата „become” (ставам някакъв). В нея се съдържа всичко, което трябва да знаете за избора и осъществяването на своето дело на живота. Просто я прочетете отзад напред като „coming to be” (идвам да бъда). Това е същественото. Първоначално създавате (от нищо) преживяването, че сте „нещото”. Между другото, Вие сте „нещото”, защото започвате с безграничен потенциал във всички посоки. След като грижливо сте създали преживяването, че сте дошли да бъдете „нещото”, втората стъпка идва сама, без усилие. Вие можете да имате преживяването, че „сте” каквото-и-да-било, само ако същевременно знаете, че не сте длъжен да бъдете каквото и да било. Това значи: ако не го направите, пак ще оцелеете. Трябва да приемете също и факта, че с избора на едно нещо Вие изоставяте много други свои мечти.
Както вече казахме, втората крачка идва сама, без усилие, както денят сменя нощта. Вие вършите това, което върши нещото, което сте (каквото и да е то), в процеса на своето съществуване. Това фокусира вниманието Ви върху вашата интенция. Когато действително избирате каквото избирате, тя намира проявление в нещата, които правите, където и когато кажете, че ще ги направите. Това се нарича „спазване на споразуменията”. Спазването на споразуменията се обуславя от Вашата интенция и интегритет. Спомняте ли си, Вие получавате винаги това, което интендирате, независимо дали Ви харесва или не. Такава е природата на интенцията. Проявлението на интегритета в споразуменията е следствие от Вашето намерение да станете това, което казвате, че искате да станете.
Следващата стъпка е прекалено проста, за да й отделяме специално внимание. Вие получавате това, което носи „нещото”, което сте, като правите каквото то прави. С други думи, Вие получавате справедливо възнаграждение за труда си.
Има една последна стъпка, която много хора пропускат. Дори когато сте минали през ставане, вършене и получаване, удовлетворението, което би трябвало да произлезе от тях, не Ви е гарантирано. Вие сте причината за удовлетворението или за неговото отсъствие. Нищо няма да Ви направи доволен. Удовлетвореността е нещо, което избирате да бъдете или да не бъдете. Тя стига до нас по два пътя: работа и любов. Ние тъкмо престанахме да говорим за работа. Сега да видим любовта.

Щастието като роля и истинското щастие

„Как си?“ „Страхотно. От добре по-добре.“ Вярно ли е това или не?
В повечето случаи щастието е роля, която хората играят, и зад фасадата на усмихнатото лице се крие немалко болка. Депресиите, сривовете и свръхреакциите са често явление, когато изпитваното нещастие се скрива зад усмивка и зад бляскави бели зъби — налице е отричане, понякога непризнаване дори пред самия себе си, че изпитваш голямо, голямо нещастие.
„Страхотно“ е една роля, която егото играе в Съединените щати много по-често, отколкото в други страни, където да изпитваш нещастие и да изглеждаш като човек, който е нещастен, е почти норма и затова по-приемливо в социален план. Вероятно става дума за преувеличение, но ми казаха, че в столицата на една северноевропейска страна може да ви арестуват за пиянство, ако се усмихвате на непознати по улиците.
Ако изпитвате нещастие, ще трябва най-напред да признаете, че е така. Не казвайте обаче: „Аз съм нещастен“. Защото нещастието ви няма нищо общо с това, което сте. Казвате: „Има нещастие у мен“. И след това изследвате. Възможно е то да се дължи на конкретната ситуация, в която се намирате. Възможно е да е нужно да действате, за да промените ситуацията или да излезете от нея. Но ако не може да направите нищо, погледнете ситуацията лице в лице и кажете: „Е, добре, точно сега нещата стоят по този начин. Мога или да ги приема, или да изпълня себе си с нещастие“. Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната ситуация. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията — винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах“ е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента“ е факт. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.
Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите — стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент — в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

ЛЮБОВ

Любовта е фундаменталната свързаност
във вселената и е просто начинът,
по който вселената съществува.
Вие ще можете да преживеете любов в степен, съответстваща на Вашата готовност
да я приемете за своя изходна точка
и да не се опитвате да я притежавате.
Обикновено хората мислят за преживяването на любов с понятия и представи от романтиката. Без съмнение съществува любов на романтично ниво и при нея Вие създавате в преживяването си някого като съвършен. Цялостният облик на обичания човек включва и неговото променяне. Така романтичната любов е едно непрекъснато пресъздаване на преживяваното съвършенство на друг човек, докато същевременно той променя формата и съдържанието си. За разсъдъка, който разцъфва, когато открие слабости и грешки, романтичната любов е тежка конфронтация. Все пак могъществото на Вашия Аз е толкова голямо, че можете да обичате някого на романтично ниво безкрайно дълго, ако изберете това. За да създадете в преживяването си някого като съвършен, необходимо е да прозрете и разконспирирате инвентара на своя разсъдък, а също и този на обичания човек. Но има и един още по-фундаментален аспект на любовта от този.
Съществува една фундаментална свързаност, която е просто начинът, по който вселената съществува. Тя е силата, която държи заедно материя и Аз на всички нива, от атомното и клетъчното чак до нефизичното. Не е нужно да правите нищо, за да поддържате това състояние. Така е, винаги е било така, и винаги така ще бъде. Дори няма нищо, което бихте могли да направите, за да го промените. Ако то случайно не Ви харесва или сте на мнение, че трябва да бъде другояче, не можете да направите нищо.
Тази фундаментална свързаност се дължи на факта, че всички ние сме произлезли от едно и също Всичко/Нищо. Засега привидно сме индивидууми. Изглежда Нищото, или Контекстът, е решил да играе някаква игра със Себе си – и ето ни нас. Няма да трае дълго.
Но докато трае, ние ще имаме кратки прозрения за тази фундаментална свързаност, съществуваща извън време, място и нещо, и която сме нарекли „любов”. Това става обикновено с някой друг и винаги включва общуване, т.е. пресъздаване на нечие преживяване. В този миг извън времето ние обичаме и знаем това. След фактическото преживяване на любов в разсъдъка остава спомен за него. Самó за себе си това състояние е приятно, докато не бъде заплетено в структурите на разсъдъка.
И така, фактическото преживяване на любов става извън времето, а разсъдъкът се опитва да го пренесе във времето и да го замрази и запази за продължително наслаждение. Това е невъзможно. Много жалко. Както при всичко останало, и тук е валидно, че ако се противопоставяте на състоянието на необичане, то просто продължава.
Трябва да знаете, че любовта присъства винаги. Това не значи, че винаги ще я преживявате, а просто че тя винаги е тук и е достъпна за преживяване. Вие можете да получите любов дотолкова, доколкото сте в състояние да се откажете да я преследвате. Препятствието, лежащо пред преживяването на любов, е разсъдъкът. Спомнете си, че той е онзи орган, който обхваща цялата ваша телесност и чиято цел е да оцелее. Той ще направи всичко, за да я постигне, освен ако (понякога) не предпочете да бъде прав, вместо да оцелее. Неговите техники за оцеляване са господство и манипулация чрез непрекъснато доказване на правота. Разсъдъкът живее в извънредно голям страх, че няма да оцелее, и търси във всички неща тяхната стойност за оцеляването. За него болката има отрицателна, а удоволствието – положителна стойност. Ето Ви сега преживяването на любов, невероятно блажено. И разсъдъкът се вкопчва в него, веднага го запаметява, опитва се да остане в близост до този, за когото си мисли, че е източникът на блаженството, и най-често пропилява всичко с претенции за право и претоварване на „обекта на любовта” с изисквания за вярност.
Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любовта, или фундаменталната свързаност, е начинът, по който съществува вселената. Вие ще можете да я преживеете до степента, в която сте готов да изхождате от нея и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгнете да я търсите. Тя не е „някъде”. Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която Ви посещава, когато не е длъжна и само когато не е длъжна. Вие не можете да изисквате от нея да дойде и да остане при Вас.
В действителност, за да преживявате чести посещения на любовта, Вие трябва да бъдете в състояние на просветление. Впрочем честите посещения не отнемат никакво време и са най-хубавото, за което можете да мечтаете. Между две посещения Вие просто съществувате и приемате съществуването каквото е. Разбира се, освен ако не решите да не приемате простото съществуване каквото е. В този случай посещенията ще бъдат много редки.
Повечето хора изхождат от контекста за недостиг. Ето какво имам предвид: Вие казвате, че във вселената нямало много фундаментална свързаност и че било по-добре да не давате своята, за да не останете без никаква, или давате по мъничко на „подходящи” хора, в „подходящо” време и при „подходящи” условия. Контекстът, който е по мярка на любовта, е този за достатъчно количество. В него Вие можете да започнете да преживявате истината за нея. Истината е, че не е необходимо да я трупате. Аз Ви каня в онзи контекст, в който можете да подарите действително всичко и пак да Ви остане безкрайно много за подаряване. Любовта Ви принадлежи, само когато я подарите.
Накрая искам да кажа още няколко думи за понятията „обичане” и „нуждаене”. „Да се нуждаете” е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено, което в действителност не е задължително да притежавате. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързан към подобно схващане, в света ще има един човек, когото няма да можете да накарате да Ви обича: онзи, от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате или да бъдете обичан от този, от когото се нуждаете. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Тя е твърде могъща и може да мине без секс, физическо присъствие, финансова подкрепа и без всичко останало, което може да Ви хрумне. Любовта е единственото нещо, което дори и времето не може да изличи. Тя е това, което сте и откъдето идвате.
Любимо място за преживяване на любов са отношенията. Затова нека сега ги разгледаме.

Злодей, жертва, любим

В някои случаи егото, ако не успее да се сдобие с похвала или възхищение, ще се насочи към други форми на внимание и ще играе съответни роли, за да се сдобие с тях. Ако не може да получи положително внимание, ще потърси негативно внимание, например, като провокира негативна реакция у някого. Случва се дори да постъпват така. Те се държат лошо само, за да получат внимание. Стремежът да се играят негативни роли се засилва, когато егото нараства, подхранвано от едно активно болково тяло, т.е. става дума за емоционална болка от миналото, която иска отново да бъде изпитана в настоящето. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелвалото име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен“ — сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.
Една много честа роля е тази на жертвата и формата на внимание, която тя се стреми да получи, е симпатия, съжаление или интерес от страна на другите към моя проблем, към „мен и моята история“. Да гледаш на себе си като на жертва е важна съставка на много его модели, като например, оплакването, чувството на обида, гняв и т.н. Разбира се, след като се отъждествя с моята история, в която приписвам на себе си ролята на жертва, аз не искам тя да приключи и ето оказва се, че егото не иска да сложи край — както всеки терапевт знае — на „проблемите“ си, защото те са част от неговата идентичност. Ако никой не иска да слуша тъжната ми история, аз мога да я повтарям на себе си наум отново и отново, да се самосъжалявам и с това да имам идентичност на някой, към когото животът или други хора, или съдбата, или Бог са се отнесли несправедливо. Тази ми идентичност определя моя образ на себе си, превръща ме в някой, а това са все неща от сферата на егото.
На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано явление, като целта му е да привлече човека, смятан от егото за този, който „ще ме направи щастлив, ще ме накара да се почувствам специален, ще задоволи всичките ми потребности“, и да задържи вниманието му „Аз ще се правя на този, който ти искаш да бъда, а ти ще се правиш на този, който аз искам да бъдеш“. Това е неизреченото и несъзнателно съглашение на двете страни. Ала да се играят роли е трудна работа и не може да продължава до безкрай, особено ако заживееш с партньора си. Когато ролите изчезнат, какво ще остане? За съжаление, в повечето случаи неистинското естество на другия, а онова, което скрива истинското му естество: егото в суров, необработен от ролите му вид, с неговото болково тяло и с осуетеното му желание, което сега преминава в гняв, обикновено насочен срещу съпруга/съпругата или партньора/партньорката заради това, че не е успял/а да премахне усещането за страх и липса, което всъщност е неотделимо от самото усещане на егото за себе си.
Обикновено това, което се нарича „влюбване“, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желаене. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero“ означава както „обичам те“, така и „искам те“. Другият израз с първия смисъл — „te amo“, непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

ПРИСТРАСТЕНОСТ

Пристрастеността към някаква субстанция
е физическо проявление на всичко онова,
от което сте се отрекли в живота си
и за чието възникване
не желаете да бъдете отговорен.
Пристрастеността е разсъдъчно състояние, в което цари дълбоко вкорененото убеждение, че не бихте могли да оцелеете без някаква определена субстанция. Нейната цел е да изтрие изцяло или отчасти преживяванията на събитията в живота. Субстанцията може да бъде всякаква. Дори основните потребности въздух, храна и любов могат да се превърнат в обект на пристрастеност, ако изградите убеждение, че се нуждаете от тях в по-голямо количество, отколкото всъщност се нуждаете.
Ако това е въздухът, състоянието се нарича хипервентилация.
Ако е храната – затлъстяване.
А ако е любовта – зависима личност.
Практически всяка субстанция може да бъде използвана в поведенчески модел на пристрастеност. Почти всеки е пристрастен в някаква форма. Ако не забелязвате пристрастеност в живота си, най-вероятно не я осъзнавате. Пристрастеността е невероятно разпространена. Повечето от нас мислят за нея с категориите грешно/правилно, добро/лошо. С това тя няма нищо общо – и има последствия.
Пристрастеността към нещо е физическо проявление на всичко онова, с което не искате да имате нищо общо в живота и за чието възникване не желаете да бъдете отговорен. Субстанцията може да изпълнява две функции:
(1) да притъпи до неузнаваемост това, от което сте се отрекли, и/или
(2) да бъде схващана от разсъдъка като източника на това, от което сте се отрекли.
Това са разпространени, но не задължителни явления във връзка с пристрастеността. В живота Ви тя може да клечи като жаба между принцове и чисто и просто да не си отива. За това има дълбоки и важни причини. Тя представя разсъдъчни структури чрез несъзнателни асоциации. Не се впускайте в търсене на несъзнателните асоциации. Те съществуват, но тяхното разбиране няма да Ви донесе възможност за избор по отношение на пристрастеността. Тя не е грешна и дори не е проблем, ако можете да избирате. Почти никой няма чувството, че може да избира, когато става въпрос за пристрастеност.
Процесът на пристрастяване протича горе-долу така:
непризнаване на отговорността за преживяването
прехвърляне на отговорността върху някаква субстанция
създаване на убеждения по отношение на субстанцията, за да се оправдае употребата й
неуместна употреба на субстанцията.
След това пристрастеността се затвърждава чрез потребността да бъдете прав и субстанцията си присвоява извънредно голяма власт в живота Ви. Това е всъщност властта, която някога Ви е принадлежала и която сте отдали, когато сте отъждествили себе си с инвентара на своя разсъдък.
По-нататък това състояние започва да изпълнява функцията на самоличност, ако не цялостна, то поне частична. Тогава имате нещо, от което да се срамувате или с което понякога да се гордеете. И в двата случая то Ви придава един вид самоличност. Може би посещавате нещо като клуб на пристрастените. Изведнъж в живота Ви се появяват хора. Вероятно получавате съчувствие от непристрастените. С тези като Вас имате нещо общо, имате тема за разговор: Вашата пристрастеност (може да го наречете и „навик”) или пристрастеността (навика) на другите.
Може би вече подозирате, че пристрастеността е игра с определени правила и резултати. Така е. Сигурно дълбоко сте затънали в нея, зависи каква част от властта си сте отдали. Ако искате да можете да избирате, сега ще Ви кажа как да го направите.
Погледнете живота и знайте, че всичко ще бъде наред.
Нищо не е истински важно.
Президенти и царе идват и си отиват.
Войни и болести идват и си отиват.
Светци и мъдреци се раждат и умират.
Велики преселения разпръсват цели народи по света.
Винаги е ставало нещо, винаги ще става.
Всичко останало, което имате да кажете за това, било то добро или лошо, правилно или грешно, не е нищо повече от безполезен инвентар, който Вашият разсъдък е измислил един ден от скука. Безполезен, защото не променя нищо. Нещата са си все такива, каквито са. Не са ли каквито са? Разбира се, че са каквито са! Винаги са били. Винаги ще бъдат. Сега искам да погледнете своята пристрастеност. Щом войни, болести, царе и държави идват и си отиват, тогава важна ли е тя? Какво казвате? Че е важна за Вас? Не питам това. Питам дали е важна. Важна ли е? Разбира се не. Всеки глупак може да види, че не е важен Вашият мъничък (или голям) навик. Ако можете да преживеете, че няма нищо лошо в него, ето какво се случва:
Отдавна Ви е известно, че е в реда на нещата да не сте пристрастен, нали така?
Сега знаете, че е в реда на нещата да сте пристрастен, ако това е Вашето преживяване, когато стане Ваше преживяване. Впрочем то няма да бъде Ваше преживяване, докато не стане такова.
Когато стане, Вие се намирате в състояние, съществуващо в рамките на това, което е в реда на нещата и което се нарича пристрастеност/ непристрастеност.
В този миг става чудо. Вие имате избор. Можете да изберете да играете играта, наречена непристрастеност. Тя е много лесна. Не е свързана с никакви трудности и усилия. Вие просто правите нужното, за да сте в състояние на непристрастеност. Ако срещате трудности, Вие не можете да избирате и значи не сте схванали, че не е важно.
Можете също да изберете да продължите с употребата на субстанцията и всичко ще бъде наред.

Страница 4 от 11« Първа...23456...10...Последна »