Страница 1 от 1112345...10...Последна »

Оплакване и негодувание

Оплакването е една от любимите стратегии на егото, за да подсили себе си. Всяко оплакване е една малка история, която умът ви е създал и в която напълно вярвате. Независимо от това оплаквате ли се на глас или само в мисълта си, положението е едно и също. Някои его, които вероятно няма с какво друго да се отъждествят, оцеляват благодарение на отъждествяването си с оплакването. Когато сте в хватката на такова его, да не се оплаквате, най-вече от други хора, става навик, и, разбира се, е несъзнателно, което означава, че не знаете какво правите. Лепването на негативни умствени етикети на хората, било то в лицето им или — както е в по-честия случай — когато говорите за тях на други, или просто когато си мислите за тях, често съставлява важна част от този модел. Даването на прякори е най-грубата форма на това етикетиране и на потребността на егото да бъде право и да се наложи над другите: „Нещастник“, „Копеле“; „Кучка“ — все определени категоризации, с които не можеш да спориш. На следващото ниво надолу по скалата на несъзнателното са крясъците и писъците и немного по-надолу — физическото насилие.
Негодуванието е емоция, която съпровожда оплакването и умственото етикетиране на хората и влива още повече енергия в егото. Негодуванието означава да изпитвате горчивина, възмущение, да се чувствате огорчени или обидени. Вие негодувате срещу алчността на другите, срещу тяхната нечестност, срещу липсата им на почтеност, срещу това, което те правят, което са правели в миналото, което е трябвало или не е трябвало да направят. Егото обожава такива неща. Вместо да не обръщате внимание на несъзнателното у другите, вие го превръщате в своя собствена идентичност. Кой прави това? Несъзнателното у самите вас, вашето его. Понякога „грешката“, която виждате у друг човек, дори липсва. И ето една изцяло неправилна представа, една проекция на ума, обусловен да вижда врагове, да прави себе си безгрешен или по-висш. Понякога грешката си е там, но като се съсредоточавате върху нея, това довежда до изключването на всичко друго, до усилването на аза във вас.
Нереагирането на егото на другите е един от най-ефективните начини не само да превъзмогнете собственото си его, но и да разрушите колективното човешко его. Можете да постигнете това състояние на нереагиране само ако осъзнаете, че нечие поведение произтича от егото, че е израз на колективното човешко нарушено функциониране. Когато осъзнаете, че то не е лично, вече не сте принудени да реагирате, както ако беше лично. Като не реагирате на егото, ще бъдете способни — поне в повечето случаи — да извадите на бял свят нормалността у другите хора, която представлява необусловеното съзнание, в контраст на обусловеното. Понякога се налага да предприемате практически мерки да защитите себе си от дълбоко несъзнателни хора. Но като се защитавате, не е нужно да ги превръщате в свои врагове. И все пак най-голямата ви защита е да сте осъзнаващи. Хората стават ваши врагове, когато вие персонализирате несъзнателното, т.е. егото. Нереагирането не е слабост, а сила. Можем да наречем нереагирането и „опрощаване“. Да простиш означава да не обърнеш внимание, или по-скоро да насочиш вниманието към нещо друго. Можете да насочите вниманието не към егото, а към нормалността, която е същността на всяко човешко същество.
Егото обожава да се оплаква и да изпитва негодувание не само по отношение на хора, но и на ситуации. Това, което можете да направите с един човек, можете да направите и с една ситуация, а именно, да я превърнете във враг. Заключението винаги е едно и също: това не би трябвало да се случва; аз не искам да съм в това положение; аз не искам да правя точно това; към мен се отнасят несправедливо. Най-големият враг на егото при всички тези и множество аналогични случаи е, разбира се, настоящият момент, иначе казано, самият живот.
Оплакването не бива да се смесва с изтъкването пред някого на негова грешка или недостатък, който може да бъде поправен. А въздържането от оплакване не означава непременно да се примиряваш с лошо качество или лошо поведение. Да кажете на келнера, че супата ви е студена и трябва да бъде стоплена — стига да се придържате към фактите, които винаги са неутрални — не включва никакво его. „Как смеете да ми сервирате студена супа…“ — е, в тези думи вече има его, това е оплакване. Защото на „ми“ му харесва да се чувства лично обидено от студената супа и ще раздуха максимално нещата, „ми“ се радва да изкара някого виновен. Оплакванията, на които се противопоставяме, са в услуга на егото, те не допринасят за някаква промяна на нещата. Понякога е очевидно, че егото всъщност не желае никаква промяна — за да може да продължи да се оплаква.
Вижте дали може да уловите, те да забележите, гласа в главата ви, може би в самия момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. И тогава винаги, когато забелязвате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. Всъщност вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. Като видите, че задният план е основа на предния, ще се освободите от егото, от ненаблюдавания ум. В момента, в който осъзнаете егото във вас, то вече престава да бъде его и се превръща в един остарял, обусловен умствен модел. Егото означава неосъзнаване. Осъзнатостта и егото не могат да съществуват съвместно. Старият умствен модел или навик могат да оцелеят и да се появяват от време на време, тъй като притежават инерцията, зададена им от хиляди години колективна човешка несъзнателност, но всеки път, когато бъдат осъзнати, силата им намалява.

Колективът

Какво става обаче, когато радикалниятM-16 губещ преодолее изолацията си, когато се социализира, когато намери своята „родина на губещите“, от която очаква не само разбиране, но и признание – колектив от подобни нему, който го поздравява с добре дошъл и в който има нужда от него? Чети повече

Някой беше казал, че телевизията е като тостерите – натискаш копчето и излизатС малката все едни и същи филийки. За масовия човек тя е едно безлико магнетично убежище. Помага му да бъде като всички други. Да говори за нещата, за които се е говорило предната вечер, да мисли за тях така, както се е мислило от други хора. Той не напуска баналното, държи се за него като танцьорка на пилон – въпреки че се опитва да прави различни движения, нито за миг не изпуска пилона. Чети повече

ГУБЕЩИЯТ ЧОВЕК

Трудно е да се говори за губещия, но е глупаво и да се мълчи за него. Глупаво,снимка 6 защото окончателен победител няма – и на мегаломана Бонапарт, и на последния просяк от улиците на Калкута им е отреден един и същи край. Трудно е, защото е прекалено лесно да се задоволим с тази метафизична баналност. Чети повече

Апострофи

Категоричността на всяка теза еАпострофи задължително условие, за да бъде приета на сериозно.
Колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно е да бъде убедителен.
Истински умен е онзи, който съзнава, че това не е достатъчно. Чети повече

Геронтофилът в мен

Винаги съм си падала по по-възрастни мъже. От години обичам човек, с когото ме делят цели 25 лета. Първото ми опустошително влюбване, почти на 16, беше в мъж,11 години по-голям от мен. Колкото и да претърсвам торбата с бившите си гаджета, не съм в състояние да изтръскам оттам дори и един възлюбен, който да ми е бил връстник. Подсъзнанието ми очевидно също плаче за претърсване – подтиква ме чрез този текст да потърся корените на вероятната си геронтофилия (дали тя е диагноза, или поза – решете вие). Чети повече

Цената на щастието

Да бъдеш днес на двадесет и три е доста трудно. Аз съм два пъти по-възрастна, това също си има недостатъци, но не за това ще става дума тук. Ако днес бях на двадесет и три, толкова раздразнителна, толкова доверчива, колкото бях тогава – струва ми се, че бих полудяла. За всичко – така се говори на младите, добре образовани жени – били виновни те. Чети повече

За недосегаемостта и произхода на човешкото достойнство

За съществените неща на зрялата възраст
С възрастта е като с плодовете: едва през есента плодовете узряват добре. Късно, малко преди да се откъсне и падне от дървото, ябълката придобива сочността, сладостта и мекотата, които я правят всекидневен деликатес. Така е и с нас, хората. Едва в старостта хората стават истински приятни, но само когато в младостта е посято добро семе. Чети повече

Нуждаем се от герои, които разширяват границите на възможното

Какво е да си герой? Въпросът за отношението между морал и храброст е стар колкото нашата цивилизация. Защото тя винаги е имала нужда от безкористни и смели хора, от герои. Но всеки герой е различен от другите. Всяка епоха, всяко поколение е създало свои образци, някои от тях са се превърнали в представители на съответната култура, други са забравени. Чети повече

ПРОМЕНЯНЕ НА „АЗ СЪМ” В „АЗ ИМАМ”

Най-основната грешка, която хората правят в живота си е, че погрешно идентифицират себе си като „нещата” в своя живот, например като дрехи, кола, къща, съпруга, тяло и всички други „неща” в живота. Процесът на погрешно идентифициране започва в люлката, когато човек забелязва, че в обкръжението му изглежда има импулси. Чети повече

Страница 1 от 1112345...10...Последна »